Определение № 4596 от 14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5283/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. О. Ц., чрез адв. Б. Г., против въззивно решение № 887/28.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 864/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 260110 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 15062/2019 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Е. О. Ц. ,като наследник на О. В. Ц. срещу М. П. Н. в условията на евентуалност искове: иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване за недействителен, като сключен при липса на представителна власт за пълномощника на продавача, договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 7, том шести, рег. № 16769, дело № 888/05.11.2019 г. на нотариус с рег. № ... на НК, с район на действие – СРС, с който О. В. Ц. чрез пълномощник Д. С. А.-Ц. е продал на М. П. Н. следния недвижим имот, представляващ ап. *, находящ се в [населено място], СО – район „***“,[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 100.02 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.*, заедно с прилежащото избено помещение № *, с декларирана площ по данъчна оценка от 3.00 кв. м., заедно с 1,290 % идеални части от общите части от сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, до размера на 1/2 идеална част и иск с правно основание чл. 40 ЗЗД за обявяване за недействителен описания договор, като сключен във вреда на представлявания О. В. Ц. и са присъдени съдебно-деловодни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и уважаване на исковата претенция за прогласяване недействителността на договора. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Какъв е подходът на въззивния съд при изпълнение на задължението да даде правната квалификация на иска за провъзгласяване нищожността на договор и да го разгледа съответно на твърденията в исковата молба?“ и 2. „Следва ли въззивния съд да обсъди направеното възражение от ответника за съотношението на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, както и недоказването на пълно установено плащане на възнаграждението на адвоката на ищеца?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с приетото в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 56/04.06.2020 г. по гр. д. № 1638/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 934/13.09.2010 г. по гр. д. № 3657/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 615/15.10.2010. по гр. д. № 1208/2009 г. на ВКС, III г. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че решението е нищожно и недопустимо – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба М. П. Н., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото не се спори и е безспорно установено от представените писмени доказателства, че на 05.11.2019 г., с договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 7, том шести, рег. № 16769, дело № 888/05.11.2019 г. на нотариус с рег. № * на НК, с район на действие – СРС, Д. С. А.-Ц., като пълномощник на О. В. Ц., е продала на М. П. Н. следния недвижим имот, представляващ ап. *, находящ се в [населено място], СО – район „***“,[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 100.02 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.*, заедно с прилежащото избено помещение № *, с декларирана площ по данъчна оценка от 3.00 кв. м, заедно с 1,290 % идеални части от общите части от сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, срещу продажна цена, равна на данъчната оценка - 58 570 лв., от която 9000 лв., платени преди изповядване на сделката, а остатъкът от 49 570 лв., купувачът се задължил да плати в 1-месечен срок. С пълномощното с нотариална заверка на подпис и съдържание от 31.10.2019 г., извършено извън нотариалната канцелария, в случая носещо отпечатък от десния палец на упълномощителя, О. Ц. е предоставил следните права на упълномощеното лице Д. А.-Ц., която не се спори, че е негова съпруга: да дарява, заменя или продава на когото намери за добре, при цена, условия и начини на плащане – каквито прецени и цена каквато намери за добре, от негово име и за негова сметка, включително да продава, заменя и дарява сама на себе си и да се договаря сама със себе си, собствения му недвижим имот, описан в договор за продажба на жилище рег. № 82, том V от 22.12.1977 г., сключен между МО и В. Ц. П. и Р. В. П. /баща и брат на О./, – ап. *, със застроена площ от 100.02 кв. м, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № * заедно с „1,290 кв. м идеални части от общите части от сградата и 891 лв. от правото на строеж върху мястото“, находящ се на първи етаж от сграда бл. № *. Ответницата Н. е дъщеря на пълномощника, чрез който О. Ц. е сключил процесния договор. Ищцата е дъщеря на О. Ц.,на който с ЕР на ТЕЛК № 2351 от 13.09.2019 г. е определен 94 % ТНР с чужда помощ пожизнено с водеща диагноза „Световъртеж от централен произход“ и починал на 07.11.2019 г.. От заключението на изслушаната във въззивното производство съдебнотехническа експертиза, неоспорено от страните, е установено, че пазарната цена на процесния апартамент е около 127 700 лв., а в случай, че имотът не е бил в добро състояние, тя възлиза към датата на продажбата му на 114 900 лв. Въззивният съд е посочил, че уговорената от пълномощника продажна цена е значително по-ниска от пазарната цена на имота към момента на сключване на договора – имотът е продаден по данъчната оценка, която е около 2 пъти по-ниска от пазарната му цена дори и той да е бил в лошо състояние. Уговорено е плащане на цената на 2 части, по-голямата от която – в размер на 49 570 лв., платима в 1-месечен срок от сключването на договора. Приел е,че размерът на цената, както и начинът на плащане, сами по себе си не обуславят извод, че пълномощникът Д. Ц. е злоупотребила с оказаното доверие и е нарушила правилата на морала, увреждайки представлявания,тъй като в предоставената представителната власт по пълномощие,е включено правото на представителя, освен да продава имота при цена каквато прецени, така и да дарява имота, включително и на себе си. Посочил е ,че макар купувачът да е дъщеря на пълномощника, не може дефинитивно да се приеме за превратно упражняване на предоставените с пълномощното права и за недобросъвестност у представителя и съконтрагента. Действително близките родствени отношения между тях са индиция за сговаряне за увреждане,което подлежи на пълно доказване,тъй като в нормата на чл.40 ЗЗД не е предвидена презумпцията за знание.От съвкупната преценка на доказателствата по делото и цялостното съдържание на пълномощното е приел,че недостигането на средна пазарна продажна цена на имота не ощетява представлявания и не представлява намерение за такова,а уговореният начин на плащане на цената и фактът ,че купувачът е дъщеря на пълномощника не водят до извода за сговор във вреда на представлявания. Поради липса на доказателства за подписване на процесното пълномощно /полагане на отпечатък/ при разстроено съзнание на упълномощителя ,както и поставянето му под запрещение, предявеният като евентуален иск за недействителност на сделката на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен.Съдът е посочил,че е без значение редът за разглеждане на исковете, предвид тяхната неоснователност. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В случая описаните най-тежки пороци липсват. Решението не е вероятно недопустимо. Не е постановено по нередовна искова молба или при ненадлежно упражняване на правото на иск/жалба. Съдът не се е произнесъл по непредявен иск /неправилно е приел, че не е предявен иск за привидност на сделката/, а правилно е квалицифицирал исковете според твърдените в исковата молба пороци на пълномощното и договора. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Същите не покриват критериите за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос е твърде общо теоретично поставен и без връзка с конкретно правно съждение на въззивния съд. Не са посочени кои конкретно твърдения в исковата молба не са били обсъдени и съобразени от въззивния съд. Вторият поставен въпрос се отнася до оплакванията в касационната жалба за неправилно присъдени с въззивното решение разноски за първата и въззивната инстанция и е неотносим. Касационният съд не дължи произнасяне в настоящото производство по чл. 288 ГПК, тъй като разноските могат да са годен предмет на касационен контрол след допуснато касационно обжалване във фазата по съществото на спора по чл. 290 ГПК, а извън това, самостоятелно – само когато страната е изчерпала предвидения в чл. 248 ГПК процесуален ред за защита. Е. О. Ц. не е подала молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК, нито частна жалба срещу определение № 2435/03.10.2023 г. по в. гр. д. № 864/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е осъдена допълнително за разноски, по молба на насрещната страна. Позоваването на основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е бланкетно ,без да са формулирани въпроси по смисъла на посочената правна норма. Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото касаторът не е обосновал самото основание, т. е. не е посочил какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.