Определение № 355 от 07.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 444/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх. Nо 687/ 25. 02 .2011 година на С. С. С. от [населено място], заявена чрез адв.Д.М. АК-Б. срещу въззивно Решение Nо 586/ 26.01.2011 година по гр. възз. д. Nо 906 /2010 година на ОС- Благоевград. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция, в частта на отхвърления положителен установителен иск досежно обема права по наследство на ищците в съсобствеността на процесния недвижим имот- дворно място УПИ- *от пл. Nо * от кв. 82 по плана на [населено място] с площ от 950 кв.м., като е постановил ново решение с което е признал права още за 1/50 идеална част, на основание чл. 537 ал.2 ГПК за тази част е отменен и НА Nо */ 2005 година С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 -3 ГПК се поддържа с довод, че с постановеното въззивно решение, съдът се е произнесъл по въпроса за приложимостта на чл. 79 ал.1 ЗС, без да се сочи дали с произнесеното въззивно решение е нарушена задължителна практика на съдилищата или този въпрос се решава противоречиво от съдилищата и в какъв аспект или е налице необходимост от ново произнасяне, което би довело до уеднаквяване на съдебната практика и би било за развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация С. М. Х., Ц. М. Б., Д. М. Я., Г. М. С., чрез адв.В.Д. АК Б. с който се релевират възражения както по отношение допустимостта на касационното обжалване, така и срещу касационната жалба и сочените основания за отмяна на обжалваното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК / редакция изм. ДВ. бр.100/2010 година /, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед на данните за цената на иска, обусловена от данъчната оценка на имота и закона – чл. 280 ал.2 ГПК. По делото на л.18 от производство пред районен съд, е представено Удостоверение Nо 24/14.01.2010 година на [община], като оригиналът е сред представените с касационната жалба документи на касатора, за данъчната оценка на имота и по конкретно на земята от 950 кв.м. от 6536.00 лв. Предвид обстоятелството, че предмет на спора от страна на касатора С. С. са отречените права на собственост на 6/10 идеални части от дворното място, за които е отменен и НА Nо */205 година, следва извод, че цена на иска, според действащите правила на ГПК към предявяване 22.01.2010 г. е 3 918 лв ., съгласно разпоредбите на чл.68, 69 ал.1 т.2 ГПК. При липсата на други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК от 5000 лв. като цена на иска, редакция на закона ДВ. бр.100/2010 година, касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия