Определение № 1345 от 23.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 250/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца “СК-13 ФИНАНС” АД, ЕИК[ЕИК], против решение № 5389/25.10.2023 г. по в.гр.д. № 11208/2022 г. по описа на Софийски градски съд, II-в състав, с което е потвърдено решение № 20044228/24.06.2022 г. по гр.д. № 64346/2019 г. на Софийски районен съд, I ГО, 169 състав, за отхвърляне на предявения от “СК-13 ФИНАНС” АД против “КРИСТИАН 98” ЕООД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на определение № 435/07.08.2019 г. по т.д. № 10/2019 г. на ВКС, I т.о. С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява се несъгласие с изводите на СГС, че нарушаването на случайното разпределение на делото не води до нищожност на постановения съдебен акт, че решаващият състав следва да се съобрази с Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища на ВСС, както и че следва да зачете силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр.д. № 1978/2020 г. на СРС, по което е налице произнасяне по въпроса дали точка 7.6. от Правила за образуване и случайно разпределение на делата във ВКС съответства на чл. 9 ЗСВ. Счита се, че нито председателят на ВКС, нито ВСС имат право да издават подзаконови нормативни актове по приложението на горецитираната законова разпоредба. Изтъква се, че законът не прави разлика между първоначално разпределение, повторно и всяко следващо такова, поради което при смяна на докладчика това следва да става само с електронно разпределение на случаен принцип, което не било спазено в случая. Сочи се, че няма друго дело със същия предмет като настоящото и действителността на правилата на ВКС не са били предмет на такъв съдебен процес. Добавя се, че издадената от ВСС методика не предвижда подобна възможност, като пример страната изтъква правилата на ВАС, в т. 4.4. от които при смяна на докладчика се извършва повторно разпределение на принципа на случайния подбор по чл. 9 ЗСВ. Акцентира се, че въззивният съд е пренебрегнал практиката на ВКС, обективирана в решение № 202/07.04.2020 г. по гр.д. № 2832/2018 г. на ВКС, IV г.о. Направено е искане за спиране на настоящото дело до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-797/21 и съответно по дело С-369/23. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се релевира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в горецитираното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация “КРИСТИАН 98” ЕООД възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва подадената жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожност на определение № 435/07.08.2019 г. по т.д. № 10/2019 г. на ВКС, I т.о., 2-ри състав. Не е споделил тезата на процесуалния представител на въззиваемия за недопустимост на производството по делото поради неучастието на задължителен другар, тъй като вторият ответник “Здравец инженеринг” ООД е заличен от Търговския регистър въз основа на влязло в сила решение в производство по несъстоятелност, поради което това дружество като процесуално неправосубектно не може да участва в процеса като задължителен другар, а и не се явява необходим такъв по предявения иск за нищожност на съдебен акт. По съществото на спора СГС е намерил, че за ефективно приложение на принципа на случайния подбор, регламентиран с разпоредбата на чл. 9 ЗСВ, ВСС е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 г.; изм. с решение на СК на ВСС по Протокол № 1/10.01.2017 г. Посочил е, че с разпоредбите на чл. 1, б. “а” - б. “в” Методиката урежда реда за разпределение на съответното дело по електронен път, като лимитира приложението на принципа на случайния подбор до избора на съдия докладчик по делата съобразно поредността на постъпването им, по материя и видове дела, в рамките на съответните отделения, когато в съдилищата има обособени такива. Акцентирано е, че в случая не се касае до първоначално разпределение на дело, а до преразпределение в хипотеза на откомандироване на един съдия и командироване на друг на негово място, видно и от представеното по делото (пред СРС) разпореждане № 9/23.04.2019 г. на ръководителя на ТК на ВКС. С оглед на това е преценил за неотносими към разглеждания казус въпросите, повдигнати в преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-797/2021 на СЕС. Решаващият състав е изтъкнал, че принципите на чл.9 ЗСВ, гарантиращи безпристрастност, независимост, обективност и ефективност на съдебната дейност, са възпроизведени и в Правилата за образуването и случайното разпределение на делата във ВКС, които са намерили приложение в случая. Отбелязал е, че между същите страни и също по иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, е постановено влязло в сила на 23.01.2021 г. решение № 20265321/01.12.2020 г. по гр.д. № 1978 по описа за 2020 г., в което са разгледани същите доводи на ищеца за нищожност като тези, заявени в настоящото производство – относно преразпределение на делото поради откомантироване на един съдия и командироване на друг, разпореждането на ръководителя на ТК на ВКС и хипотезата на т.7.6 от Правилата. Поради това е приел, че по въпроса съответства ли правилото на т.7.6 от горепосочените Правила във ВКС на чл. 9 ЗСВ вече е налице произнасяне с влязло в сила съдебно решение. СГС е счел, че противно на соченото от въззивника, председателят на ВКС е бил в правомощията си по чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗСВ да издаде тези Правила, тъй като се касае до изпълнение на правомощието по “организация работата на съдиите”. По същите съображения е отхвърлена тезата на въззивника, че предходните председатели на ВКС не са имали правомощията да приемат Правила за образуване и случайно разпределение на делата на ВКС, а настоящият има. От въззивния съд е преценена като неприложима в случая разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК, тъй като същата се отнася до индивидуален административен акт, какъвто Правилата не са, както и при съобразяване с приетото във влязлото в сила съдебно решение № 20265321/01.12.2020 г. по гр.д. № 1978 по описа за 2020 г. С оглед на горното СГС е стигнал до извода, че определението на ВКС, предмет на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК, не е нищожно, поради нарушение разпоредбите на чл. 9 ЗСВ, и е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение. Касаторът е направил искане за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-797/21 и по дело С-369/23 на СЕС. За да бъде спряно производството по чл. 288 ГПК, поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да кореспондира с тези в отправеното преюдициално запитване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не формулира въпроси, а излага единствено оплаквания срещу изводите на въззивния съд. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от касационната инстанция, но такъв не може да се изведе служебно от ВКС с оглед спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес по чл. 6 ГПК, съгласно дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При тези данни не може да се направи обоснован извод, че поставените в преюдициалните запитвания до СЕС въпроси касаят такива от значение за разглеждания казус. Не се обосновава нито в касационната жалба, нито в изложението кои неясни норми от правото на Европейския съюз, които са значими за изхода на делото с оглед въведени от касатора конкретни оплаквания, е необходимо да се тълкуват. Релевираното от страната дело С-797/21 на СЕС е неотносимо към предмета на спора, тъй като нито са излагани доводи за командироване на магистрат без срок, нито с атакуваното определение на касационната инстанция са давани указания към първостепенния съд, а последното е постановено по реда на чл. 288 ГПК. Соченото от касатора дело С-369/23 на СЕС, образувано по преюдициално запитване касателно национална уредба, регламентираща разглеждането от Върховния административен съд като последна инстанция на иск за обезвреда на вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, по който ответник е ВАС, също се явява ирелевантно, тъй като Върховният касационен съд не е страна в настоящото производство предвид влязлото в сила разпореждане № 111731/05.06.2020 г. на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба в тази част. Поради гореизложеното настоящият състав намира, че искането на касатора за спиране на настоящото производство до произнасяне на СЕС следва да бъде оставено без уважение. Настоящият състав намира, че не се обосновава директен и факултативен достъп до касация. При служебно извършената проверка, която е дължима съгласно разясненията, дадени в горецитираното тълкувателно решение, не се установява вероятна нищожност или вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради което не е налице основание за директен достъп до касация. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая касаторът само формално е изпълнил изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за представяне към касационната жалба на изложение на основанията за достъп до касационен контрол, тъй като не е формулирал правен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), не могат да обусловят допуск до касация при липса на поставен конкретен правен въпрос, отговарящ на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК. Цитатите от решение на ВКС – допуснатия за разглеждане правен въпрос и даденото разрешение, не могат да заместят изискването за формулиране от касатора на конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на разглеждания спор. Съобразявайки постановките на горепосоченото тълкувателно решение и при спазване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес по чл. 6 ГПК, касационната инстанция не може да изведе правни въпроси от изложените от касатора оплаквания за неправилност на въззивното решение, след като такъв не е поставен от страната. Следователно не се обосновава наличие на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касация. Липсата на обосноваването на същия изключва необходимостта от обсъждане на поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд. По разноските: Поради недопускане на въззивното решение до касационен контрол право на разноски има ответникът по касация. Същият претендира такива за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева, което е посочено в приложения договор за правна защита и съдействие като платено в брой и това следва да се приеме за достатъчно доказателство за плащането му, съгласно дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При тези данни следва да му бъдат присъдени претендираните разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,