Определение № 2565 от 11.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1464/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Теа Сити Груп“ ЕООД и „Бастион Естейт“ ЕООД срещу определение № 185/22.04.2026 г. по в.гр.д. № 209/2026 г. на Апелативен съд -гр.Пловдив, с което е потвърдено определение № 450/18.02.2026 г. по гр.д. № 2488/2025 г. на Окръжен съд -гр.Пловдив – за неприемане на искането на жалбоподателите за признаване на право на задържане. Сочи се от частните жалбоподатели, че като ответници по иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за учредяване на право на строеж те са предявили насрещни искове за сумата от по 20 000 евро – частично от сумата от 962508,40 евро, представляваща стойността на извършеното в имота на ищците строителство и направените в него подобрения, като са заявили и възражение за право на задържане върху построената част от сградата в процесния имот, което да им гарантира събирането на вземанията им. Поддържа се, че при уважаване на иска по чл.87 ал.3 ЗЗД и разваляне на договора ще настъпи правният ефект на реституцията по чл.88 ЗЗД и за ответниците ще възникне задължението да върнат имота с построения в него обект. Искът за разваляне на договора съдържа и претенция за възстановяване на положението отпреди сключването му, а в този случай строителят има правата на подобрител по чл.72 ЗС. Налице е правен интерес да заявят правото на задържане, защото с него ответниците ще обезпечат/гарантират вземането си за подобрения по насрещните искове. Искат да се отмени обжалваното определение и да се допусне за разглеждане искането да им се признае право на задържане върху построената част от сградата в имота на ищците. В изложението са поставили три въпроса по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответниците Д. Д. А., А. Н. А., Д. Н. А. и „Белни ХБ“ ЕООД не са подали отговор. Касационният съд намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима и следва да се разгледа. Настоящият състав на касационния съд намира, че на основание чл.280 ал.2, предл.2-ро ГПК въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване – за проверка на вероятна недопустимост. С определение № 450/18.02.2026 г. по гр.д. № 2488/2025 г. на Окръжен съд -гр.Пловдив не е прието искането на ответниците по иска с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД да им се признае право на задържане върху построената част от сградата в процесния имот, което те са заявили във връзка с предявените от тях настрещни частични искове за стойността на извършеното в имота строителство и направените подобрения. Касационният съд намира, че правото на задържане по чл.72 ал.3 ЗС, респ. по чл.91 ЗЗД или чл.315 ТЗ представлява защитно средство срещу предявен осъдителен иск за предаване на вещ, което цели да обезпечи насрещното вземане на ответника, като осуети предаването на владението върху вещта. Определението на първоинстанционния съд, с което не е прието за разглеждане възражението /искането/ за право на задържане, имащо характер на отбранително средство, не е преграждащо развитието на производството по смисъла на чл.274 ал.1, т.1 ГПК. Въпреки че възражението не е прието за разглеждане, всички условия за разглеждане и произнасяне по същество по иска с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД и по насрещните искове за стойността на построеното в имота са налице, защото производството по тях остава висящо. Защитата срещу процесуални нарушения на първоинстанционния съд, изразяващи се в непроизнасяне по това отбранително средство, се реализира по реда на въззивното обжалване на решението. Нормата на чл.298 ал.4 ГПК предвижда, че решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. За вземанията, въведени в процеса чрез възражение за право на задържане и възражение за прихващане, се формира СПН, но тези възражения са отбранителни средства срещу предявен осъдителен иск, а не искове. Нарушение на първоинстанционния съд - като отказ да се приеме за разглеждане процеса или липса на произнасяне с решението по тези възражения, се отстранява не чрез обжалване с частна жалба, а само по реда на въззивното обжалване, защото такова нарушение рефлектира върху правилността на решението. В процесуалния закон не е предвидено, че определението за неприемане на възражението /искането/ за право на задържане подлежи на обжалване с частна жалба, от което следва изводът, че обжалваното пред настоящата инстанция определение е недопустимо, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по недопустима частна жалба. В подкрепа на извода за недопустимост на частната жалба срещу определение за неприемане за разглеждане на възражение за право на задържане е формирана практика на ВКС, в която се приема, че когато първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно заявено пред него възражение за задържане с оглед на извършените подобрения, това процесуално нарушение подлежи на отстраняване във въззивното производство по повод на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, в която се съдържат изрични доводи в тази насока - решение № 24/25.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2617/2021 г., решение № 272/20.05.2025 г. по к.гр.д. № 1105/2024 г., Г. К., І Г. О. на ВКС. В този смисъл е и определение № 903/27.12.2013 г. по ч.т.д. № 3015/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, с което е обезсилено определението на апелативния съд в частта, с която е разгледана по същество частна жалба срещу определение на окръжен съд в частта, с която са оставени без разглеждане възражение за извършени подобрения в недвижимия имот и възражение за право на задържане. След като за страната, предявила възражение за право на задържане, е открит пътят за защита по реда на въззивното обжалване на решението на първоинстанционния съд, когато той не се е произнесъл по възражението, вън от съмнение е изводът, че страната няма право на защита с частна жалба срещу определението, с което е отказано да се приеме за разглеждане възражението за задържане. Това определение е извън обхвата на инстанционния контрол по реда на чл. 274, ал. 1 и сл. ГПК. С оглед на изложеното касационният съд намира, че обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване и да се обезсили. Воден от горното, Върховният касационен съд