Определение № 164 от 05.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 523/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ж. И.– [населено място] срещу решение от 21.03.2012г., по в.гр.дело №45/2012г. на Хасковския окръжен съд. С последното са уважени обективно съединените искове на [фирма] – София срещу В. И. за сумата от 7696.14 лв. главница по договор за кредит, за сумата от 373.59 лв. просрочена лихва и за сумата от 539.77 лв. – наказателна лихва. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно. Ответникът по касация [фирма] не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но същата е процесуално недопустима. С изменението на ал.2 на чл.280 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010г. в сила от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. В случая делото е търговско – предмет на спора е вземане по търговска сделка – договор за банков кредит / чл.1, ал.1, т.7 ТЗ/ с цена на иска до 10 000 лв. Като съобрази, че предмет на спора е търговска сделка, цената на иска и императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, налице е процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд от ВКС, ТК. С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС