Определение № 435 от 03.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3146/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано e по касационната жалба с вх. № 7780/10.VІІ.2013 г. на Г. С. Т. от С., подадена против онази част от решение № 1197 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 17.VІ.2013 г., постановено по гр. дело № 196/2013 г., с която неговия пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното застрахователно д-во [фирма]–С., е бил отхвърлен за разликата над присъденото му в двете инстанции застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв. и до пълния предявен размер на тази претенция, възлизащ на 40 000 лева, като в резултат настоящия касатор е бил осъден да заплати на застрахователя юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 915 лева – съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Оплакванията на касатора Т. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 5 ГПК/. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този пряк иск на Т. срещу ответното [фирма] да бъде уважен в пълния предявен по делото негов размер, т.е. с допълнителното присъждане на още 25 000 лв. и ведно със законната лихва върху така посочената сума, считано от датата на процесното ПТП /8.ІV.2009 г./ и до окончателното й изплащане, както и на всички направени от касатора в трите инстанции по делото разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на жалбата му, подателят й Г. Св. Т. се позовава бланкетно на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо да обоснове приложно поле на касационния контрол в тази хипотеза с ясно и точно формулирани правни въпроси, по които САС да се е произнесъл с атакуваната отхвърлителна част от решението си, той „прави възражение за неправилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, в смисъл че присъденото застрахователно обезщетение не контактува с действителните негови неимуществени вреди и се явява крайно занижено”. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на Г. С. Т. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглежда изтъкнатото допълнително основание за това: в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК не може да бъдат отъждествявани с основания за допустимост на касационния контрол. При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация застрахователно дружество искане за това, касаторът Г. Св. Т. от С. ще следва- на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК - да бъде осъден да заплати на този търговец юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 1150 лв. (хиляда сто и петдесет лева). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение