Определение № 8657 от 19.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7876/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 6 във връзка с ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по определение № 32117 от 13.08.2026 г. по адм. д. № 9988/2026 г. на Административен съд — София-град, І отделение, 85 състав, с което е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд — София-град и Административен съд — Хасково по жалбата на Х. А., гражданин на Ирак, [ЛНЧ], против Решение № УПП-56 от 27.07.2026 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). С оспореното решение молбата за международна закрила на Х. А. е отхвърлена относно статута на бежанец поради липса на условия по чл. 13 от Регламент (ЕС) 2024/1347 и относно статута на субсидиарна закрила поради липса на условия по чл. 18 от същия регламент. На основание чл. 42, § 1, б. „а“ във връзка с б. „й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 молбата е обявена за явно неоснователна. На основание чл. 37 от Регламент (ЕС) 2024/1348 е постановено да бъде изпълнена наложената със заповед рег. № 6865 ПАМ-97 от 18.06.2026 г. принудителна административна мярка „връщане до страна на произход“ — Ирак, която съгласно чл. 68, § 3, б. „а“, предложение ii от регламента се прилага незабавно и подлежи на предварително изпълнение от датата на уведомяването. Решението е издадено на основание чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка със Заповед № РД-05-369 от 04.06.2026 г. на председателя на ДАБ при МС и в срока по чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) 2024/1348, след проведена процедура на границата в Транзитен център — [населено място] при условията на чл. 54 във връзка с чл. 45 и чл. 44, § 1, б. „б“ от регламента. В решението е указано, че на основание чл. 84, ал. 2 ЗУБ то подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването пред Административен съд — Хасково. Жалбата е подадена чрез интервюиращия орган до Административен съд — Хасково, като с нея са направени и искания за постановяване на правото на жалбоподателя да остане на територията на страната до приключване на съдебното производство, съответно за спиране на изпълнението на оспореното решение. По жалбата е образувано адм. д. № 972/2026 г. на Административен съд — Хасково. С определение № 3440 от 05.08.2026 г. производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд — София-град. Съдът е приел, че процедурата на границата се урежда за пръв път с Регламент (ЕС) 2024/1348 и не е включена в предметния обхват на ЗУБ. Приел е, че поради това специалните правила за местната подсъдност по глава седма ЗУБ са неприложими и производството следва да протече по общите правила на АПК при пряко приложение на регламента. Посочил е, че актът е издаден спрямо лице, недопуснато на територията на страната, което, макар формално настанено в транзитен център, юридически не се смята за влязло, поради което по отношение на него липсват предпоставки за предоставяне и регистриране на настоящ адрес по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗУБ и при това положение приложение намира чл. 133, ал. 1, изр. второ АПК, тъй като адресатът на акта има постоянен адрес в чужбина. По изпратеното дело е образувано адм. д. № 9988/2026 г. на Административен съд — София-град, който с определение № 32117 от 13.08.2026 г. е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. Изложил е съображения, че съгласно приложената регистрационна карта № [номер], издадена на 08.07.2026 г. със срок на валидност до 07.10.2026 г., жалбоподателят е с настоящ адрес [населено място], общ. Свиленград, обл. Хасково. Приел, е че в картата е вписано право на лицето да остане на територията на Република България на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗУБ и е определена зона на движение — обл. Хасково, без гранична зона, с изключение на [населено място] (чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Приел е, че лицето е настанено в Транзитен център — [населено място] (чл. 29, ал. 4 ЗУБ). Посочил е, че съгласно ТР № 5 от 25.06.2024 г. по т. д. № 5/2021 г. на ОСС на І и ІІ колегия на Върховния административен съд АПК се прилага, доколкото със закон не е установено друго, а ЗУБ е специален спрямо АПК. Така при непълнота приложение намира чл. 46, ал. 2, изр. първо от Закона за нормативните актове, който води до прилагане на чл. 84, ал. 2 ЗУБ и предмет на съдебен контрол по тази разпоредба са именно решенията за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Върховният административен съд счита, че спорът е подсъден на Административен съд-Хасково. Определящо е правното основание на оспорения акт. Решение № УПП-56 от 27.07.2026 г. е издадено изрично на основание чл. 70, ал. 1 ЗУБ. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗУБ решенията по чл. 51, ал. 2, чл. 70, ал. 1, чл. 76б, ал. 1, т. 2 и чл. 77, ал. 1 могат да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца. Оспореният акт попада пряко в предметния обхват на посочената разпоредба. Приложението й следователно не се основава на аналогия по чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, а е пряко, и разбирането на Административен съд — Хасково, че производството е извън предметния обхват на ЗУБ, се опровергава от правното основание, което самият административен орган е посочил в акта си. Този извод се потвърждава и от останалите материали по преписката. Заповед № РД-05-369 от 04.06.2026 г. определя интервюиращия орган на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 70 ЗУБ. Настаняването в Транзитен център — [населено място] е извършено на основание чл. 51, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 3 и ал. 4 ЗУБ. Становището на Държавна агенция „Национална сигурност“ е поискано на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Правото на лицето да остане на територията на страната и зоната му на движение са вписани в регистрационната карта на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Държавната агенция за бежанците е прилагала ЗУБ последователно и успоредно с регламента през цялото производство, а в указанието за обжалване е посочила както правното основание — чл. 84, ал. 2 ЗУБ, така и компетентния съд — Административен съд — Хасково. Обстоятелството, че процедурата на границата се урежда за пръв път с Регламент (ЕС) 2024/1348, не превръща националния закон в неприложим по въпросите, които регламентът не урежда. Местната подсъдност е именно такъв въпрос. Регламент (ЕС) 2024/1348 урежда какъв да бъде съдебният контрол — пълна и ex nunc преценка, срокове, суспензивно действие, правна помощ, — но не и кой национален съд го упражнява. Това е заявено изрично в съображение 89 от преамбюла, съгласно което регламентът не следва да засяга компетентността на държавите членки да организират националната си съдебна система и да определят броя на инстанциите, както и в съображение 88, което подчертава процесуалната автономия на държавите членки. Прякото приложение на регламента по силата на чл. 288, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз поради това не измества, а предполага действието на националните процесуални норми, доколкото те осигуряват спазването на принципите на равностойност и на ефективност и на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз от 27 юни 2013 г. по дело Агроконсултинг-04, C-93/12, EU:C:2013:432, постановено по преюдициално запитване на Административен съд — София-град относно чл. 133, ал. 1 АПК, с което е прието, че правото на Съюза допуска национално правило за подсъдност, при условие, че то не поставя защитата на правата, черпени от правото на Съюза, при по-неблагоприятни условия и не създава процесуални затруднения, включително по отношение на продължителността на производството, които правят упражняването на тези права прекомерно трудно. Регламентът съдържа и изискване, което допълнително изключва приетото от Административен съд — Хасково разрешение. Съгласно съображение 95 от преамбюла и чл. 67 от Регламент (ЕС) 2024/1348 решението по молбата за международна закрила и придруженото го решение за връщане подлежат на общо производство пред един и същ съд. Оспореният акт съдържа произнасяне и по молбата, и по изпълнението на мярката за връщане, поради което разделянето на съдебния контрол между два съда е недопустимо. Фактическата предпоставка, върху която е изграден изводът на Административен съд — Хасково, не се потвърждава от доказателствата. По делото е приложена регистрационна карта № [номер], издадена на 08.07.2026 г. със срок на валидност до 07.10.2026 г., в която е вписан настоящ адрес: [населено място], общ. Свиленград, обл. Хасково, удостоверено е правото на чужденеца да остане на територията на Република България на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗУБ и е определена зона на движение — обл. Хасково. Твърдението, че по отношение на жалбоподателя липсват предпоставки за предоставяне и регистриране на настоящ адрес по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗУБ, е в пряко противоречие с този документ. Обстоятелството, че лицето не е получило разрешение за влизане на територията, има значение за режима, по който протича процедурата, но не заличава вписания в регистрационната карта настоящ адрес, който е единственият свързващ критерий по чл. 84, ал. 2 ЗУБ. Неприложим е и чл. 133, ал. 1, изр. второ АПК. Тази норма е обща и отстъпва пред специалната уредба по глава седма ЗУБ. Освен това „постоянен адрес“ е понятие, относимо към лицата, подлежащи на гражданска регистрация. Поради това именно защото търсещият закрила не разполага с постоянен адрес в страната, законодателят е избрал друг свързващ критерий — адресът, вписан в регистрационната карта. За пълнота следва да се посочи, че и при хипотетично приемане на теза за непълнота на закона резултатът би бил същият. Аналогията по чл. 46, ал. 2, изр. първо от Закона за нормативните актове изисква прилагане на разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Най-близкият уреден случай е обжалването на решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, което чл. 84, ал. 2 ЗУБ възлага на съда по настоящия адрес от регистрационната карта, а не общото правило на чл. 133, ал. 1 АПК. Наред с това, при действителна липса на посочен от националното право компетентен съд по спор, уреден от правото на Съюза, принципът на предимство и правото на ефективна съдебна защита по чл. 47 от Хартата задължават сезирания съд да се обяви за компетентен — вж. решението на Съда на Европейския съюз от 14 май 2020 г. по съединени дела FMS и др., C-924/19 PPU и C-925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 299 и т. 8 от диспозитива. Прекратяването на производството и изпращането на делото на друг съд е поведение, което този стандарт изключва. Възприетото разрешение отговаря и на целта на уредбата. Срокът за обжалване е седемдневен, жалбоподателят е настанен в транзитен център в обл. Хасково и зоната му на движение е ограничена до тази област, а мярката за връщане подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно съображение 68 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2024/1348 процедурата на границата съставлява самостоятелен срок, който тече от регистрирането на молбата и обхваща както административната фаза, така и произнасянето по искането да се остане и по жалбата. При това положение разглеждането на делото от съда по мястото на настаняване осигурява реален достъп до правосъдие и бързина на съдебния контрол. Предвид незабавната изпълняемост на мярката за връщане компетентният съд следва да се произнесе по него без забавяне. Предвид изложеното повдигнатият спор за подсъдност следва да се разреши, като делото се изпрати за разглеждане от Административен съд-Хасково. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение