Определение № 2924 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3692/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. О. Т., Ш. О. Т., Г. Р. Т., Д. Р. К., А. Р. Т., Н. А. Т. и В. А. Т., чрез процесуалния им представител адв.Н.П., срещу решение №185/26.05.2022г., постановено по в.гр.д.№58/2022г. по описа на Окръжен съд – гр.Смолян, с което е:

ОТМЕНЕНО изцяло Решение № 7027/04.11.2021г., постановено по гр.д.№ 224/2020г. по описа на Девинския районен съд и вместо него е постановено друго, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от А. О. Т., с ЕГН [ЕГН], Ш. О. Т., ЕГН [ЕГН], Г. Р. Ч., ЕГН [ЕГН], Д. Р. К.,[ЕГН], А. Р. Т., ЕГН [ЕГН], Н. А. Т., ЕГН [ЕГН] и В. А. Т., ЕГН [ЕГН], срещу Ш. О. Т., ЕГН [ЕГН] и Ф. Д. Т., ЕГН [ЕГН], искове за съдебна делба на следните недвижими имоти: 1. Сграда с идентификатор ** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД -18- 34/15.06.2010г., с административен адрес: [населено място], обл.Смолян, [улица], със застроена площ от 112 кв.м., брой надземни етажи- два, с предназначение- Жилищна сграда- еднофамилна; 2.Сграда с идентификатор по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД -18- 34/15.06.2010г., с административен адрес: [населено място], обл. Смолян, [улица], със застроена площ от 83 кв.м., брой надземни етажи- един, с предназначение- Селскостопанска сграда, построени върху Поземлен имот с идентификатор * 622 по КККР на [населено място], административен адрес: [населено място], обл. Смолян, [улица], с площ от 512 кв.м., при граници на имота: имоти с идентификатори *, *, *, *, *и *, който ПИ е идентичен с имот пл.№ *, за който е отреден УПИ *, кв.43 по ЗРП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-467/28.04.1984г., както и искането за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост върху недвижим имот акт № 021, том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г. от нотариус Ц. П., с район на действие – РС-Девин, под № *, вписан в регистъра на Нотариалната камара на Република България, в частта, в която Ш. О. Т., ЕГН [ЕГН] и Ф. Д. Т., ЕГН [ЕГН], са били признати за собственици на процесните недвижими имоти,описани по-горе, за разликата от по 2/16ид.ч. до 14/16ид.ч. за всеки един от тях от признатото право на собственост върху тези имоти.

Ответниците по касационната жалба Ш. О. Т. и Ф. Д. Т. са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за делба на жилищна и селскостопанска сгради, които са изграден в урегулиран поземлен имот с административен адрес: [населено място], обл. Смолян, [улица].

Въззивният съд е приел, че страните по делото са законни наследници на О. И. Т., починал на 16.12.1964г. и на съпругата му Д. Р. Т., починала на 26.03.1990г., които са имали четирима сина - Ш. О. Т., Р. О. Т., А. О. Т. и А. О. Т..

С протокол № 74/08.10.1965г. от заседание на ИК на ОбНС [населено място] по т.3 е взето решение № 72, с което на Ш. О. Т. е отстъпено право на строеж за къща в парцел *-държавен в кв.39.

С протокол №29/24.07.1967г. на Ш. О. Т. е определена строителна линия в парцел V.-държавен в кв.39 съгласно утвърдената улична регулация на жилищна сграда с размери 12/8 м и застроена площ 96 кв.м.Представен е и типов архитектурен проект на жилищна сграда на Ш. О. Т. от [населено място], одобрен на 16.05.1967г.

По делото е прието за безспорно с оглед процесуалното поведение на страните и събраните по делото свидетелски показания, че процесната жилищна сграда с идентификатор ****, представляваща еднофамилна жилищна сграда, състояща се от избен и два жилищни етажа, е построена през 1967г.

С нотариален акт № 021,том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г. Ш. О. Т. и съпругата му Ф. Д. Т. са признати за собственици в режим на СИО на основание отстъпено право на строеж на следните недвижими имоти: 1/сграда с идентификатор ** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010г., административен адрес: [населено място], обл. Смолян, [улица], със застроена площ от 112 кв.м., брой надземни етажи - два, с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна и 2/сграда с идентификатор по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010г., административен адрес: [населено място], обл. Смолян, [улица], със застроена площ от 83 кв.м., с брой надземни етажи - един, с предназначение - селскостопанска сграда, построени върху Поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010г., административен адрес: [населено място],обл. Смолян, [улица].

От показанията на свидетеля А. О. К. се установява, че процесната жилищна сграда се намира в [населено място], на [улица].Сградата е на три етажа- един избен и два жилищни, с два входа, построена е през 1967г., когато бащата на братята вече е бил починал.Майката им Д. помагала при строежа на къщата, като готвела, работела и в АПК, когато имала време.Децата останали малки сираци и станали говедари, а единият овчар.Събирали пари да строят къща.Тъй като децата били малки и били сираци за строежа на къщата помагал и техния роднина Д., който е съпруг на сестрата на техния баща.Преди да почине баща им цялото семейство живеело в старата къща, която била малка колиба.Пред къщата имало голяма камара камъни, които откарали за строежа на новата къща, когато им дали парцела.През 1967-68г. започнали да строят.След това построили и плевня, която е разделена на четири – за всеки един от братята.Плевнята е на два етажа, като първият е изграден от камък, преграден е през средата и има два входа от двете страни, а вторият етаж е дървен и е разделен на четири помещения с входове от към [улица].Имало пожар и вторият етаж изгорял, но бил направен отново от четиримата братя.Ш. от около 20 години не живее в тази къща, а живее в новата си къща.А. също от преди около две години се преместил в новата си къща.Р. е починал и сега там живее съпругата му Ш. и дъщеря му Г..А. също живее в къщата.Свидетелят заявява, че не е влизал нито в къщата, нито в стопанската постройка, но се вижда, че плевнята е преградена на четири.

Свидетелят А. Р. П., който е първи братовчед на четиримата братя излага в показанията си, че те доброволно са поделили процесната къща, която е на три етажа с избите. Къщата има два входа.Строена е през 1966-1967година, когато бащата на братята бил починал.Имали стара къща на друго място, която била една колиба. Когато от общинския съвет започнали да дават парцели и на тях дали и тогава четиримата братя започнали да строят къщата.След 3-4 години заедно построили и плевнята.Първият етаж от плевнята е изграден от камъни, а вторият етаж е дървен и е преграден на четири клетки - по една за всеки от братята.На долния етаж гледали по една крава, а на горния съхранявали сено.Свидетелят заявява, че калеко им Д. А. е давал пари на майсторите, а след това всички върнали парите на А..Когато се строяла къщата А. бил малък на 7-8 години, А. и Р. са ходили на училище.Майка им помагала на строежа.Когато направили къщата довършили четири стаи и по една стая за багаж и всички се преместили в новата къща.След 10-15 години им станало тясно и А., А. и Ш. си построили нови къщи.Свидетелят твърди, че е помагал за възстановяване на плевнята след пожара, при който изгорял втория етаж със сеното.Носил камъни и греди и изнесли багажа от горния етаж на къщата, тъй като се притеснявали да не се запали и тя.Свидетелят сочи, че е ходил на гости в къщата и стаите не са били празни, а е имало багаж в тях.Не помни Ш. да е гонил братята си от къщата.Тази година разбрал, че Ш. иска другите да излязат от къщата.В момента в къщата живеят А. и жената на Р..

Свидетелят Б. А. Т. установява в показанията си, че през пролетта на 1967г. Ш. Т. го помолил да му помогне да прекара с две коли 100 кубика камъни, които е взел за построяване на къщата му. Тогава Ш. работел в Х..От АПК били дали на Ш. безплатно парцел за строеж на къщата.Баща му вече бил починал през 1964г.Преди цялото семейство живеело в старата къща, която се състояла от една стая и килерче.До есента на 1967г. новата къща била довършена. Майстори строили къщата, която е собственост на Ш., а вуйчо му Д. А./съпруг на сестрата на баща им О./, който бил миньор в Хайдушки дол, казвал на Ш. да строи, а той щял да плаща за материалите и на майсторите.Тъй като не е имал средства Ш. направил тухли от кал, вътрешните стени също били керпичени, а външните от камък.Свидетелят сочи, че не са карали камъни от старата къща, а Ш. е купил 100 кубика камъни за строежа.Другите братя по време на строежа били малки.След като построил къщата Ш. отишъл да живее в нея.Дал по една стая и на другите братя.Сега къщата е с три входа.В нея живее само семейството на Р., който е починал. Другите братя си направили нови къщи.А. и А. живеят в новите къщи.Ш. и Ф. също направили нова къща преди около 15 години и се преместили в нея, но Ш. има още багаж там.Имало и плевня – долу с камъни,горе с греди, която е изгоряла, а впоследствие са я възстановили.Братята са гледали животни там.

Свидетелят Р. Д. А., който е първи братовчед със страните, установява в показанията си, че в момента в къщата живее А. със своята съпруга, както и Ш. Т./съпруга на Р./.А. живее на горния етаж и ползва една стая.Ш. влиза от другата страна - отпред.Къщата не е близнак, но има два входа отпред, третия вход е отзад.А. си е направил вход от ъгъла, от където влиза.Не знае как братята са се разбрали кой да ползва къщата, но е чувал, че имат спорове помежду си.Ш. и А. ползвали по един ъгъл, другите братя също ползвали по един ъгъл.А. до преди една- две години живял в къщата, а Ш. излязъл по- рано от тази къща.Синът му направил къща и Ш. се преместил в нея, но не помни кога.Ш. и А. имат още багаж в къщата.Плевнята има два входа на първия етаж, а горе има четири помещения.Четиримата братя я ползвали, отглеждали крави.От пожар плевнята била изгоряла до плоча и след това свидетелят не знае кой я е построил отново.

Пред въззивния съд е изготвено и прието експертно заключение към което има приложена скица №2, в която е показано разпределението на етажите на жилищната сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] от 2010 год.На схемата за разпределението на избения етаж със син цвят са очертани линиите /по стените/ разделящи сградата на три части, от които югоизточната половина със застроена площ от 48 кв.м. се ползва от А. и Р. Т. /повдигната в жълто, зелено и сиво/, а северозападната половина е разделена на две части по 28 кв.м., които се ползват от А. Т. /повдигната в оранжево/ и Ш. Т. /повдигната в розово/.В избения етаж А. и Р. имат по една стая и баня.Имат обща част от коридор със стълбище към първи жилищен етаж. На първи жилищен етаж Р. Т. има две стаи и кухненски бокс. На този етаж също има коридор със стълбище към втори жилищен етаж, където А. Т. има две стаи и кухненски бокс.Всички стаи на етажите са свързани с общите части /коридор със стълбище/.В избения етаж на североизточната четвъртина на сградата А. Т. има една стая, баня с тоалетна и антре.Входът към първи жилищен етаж е над този на избения, като се достига до него чрез външно стълбище.На този етаж има стая, баня и антре със стълбище към втори жилищен етаж, който се състои от стая, кухненски бокс и антре със стълбище, свързващо ги с долния етаж.Югозападната четвъртина на сградата, която се ползва от Ш. Т., е аналогична на североизточната част

На приложената към заключението скица №3 е показано разпределението на етажите на селскостопанската сграда.Първият етаж е изпълнен с каменна зидария и се ползва за обор.Състои се от две помещения.Югоизточната половина на обора се ползва от А. и Р. Т., а северозападната от Ш. и А. Т..Над обора от дървена конструкция обшита с дъски е изпълнена плевня, която се състои от четири помещения.На скицата цветово са обозначени как се ползват те от Ш., А., А. и Р. Т..

В заключението вещото лице е посочило, че жилищната сграда с идентификатор ** не съответства на представените по делото части от одобрен архитектурен проект, както по отношение на външни размери, вътрешно разпределение, така и външен изглед.Всички помещения са свързани с вътрешни стълби и коридори по етажите, които са общи части за тях.По тази причина стаите на първи и втори жилищни етажи не отговарят на изискванията за самостоятелно обособени обекти /жилища/ по смисъла на чл.40 от ЗУТ.Могат да бъдат разглеждани като самостоятелен обособен обект единствено в цялост, независимо от това как се ползват.Аналогично е положението с другите две четвъртини /от северозападната половина/ на сградата.Липсват данни за одобрени архитектурни /екзекутивни/ проекти за самостоятелни обекти в сградата.В кадастралната карта на [населено място] от 2020 год. няма нанесени самостоятелно обособени обекти с отделни идентификатори в процесната сграда с идентификатор **.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ответникът Ш. Т. е придобил по време на брака си с ответницата Ф. Д. Т. правото на собственост върху жилищната постройка въз основа на реализирано право на строеж, което му е било учредено през 1967г.Не се установява, че неговите братя са участвали в строителството на сградата, тъй като към момента на строежа А. и А. са били ученици, а Р. е отишъл войник. Разходите за закупуване на строителни материали и възнагражденията на майсторите са се поемали от вуйчо им Д. А., но след това парите ги е връщал Ш..От показанията на свидетеля А. П. се установява, че стопанската сграда е построена 3-4 години след жилищната сграда, като след пожар през 1990г. е изгорял втория й етаж, който впоследствие е бил възстановен.Ответниците Ш. и Ф. Т. са станали собственици и на стопанската сграда, която има обслужващо основната постройка предназначение.

От твърденията на страните, показанията на свидетелите и заключението на вещото лице по приетата СТЕ безспорно се установява, че след построяването на жилищната сграда в нея първо се е нанесъл Ш. и Ф., а след това по молба на майка им са се настанили и другите братя, като реалното ползване е установено по следния начин: жилищната сграда е разделена на две части с вертикална стена, като сграда –близнак с два входа от югозапад за избения етаж.В югоизточната половина на жилищната сграда А. ползва две стаи и кухненски бокс на втория етаж, а Р. ползва две стаи и кухненски бокс на първия етаж, а в северозападната половина на жилищната сграда Ш. и А. ползват по една стая една над друга/вертикално/ на всеки от жилищните етажи.

Преценката дали дадени помещения отговарят на изискванията за жилище следва да се направи с оглед действалите към момента на изграждането им строителни правила и норми.По делото няма спор, че жилищната сграда е построена през 1967г. Към този момент е действал ЗПИНМ/обн. в ДВ бр.227/01.10.1949г. и отм.01.06.1973г.) и издадените въз основа на чл.52,ал.2 от него от Председателя на Комитета по строителство и архитектура към Министерския съвет Строителни правила и норми за изграждане на населените места.Според § 76, ал.1 във вр. с § 38, ал.1 от посочените Строителни правила и норми всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухненски бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, предверие, дрешник, килер, шкаф, зимник или складово помещение.При едностайни или двустайни жилища се допуска клозетът да бъде в едно помещение с баня.От така посоченото се установява, че изискванията за жилище според действалите към момента на построяване на жилищната сграда строителни правила и норми не се отличава съществено от действащите към момента изисквания на чл.40 от ЗУТ.В случая ползваните от страните по делото реални части от процесната жилищна сграда не отговарят на изискванията за жилище нито по действалите към момента на построяване на жилищната сграда норми, нито по действащите в момента такива.

Въззивният съд е приел, че когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на одобрен архитектурен проект, е обособена като самостоятелен имот/жилище, ателие или др.подобни/.Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиването по давност на тази реална част, само ако реалната част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта с одобрен проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми.От заключението на вещото лице се установява, че за ползваните от страните реални части от жилищната сграда не са одобрявани архитектурни проекти/екзекутиви/. Същите нямат самостоятелен идентификатор и не са нанесени на кадастралната карта.След като не са обособени като самостоятелни жилища и не отговарят на изискванията за такива, реално ползваните части от жилищната сграда от ищците по делото не могат да бъдат придобивани по давност.

Ползваната от А. Т. и неговите наследници реална част, състояща се от една стая и тоалетна с баня на приземния етаж и по една стая с баня на първия и втория жилищни етажи не отговаря на изискването на §76 във вр. с §38 от Строителните правила и норми, тъй като липсва предверие, килер и складово помещение, а във всяка от стаите се влиза от общите части на сградата. Същото се отнася и за ползваните от А. и от Р. и неговите наследници реални части от жилищната сграда, тъй като те ползват по една стая и баня с тоалетна на избения етаж и по две стаи съответно на втория и на първия етаж, в които се влиза от отделни входове на избения и на първия етаж, липсва предверие, килер и складово помещение.Останалата част от жилищната сграда, ползвана от Ш. също не отговаря на изискването за жилище, тъй като в тази част няма баня и тоалетна, няма килер и складово помещение.

Предвид това въззивният съд е формирал извод, че независимо колко време ищците са ползвали или владели реалните части от жилищната сграда, с какво намерение са ги владели и дали са демонстрирали пред собственика намерението си за своене, не са могли да ги придобият по давност.Процесната жилищна сграда не е съсобствена между страните по делото, поради което предявеният по отношение на нея иск за делба е неоснователен.

Относно стопанската сграда въззивният съд е приел, че представлява допълващо застрояване и е безспорно, че няма самостоятелно значение, а има обслужващо предназначение по отношение на сградата на основното застрояване.Тъй като в жилищната сграда липсват складови помещения, то селскостопанската сграда представлява принадлежност към жилищната сграда по смисъла на чл.98 от ЗС и следва собствеността на главната вещ. Поради това искът за делба и по отношение на нея се явява неоснователен.

Поради формирания извод от съда, че процесните постройки са изключителна собственост на ответниците е прието, че искането за частична отмяна на нотариален акт № 021,том I, рег.№ 276, дело № 19/22.01.2020г., се явява неоснователно.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.Твърди се, че е налице и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.Поставени са следните въпроси:

1.Допустимо ли е въззивният съд при постановяване на решението си ,да разгледа, анализира и изведе правни изводи от доказателство /заключение по СТЕ/, което не е било допуснато и събрано от първоинстанционния съд, като страните не са направили такова искане пред въззивния съд, което да е обосновано при условията на чл.266 от ГПК.

2. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по въпроса дали ползваните от съделителите реални части от жилищната сграда отговарят на строителните правила и норми за обособяване на самостоятелно жилище, респ. че не са били обособени като такива по предвидения от закона ред, ако по него не е имало възражение в отговора на исковата молба, не е бил обсъждан от първоинстанционния съд и няма оплакване във въззивната жалба;

3.Допустимо ли е въпроса дали ползваните от съделителите реални части от жилищната сграда отговарят на изискванията за жилище по § 76, ал.1, вр. §38, ал.1 от Строителните правила и норми за изграждането на населените места, издадени на основание чл.52, ал.2 от ЗПИНМ/отм./, респ. на чл.40 от ЗУТ, да се разглеждат в първа фаза на делбата, а не фазата по нейното извършване;

4.Допустимо ли е чрез владение на реална част от жилищна сграда, несъставляваща самостоятелно жилище, да се придобие съответната идеална част от нея.

Касаторите претендират, че касационно обжалване по първия и втория от поставените въпроси, на които следва да се даде общ отговор, следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като са от значение за точното прилагане на закона.Не са налице формалните предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по тези въпроси, тъй като по тях е формирана задължителна съдебна практика и такава на тричленни състави на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил изцяло.

В т. 2 на ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2000 г. е дадено задължително тълкуване по въпроса за правомощията на съда /при действието на ГПК-отм. / служебно да назначава експертизи, като е прието, че допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда.Когато съдът прецени, че не притежава необходимите специални знания, за да извърши преценка само въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, той следва да уведоми страните за това и да даде указания за необходимостта от изслушване на експертиза или служебно да допусне изслушването й. Със същите правомощия съдът разполага и при разглеждането на дела по реда на сега действащия ГПК с оглед разпоредбите на чл. 236, ал. 2 и чл. 235, ал. 2 / Решение № 121 от 14.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6282/2015 г., I г. о., ГК/. Такъв е и процесния случай, в който пред първата инстанция не е била допусната техническа експертиза, която да установи дали ползваните от страните по делото реални части от жилищната постройка отговорят на строителните правила и норми за обособяването на самостоятелни жилища/съставляват самостоятелни обекти/.

Независимо от това, че във въззивната жалба няма направено оплакване за допуснато от страна на първоинстанционния съд процесуално нарушение, действията на въззивния съд са били изцяло съобразени с т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, според която: „Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма“.

Дали в действителност ползваните реални част от жилищната сграда имат самостоятелно функционално предназначение и биха могли да се ползват самостоятелно, е въпрос, по който съдът е следвало да се произнесе служебно.Съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ „обект“ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, като тази норма с оглед тълкувателния й характер се отнася и за вече построените сгради/ Решение № 80 от 27.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3114/2017 г., II г. о., ГК/.В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, която определя „самостоятелния обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“ като обособена част от тази сграда или съоръжение, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение.Посочените норми са императивни по своето естество и въззивният съд е следвало да допусне служебно техническа експертиза, която да установи дали ползваните части от сградата представляват самостоятелен обект на правото на собственост.

Според т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, „основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК .Посоченото в п.ІІІ, т.1 и т.3 определения на тричленни състави на ВКС не представляват съдебна практика, която е включена в обхвата на т.2 от цитираното тълкувателно решение, поради което не следва да се преценява дали изводите на въззивния съд са в съответствие с тези съдебни постановления.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по третия въпрос, тъй като в цитираното решение №159/04.02.2020г. на ВКС по гр.д.№1534 /2019г., ІІ г.о., е извършена преценка дали процесният обект, който е предмет на делото, е самостоятелен и делбата по отношение на него е допустима.Тази преценка е била извършена в първата фаза на делбата, какъвто е и настоящия случай.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по четвъртия поставен въпрос, тъй като не е налице противоречие между изводите на въззивния съд с решение №532/25.05.2011г. на ВКС по гр.д.№532/2010г., І г.о., с което е допуснато касационно обжалване на решение на Пловдивски окръжен съд по следния въпрос: „може ли чрез владение на реална част от сграда, не съставляваща самостоятелно жилище, да се придобие съответната идеална част от нея“.Изрично в решението, както и в цитираното в него решение № 599/26.07.2010 г. по гр. д. № 766/2009 г. на ВКС I г.о., е посочено, че в хода на процеса „следва да се докажат елементите на владение - упражняването на фактическа власт върху съответна реална част“.В случая въззивният съд не е отхвърлил иска за делба само поради това, че ползваните от ищците реални части от сградата не представляват самостоятелни жилищни обекти, но и поради обстоятелството, че същите не са доказали качеството си на владелци. Изрично в мотивите на решението е посочено, че ищците са били допуснати в имота от ответниците по молба на майката на ищеца, т.е са имали качеството на държатели.

Липсва и основание за допускане на касационно обжалване по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно.Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание.Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени.

С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение