Определение № 76 от 01.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5072/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Г. срещу решение № 266014 от 07.10.2021 г. по в.гр.д.№ 5199 от 2020 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II „Б“ състав, с което е обезсилено решение № 60286 от 06.03.2020 г. по гр.д.№ 82182 от 2017 г. на Софийския районен съд, 67 състав и делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от компетентния Софийски градски съд, Гражданско отделение.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване касаторката сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. В кои случаи не се налага да се събират доказателства за конкретни вещи и права, включени в наследството и за тяхната парична стойност във връзка с решаването на спора, така че държавната такса да остане непроменена ?

2. Какви са способите за индивидуализиране на имоти, описани в завещание, когато те не съответстват на реално наследените нито по площ, нито по местност ?

3. Произвежда ли действие завещание, с което се завещават цели наследствени имоти, вместо действително притежаваните идеални части от тях ?

4. Как се определя цената на иска, когато са завещани целите имоти, вместо реално притежаваните идеални части от тях ?

В писмен отговор от 15.12.2021 г. особеният представител на ответника по жалбата Х. Н. Г. оспорва същата. Моли решението на Софийския градски съд да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендира за възнаграждение.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови решението си за обезсилване на решението на Софийския районен съд по предявения иск по чл.42 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 18.05.2004 г. на П. С. Г., въззивният съд е приел, че с оглед цената на иска /над 25 000 лв./ и съгласно чл.104, т.4 ГПК делото е подсъдно като първа инстанция на Софийския градски съд. При определяне на цената на този иск въззивният съд е взел предвид т.1А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, според което исковете с правна квалификация чл.42 ЗН са оценяеми и съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество, а когато завещателното разпореждане има за предмет вещни права върху конкретен имот, цената на иска се определя от размерите по чл.69, ал.1, т.2 ГПК. В конкретния случай, съдът е приел, че цената на предявения иск е равна на сбора от данъчните оценки на описаните в завещанието от 18.05.2004 г. недвижими имоти, който съгласно прието пред въззивния съд заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.С. К. е 605 137,12 лв.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на това решение поради следното: Съгласно приетото т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да посочи правен въпрос, който е включен в предмета на делото /тоест е от значение за изхода на конкретното дело/ и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение, както и да се позове на някои от специалните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК. Съгласно приетото в т.4 от това тълкувателно решение, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато приложимите към спора правни норми са непълни /или въобще липсва правна уредба/, което налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато приложимите норми са неясни, което налага тяхното тълкуване или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на нормите. В конкретния случай не е налице посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси поради следното:

1. Първият поставен правен въпрос /В кои случаи не се налага да се събират доказателства за конкретни вещи и права, включени в наследството и за тяхната парична стойност във връзка с решаването на спора, така че държавната такса да остане непроменена ?/, отнесен към конкретното дело, следва да се разбира в смисъл: Има ли случаи, в които цената на иска по чл.42 ЗН се определя не според паричната стойност на конкретните вещи и права, включени в наследството ? По този въпрос не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като има задължителна практика на ВКС: посоченото и от въззивния съд Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС,т .1А, според което такива случаи няма- винаги цената на иска по чл.42 ЗН се определя според стойността на имуществото- предмет на завещателното разпореждане.

2. Вторият поставен въпрос /Какви са способите за индивидуализиране на имоти, описани в завещание, когато те не съответстват на реално наследените нито по площ, нито по местност ?/ не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело. Това е така, защото с обжалваното решение е било обезсилено първоинстанционното решение по това дело не поради непълна или липса на индивидуализация на описаните в завещанието от 18.05.2004 г. имоти, а поради неподсъдност на делото на районния съд с оглед цената на предявения иск.

Този въпрос би бил от значение за конкретното дело, ако бе основателно твърдението на касаторката Н. Г., че съдът е определил цената на иска по чл.42 ЗН въз основа на данъчните оценки на имоти, които не са били предмет на завещанието от 18.05.2004 г. Това твърдение на Н. Г. обаче е напълно неоснователно, тъй като съдът е основал решението си на данъчни оценки на имоти, които самата Н. Г. в уточнителна молба от 07.06.2021 г. е посочила като имоти- предмет на завещанието от 18.05.2004 г.: Тази молба е била подадена от ищцата Н. Г. в изпълнение на дадени от въззивния съд в открито съдебно заседание от 05.04.2021 г. указания в двумесечен срок да се посочи какъв статут има към настоящия момент всеки един от завещаните със завещанието от 18.05.2004 г. имоти по действащия кадастрален план или кадастрална карта на населеното място. С нея Н. Г. е индивидуализирала имотите- предмет на завещанието с идентификатор по действащата кадастрална карта на града, като е посочила, че правото на собствентост върху тези имоти е възстановено на наследниците на бащата на завещателката П. Г.- С. В. с пет конкретно посочени от ищцата решения на ОСЗ- община „В.“ и ОСЗ- район „О. купел“. В исковата молба Н. Г. също е твърдяла, че предмет на завещанието са били точно онези имоти на завещателката П. Г., правото на собственост върху които все още не е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ към датата на съставяне на завещанието. Именно с това, че правото на собственост върху тези имоти е било възстановено по-късно /след датата на завещанието/ и че имотите не са били индивидуализирани в завещанието, така както е било необходимо да са индивидуализирани според Правилника за вписванията и в решенията на ОСЗ, ищцата е обосновала основателността на предявения от нея иск по чл.42 ЗН за прогласяване нищожността на това завещание.

3. Третият поставен въпрос /Произвежда ли действие завещание, с което се завещават цели наследствени имоти, вместо действително притежаваните идеални части от тях ?/ също не може да е основание за допускането на касационното обжалване, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него въззивният съд не се е произнесъл по въпроса за действието /действителността/ на завещание, с което се завещават цели недвижими имоти, вместо действително притежаваните от завещателката идеални части от тях. Този въпрос е от значение за разрешаването на спора по същество /за основателността на предявения иск по чл.42 ЗН за прогласяване нищожност на завещанието от 18.05.2004 г./, но както е видно от обжалваното решение в него съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а е обезсилил първоинстанционното решение на процесуално основание- поради неговата неподсъдност на районния съд.

4. По четвъртия поставен въпрос /Как се определя цената на иска, когато са завещани целите имоти, вместо реално притежаваните идеални части от тях ?/ въззивният съд се е произнесъл в решението си, като е приел, че цената на иска се определя от данъчната оценка на имотите, посочени в завещанието, а не само от данъчната оценка на притежаваните от завещателя идеални части от тези имоти- в случая 1/5 ид.ч. от тях. Въпреки това, касационното обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано, тъй като въпросът не е от значение за конкретното дело: защото по конкретното дело цената на иска е все над 25 000 лв. и съгласно чл.104, т.4 ГПК обуславя родова подсъдност на делото на окръжен съд, независимо дали тази цена се определя съобразно данъчната оценка на целите имоти- предмет на завещанието от 18.05.2004 г. /605 137,12 лв./ или съобразно данъчната оценка само на притежаваната от завещателката П. Г. 1/5 ид.ч. от тези имоти /121,027,42 лв./.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.42 ЗН.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора процесуални норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото /продължаване на неговото разглеждане от СГС като първа инстанция/ възнаграждението на особения представител на ответника адв.В. следва да бъде определено и присъдено от родово компетентния да разреши спора Софийски градски съд.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение