Определение № 114 от 01.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 47/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма],[населено място], приподписана от адвокат М. С., срещу определение №439 от 12.10.2010 г. по ч. гр.дело №865/2010 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 28.07.2010 по гр. дело №1065/2010 г. на И. районен съд. С първоинстанционното разпореждане е върната исковата молба поради недопустимост на предявените искове. Въззивният съд е приел, че исковете срещу [фирма], нотариус С. В. и Д. при И. районен съд М. за признаване за установено, че следва да бъде извършена поправка в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и поправка относно площта на недвижим имот, предмет на публична продан по изп. дело №108/2008 г. на Д. при И., като купувачът на имота по публичната продан не бъде въвеждан във владение на 3 597 кв. м., които не са били предмет на договора за ипотека, са недопустими. Това е така, защото поправката на нотариален акт се извършва от нотариус по реда на чл.579, ал.3 ГПК, а правата си по отношение на процесните 3 597 кв. м. от недвижимия имот жалбоподателят може да защити с предявяването на иск за собственост. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос за това дали са допустими така предявените искове. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Представено е определение №359 от 24.10.2008 г. по гр. дело №1701/2008 г., ІV г.о. на ВКС. По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е решаван противоречиво от съдилищата. С представеното определение на ВКС е обсъждан съвсем различен въпрос, а именно за възможността на длъжника да оспорва изпълнението по реда на чл.255 ГПК/отм./ По този въпрос има и трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея иск за поправка на нотариален акт е недопустим и съобразно изричната разпоредба на чл.498, ал.2 ГПК въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се брани само с иск за собственост. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.