Определение № 50299 от 31.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2487/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1574/03.05.2022 година, подадена от [община], срещу решение № 68/28.03.2022 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 25/2022 година. С обжалваното решение на Окръжен съд Смолян е изменил първоинстанционното решение № 403/03.12.2021 година на Районен съд Смолян, постановено по гр. д. № 434/2021 година, при което като краен резултат [община] е осъдена на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на С. Р. Н. сумата от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.12.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2020 година до окончателното плащане, като за разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 40 000.00 лева искът е отхвърлен. С касационната жалба решението на Окръжен съд Смолян се обжалва в частта му, с която предявеният от С. Р. Н. против [община] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ е бил уважен над сумата от 10 000.00 лева. В жалбата се излагат доводи за това, че в тази му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от Н. против [община] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъде отхвърлен за сумата над 10 000.00 лева. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Смолян по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответницата по касационната жалба С. Р. Н. е подала отговор на същата с вх. № 2225/21.06.2022 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 68/28.03.2022 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 25/2022 година, в обжалваната от [община] част, и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение в тази му част. [община] е била уведомена за обжалваното решение на 30.03.2022 година, като подадената от нея против същото касационна жалба е с вх. № 1574/03.05.2022 година, а 30.04.;01.05 и 02.05.2022 година са неприсъствени дни. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: В обжалваното решение на Окръжен съд Смолян е посочено, че между страните по делото нямало спор относно наличието на трудово правоотношение, както и относно факта на настъпването на злополуката и характеризирането и като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Изяснен бил и механизма на злополуката от 14.12.2020 година, дъждовен ден, когато Н., пристигайки на работа в „Детска млечна кухня“ в [населено място], към 05. 05 часа се била хлъзнала и паднала от горното стъпало на стълба до долу назад. Нямало спор, а и в този смисъл било заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза, че при падането Н. била наранила дясната си гривнена става и торакален отдел на гръбначния стълб, като било установено и фрактурно снижение на тялото на VІІ торакален прешлен и счупване на дясна лъчева кост на типично място. По спешност и под локална анестезия й била направена мануална репозиция на фрактурата на дясната лъчева кост и била наложена гипсова имобилизация, а за счупването на прешлена била поставена на леглови режим до поставянето на тораколумбален корсет. Гипсовата имобилизация продължила тридесет дни, след което бил проведен рехабилитационен курс. Поради счупването в областта на торкалния дял на гръбначния стълб не се разрешавало сядане до 45-тия ден, обездвижването било за около три месеца и се провеждала рехабилитация, като прогнозата въпреки претърпените страдания била добра, а в процеса на оздравяване се правели контролни рентгенографии, които диктували последващите рехабилитационни процедури. Признаването на злополуката за трудова по предвидения в закона ред било достатъчно основание за възникване на задължението на работодателя за обезвреда. Въведеното от [община] възражение за отхвърляне или за намаляване на дължимото обезщетение поради съпричиняване от страна на Н. било неоснователно. Твърдението, че Н. била с мокри маратонки, с малък грайфер, неподходящи за зимния сезон и не била съобразила слизането по стълби било направено като защитна теза, без да намери своето основание в съответните доказателства. Трудовата злополука била настъпила в резултат на падане по стълба без да било доказано, работникът да бил допуснал нарушение на основни правила за безопасност. Само по себе не можело да се приеме като неполагане на дължимата грижа от Н. слизането по същите стълби преди нея от свидетелката Х., а непосредствено след злополуката и от свидетелката Я., които били преминали без да паднат. Не можело да бъде споделено твърдението, че моментното състояние на Н. в комбинация с намокрените маратонки било причинило подхлъзването. Не се установявала причинна връзка между предходни заболявания на Н. и злополуката, тъй като вещото лице-лекар не можел да даде категорично заключение дали предходните травми на коленете на пострадалата са довели до настъпване на инцидента. Въззивният съд намирал за необходимо да отбележи, че се касаело за обективни здравословни проблеми, с чието наличие пострадалата била длъжна да се съобразява и които предполагали повече внимание, но по никакъв начин не налагали извод за правно укоримо поведение и проявена от вея груба небрежност. Освен това от показанията на свидетелките Д. и Н. се установявало, че след операцията на коленете й пострадалата се била чувствала добре и е била възстановена. Неоснователно било и позоваването на [община] за съпричиняване на вредните последици от пострадалата поради неспазване разпоредбите на чл. 33 и чл. 34, ал. 1, т. 4 от ЗБУТ, с оглед регламентираното задължение да информира работодателя за възникнала обстановка, която можела да представлява опасност за нейното здраве. Недоказано било и твърдението, че се касаело до пренебрегване на основни правила за безопасност. Нещо повече по делото било установено бездействие на работодателя относно осигуряването на безопасни условия на труд, тъй като именно неговите свидетели установявали, че след злополуката стълбите били обезопасени с противоплъзгаща настилка и парапети. Затова категоричен извод за допусната от Н. груба небрежност не можел да бъде направен. Съставът на Окръжен съд Смолян е посочил, че според него в недостатъчна степен първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението за претърпените вследствие на злополуката неимуществени вреди. С оглед на приетото за характера и тежестта на увреждането на здравето на Н.-съчетаването на две травми-счупване на VІІ-ми торакален прешлен и счупване на дясната лъчева кост; нейната възразст-56 годишна към датата на инцидента, която предполагала по-трудно възстановяване, претърпените след увреждането болки (със силен интензитет в деня на счупването-значителни болки и дискомфорт изразени в невъзможно обслужване и натоварване на увредения крайник, в подострия стадий, започващ след направените манипулации, с по-умерен интензитет и сила в хроничния стадий след мануалната репозиция и гипсовата имобилизация, постепенно намаляващи болки, останал дискомфорт от оттока на пръстите и ограничените движения при лявата предмишница, трудното обслужване поради наложената гипсова имобилизация, която била продължила тридесет дни, като подобно счупване зараствало в период от 30-45 дни, рехабилитационния курс, дискомфорта от трудното вертикализиране поради наложения тораколумбален корсет, обездвижване за период от около три месеца за счупването на торакалния дял на гръбначния стълб, проведените рехабилитации, не било разрешено сядане до 45-тия ден), нуждата от чужда помощ през възстановителния период, поради невъзможност за самостоятелно обслужване, периодът на лечението, обусловило състояние на временна неработоспособност, психоемоционалното й състояние в резултат на травматичното увреждане, невъзможност да пазарува тежки неща, подуването на ръката и към момента на разглеждането на делото от първоинстанционния съд, преживеният стрес от променения начин на живот, зависимостта й от помощ от трети лица не само в оздравителния период от три месеца, но и след това въззивният съдебен състав намирал определеното от първоинстанционният съд обезщетение в размер на 25 000.00 лева за занижено и не репарирало в достатъчна степен претърпените от Н. неимуществени вреди. Според въззивният съд с оглед на характера на увреждането, при което била причинена комбинирана травма, която усложнявала здравословното състояние на пострадалата, нанасяла допълнително натоварване на психиката й, като удължавала периода на възстановяване, както на физическото така и на психическото здраве, възстановителния период от три месеца, периода и интензивността на претърпените болки, неудобства и затруднения в ежедневното й битово обслужване през периода на имобилизацията и необходимостта от ползване на чужда помощ, социално икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, включително нивото на жизнен стандарт, последиците в отражението й върху начина й на живот, неспособността за извършване на дейности, които изисквали физическо натоварване, както и възрастта на Н. към момента на настъпване на злополуката въззивният съд намирал, че сумата от 30 000.00 лева била в състояние да компенсира в най-пълна степен, претърпените неимуществени вреди, от която за счупването на седми торакален прешлен сумата от 20 000.00 лева, сумата от 8000.00 лева за счупване на дясна лъчева кости сумата от 2000.00 лева за причинените психологически травми, която сума съответствала на принципа за справедливост и с конкретно посочените характер и степен на негативните последици от трудовата злополука. В първоинстанционното решение бил определен общ размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди и нямало конкретизация на отделните увреждания, но според решаващият въззивен състав, а и според практиката на ВКС, това нарушение не било съществено и не обуславяло отмяна на първоинстанционния акт. Горните правни изводи са направени от съставът на Окръжен съд Смолян, след като е преценил, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както била изложена в мотивите на първоинстанционното решение, била пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК той препращал към нея като не намирал за необходимо да я повтаря. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от [община] е поискало обжалваното решение на Окръжен съд Смолян да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това нарушен ли е принципа на справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, когато съдът с иска по чл. 200 от КТ не е преценил в съвкупност причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици от претърпяната трудова злополука и за това налице ли е съществено процесуално нарушение, когато въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение, но е приел фактическата обстановка, включена в мотивите на това решение и е препратил към нея, като не е извършил самостоятелна оценка на доказателствата и не е формирал свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, които да отрази писмено в мотивите към решението си. По отношение на първия от поставените въпроси се твърди противоречие между приетото от състава на Окръжен съд Смолян и приетото в ППВС № 4/23.12.1968 година, ППВС № 17/18.11.1963 година, решение № 125/30.06.2011 година, постановено по гр. д. № 1028/2010 година, решение № 226/30.01.2019 година, постановено по гр. д. № 756/2018 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 69/18.03.2014 година, постановено по гр. д. № 4686/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. По отношение на втория въпрос твърдяното противоречие е между приетото с въззивното решение и приетото с решение № 120/04.04.2013 година, постановено по гр. д. № 964/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С последното решение е прието, че когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т. е. когато тя е еднаква по обем при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. Но и в такъв случай въззивният съд мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора. С оглед на това действително се констатира противоречие по отношение на приложението на чл. 272 от ГПК, така както това е направено в обжалваното решение и така както е прието в цитираното решение на ВКС. Поради това са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и въззивното решение на Окръжен съд Смолян трябва да бъде допуснато до касационно обжалване по втория от поставените въпроси, за проверка на съответствието му с посочената практика на ВКС. Не следва да бъде допускано касационно обжалване по първия от въпросите, доколкото поставения процесуалноправен въпрос има предимство пред поставения материалноправен въпрос и проверката дали въззивният съд е спазил практиката на ВКС по отношение на последния ще се извършва в откритото съдебно заседание пред касационния съд. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 68/28.03.2022 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 25/2022 година, по подадената срещу него от [община], касационна жалба с вх. № 1574/03.05.2022 година и такова трябва да се допусне. На [община] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 400.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение