Определение № 265 от 06.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2018 г.

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 3332 от 07.08.2017 г., допълнена с молби вх. № 3333 от 07.08.2017 г., вх. № 4049 от 28.09.2017 г., вх. № № 1425 от 27.03.2018 г., вх. № 1632 от 10.04.2018 г. и вх. № 1866 от 24.04.2018 г. на В. Н. Г. от [населено място], [община], Област В., за отмяна на влязлото в сила решение № 260 от 28.11.2016 г. на Мездренския районен съд, ІІІ гр. с-в, постановено по гр.д. № 1455/2015 г., с което е отхвърлен предявеният от молителя В. Н. Г. против [фирма] [населено място], иск за сумата от 12 339,67 лв., представляваща обезщетение по чл. 214 КТ, за недопускане до работа, за периода 31.12.2007 г. до 27.07.2015 г. като неоснователен. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 63 от 24.02.2017 г. по в.гр.д. № 51/2017 г. на Врачанския окръжен съд, ГО. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение с молба да бъде отменено. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Т. Беломорски, в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна, поради незаявяване на основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, поради което моли да бъде оставена без разглеждане, алтернативно – като неоснователна – без уважение. Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С решение № 260 от 28.11.2016 г. на Мездренския районен съд, ІІІ гр. с-в, постановено по гр.д. № 1455/2015 г., е отхвърлен предявеният от молителя В. Н. Г. против [фирма] [населено място], иск за сумата от 12 339,67 лв., представляваща обезщетение по чл. 214 КТ, за недопускане до работа, за периода 31.12.2007 г. до 27.07.2015 г. като неоснователен. Съдът е приел, че по делото не е установено за исковия период от време - 31.12.2007 г. до 27.07.2015 г., между ищеца и ответното дружество като правоприемник на [фирма], да е съществувало трудово правоотношение и тъй като това е една от предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 214 ГПК, при липсата й, искът следва да бъде отхвърлен. По подадена от ищеца въззивна жалба, с решение № 63 от 24.02.2017 г. по в.гр.д. № 51/2017 г. на Врачанския окръжен съд, първоинстанционното решение е потвърдено. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай, както в основната молба, така и в уточняващите я молби не се сочат обстоятелства, които да се включват в някоя от визираните в закона хипотези, като само бланкетно е посочено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК без да са посочени конкретните съображения. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на влязлото в сила решение, които не могат да бъдат предмет на извънредното средство за контрол. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и опущения, допуснати в хода на производството по делото. Тъй като въведените в молбата и в уточняващите я молби твърдения не сочат на основания от кръга на лимитативно изброените предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, а съставляват касационни оплаквания, целящи ревизиране на неблагоприятно за страната съдебно решение без да са налице релевираните предпоставки за отмяна, то молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,