Определение № 990 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2992/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение от 30.01.2013 г. по гр.д. № 6932/2012 година на Софийски градски съд са отхвърлени искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата 25425,73 лева и по чл. 221, ал.4, т.1 КТ за сумата 50291,30 лева, предявени от Д. Р. Б. от Кралство Испания против П. [фирма]. В решението е прието за установено, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от ищеца на 21.01.2010 година на основание чл. 327, т.2 КТ. Трудовият договор, въз основа на който ищецът е изпълнявал длъжността „кондиционен мениджър” е бил сключен със срок до 06.08.2011 година. Прието е, обезщетение по чл. 221, ал.1 вр. с ал.4, т.1 КТ, поради прекратяване на трудовото првоотношение по срочен договор на основание чл. 327, т.2 КТ, се дължи от работодателя за времето, през което служителят е останал без работа, но не за повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение; че обезщетението се дължи, когато ищецът е установил факта на оставане без работа; че този факт не е доказан по делото, в т.ч., че не се установява и представеното удостоверение, издадено от отдел „Трудова заетост и обучение” на В., Кралство Испания, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 221, ал.4, т.1 КТ за сумата 50291,30 лева е постъпила от Д. Р. Б.. Поддържа се, че е налице противоречива практиката на съдилищата по обуславящия изхода на делото въпрос: достатъчно ли е за установяване на факта на безработица удостоверение от компетентен орган за регистрация на лицето с право на обезщетение за безработица. Приложено е решение № 707 от 22.12.2009 г. по гр.д. № 3164/2008 г. на ІІ г.о. ВКС, в което е прието, че факта на оставане без работа след прекратяване на трудовия договор може да бъде установен с удостоверение от Бюрото по труда за периода, през който работникът е бил регистриран като безработен. Ответникът по касационната жалба П. [фирма] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски градски съд следва да бъде допуснато в обжалваната му част до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по повдигнатия в изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК вр. с чл. 221, ал.4, т.1 КТ е налице противоречива съдебна практика. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение