Определение № 2034 от 20.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 7852 от 17.03.2026 г., идентична с частна жалба с вх. № 8713 от 25.03.2026 г., с частна жалба с вх. № № 8265 от 20.03.2026 г., подадена от И. А. К. против разпореждане № 1441 от 11.03.2026 г. по в.ч. гр.д. № 2161/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя частна касационна жалба с вх. № 34706/19.12.2025 г. и частна касационна жалба с вх. № 34859/22.12.2025 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и моли същото да бъде отменено. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба вх. № 34706/19.12.2025 г. и частна касационна жалба с вх. № 34859/22.12.2025 г. срещу определение на Софийски апелативен съд от 07.11.2025 г. по ч.гр.д. № 2161/2025 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 23.04.2025 г. по гр.д. № 10593/2022 г., с което е прекратено частично производството по делото. Следва да се отбележи, че в диспозитива на определението от 7.11.2025 г. на Апелативен съд София е допусната очевидна фактическа грешка относно номера на делото, датата и номера на съдебния акт, който е бил предмет на обжалване и съда, който го е постановил, която грешка следва да бъде поправена от Апелативен съд София след връщане на делото от ВКС. За да върне частната касационна жалба, съдът е приел, че подадената на 23.02.2026 г. от процесуалния представител на ищеца молба за продължаване на срока за изпълнение на указания, дадени с разпореждане от 22.01.2026 г. /връчено на 16.02.2026 г. на адв. Ж./, макар и депозирана в срока по чл.63, ал.1 ГПК, е неоснователна, тъй като представените с нея доказателства не установяват наличието на уважителна причина към момента на депозиране на молбата. Доколкото в дадения от съда срок нередовностите на частната касационна жалба, изразяващи се в непредставяне на писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не са били отстранени, съдът е приел, че частната касационна жалба следва да бъде върната. Определението по чл.63 ГПК, независимо дали е постановено от съдебен състав или от съдията-докладчик, както е в настоящия случай, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не прегражда развитието на делото, но когато впоследствие е постановен акт, който прегражда развитието на делото, законосъобразността на отказа за продължаване на срока е предмет на контрол в рамките на обжалването на този акт. Настоящият състав на ВКС не споделя извода на Апелативен съд София, че представените с молбата от 23.02.2026 г. доказателства не установяват наличието на уважителна причина по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК. Срокът, в който процесуалният представител на ищеца е следвало да изпълни указанията е започнал да тече на от датата на връчване на съобщението – 16.02.2026 г. и изтича на 23.02.2026 г. В рамките на този срок, адв. Ж. е поискал продължаване на срока, като е изложил, че невъзможността да го спази е заболяване за периода 17.02.-19.02.2026 г. вкл., като е представил надлежни доказателства за това обстоятелство. Наличието на заболяване безспорно представлява уважителна причина за необходимостта от продължаване на срока, като за уважаване на молба по чл.63 ГПК е достатъчно това заболяване да е било налично към периода от време или част от периода от време, в който за страната е съществувало задължението да извърши указаното й действие. С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Апелативен съд София за надлежно администриране на частните касационни жалби на ВКС, след отстраняване на констатираната от настоящия състав очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното с частните касационни жалби определение от 07.11.2025 г. по ч.гр.д. № 2161/2025 г. по описа на Апелативен съд София. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,