Определение № 77 от 02.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2770/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от страна на управителя на „ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ“ ООД- в несъстоятелност против определение № 2140/15.08.2022 г. по ч.гр.д.№2337/2022 г. на АС-София, ТО, Шести с-в, с което е потвърдено определение №2295 от 14.07.2022 г. по ч.гр.д.№706/2022 г. на СГС, с което е постановено връщане на ИМ на същото дружество в несъстоятелност срещу НАП, по иск предявен по реда на чл. 694 ТЗ за установяване несъществуването на приетите и включени в списъците на приетите публични вземания на Държавата срещу „ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ“ ООД- в несъстоятелност. Жалбоподателят излага доводи за наличието на активна процесуална легитимация на дружеството-частен жалбоподател в качеството му на длъжник, който е подал възражение по реда на чл.690 ал.1 ТЗ срещу списъка на приетите вземания, доколкото същият се е присъединил в проведеното открито заседание в производството по чл.692 ал.3 ТЗ към възражението на друг кредитор.

Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да счете подадената въззивна частна жалба за неоснователна, съдебният състав на САС е изложил следните съображения:

Съгласно чл. 694, ал. 1 от ТЗ длъжникът може да предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане (т.е. отрицателен установителен иск) ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение. По отношение на предявеното вземане в срока по чл. 685 ал.1 от ТЗ се констатира, че същото е включено от синдика в Списъка на приетите вземания в общ размер от 1 038 033, 80 лв. - т. 6 от Списъка с приети вземания. По отношение на предявените в срока по чл. 688 ал.1 от ТЗ вземанията на кредитора НАП към длъжника в размер на 73 258, 63 лв., същите са включени в т. 2 от Допълнителния списък с приети вземания. Против така приетите публични вземания на Държавата по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ е постъпило възражение единствено от кредитора адвокатско дружество „Павлов и Павлова“. Възражението на този кредитор е било счетено за неоснователно като с Определение № 260987/01.04.2022 г. по т.д.№ 2327/2018 г. на СГС, VI- 17 състав, съдът е оставил без уважение възражението срещу Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на 23.12.2020 г. и срещу Допълнителния списък на приети вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на 23.12.2020 г., в частта, с която в тях са включени вземанията на кредитора НАП към длъжника „И.“ ООД за получаване на сума в общ размер от 1 038 033, 80 лв., посочени в т. 6 от списъка с приети вземания, и вземанията на кредитора НАП към длъжника „Инженерконсулт“ ООД за получаване на сума в общ размер от 73 258, 63 лв. От съдържанието на Определение № 260987/01.04.2022 г. длъжникът „Инжениерконсулт “ ООД е подал възражение против Списъка на приетите от синдика вземания само в частта, с която в него са включени вземания на кредитора „Инвестбанк“ АД за получаване на главница по сключен на 21.12.2007 г. договор за кредит в размер над 619 718, 55 евро до 1 464 579, 11 евро. за получаване на присъдени лихви в размер на 64 082, 26 евро, както и за получаване на такси и разноски, направени във водени съдебни производства, както и в частта, с която в него са включени, вземания на кредиторите адв. дружество „Павлов и Павлова“ и „Бе плюс“ ООД към длъжника. С оглед изложеното и въззивният съд е счел, подобно на първоинстанционния, че длъжникът не е активно легитимиран да предяви иск против Държавата, представлявана от НАП с правно основание чл.694 ал.1 от ТЗ. В хипотезата на т.1 от тази разпоредба длъжникът следва да е направил възражение против приемането на вземането на определен кредитор и съдът да го е оставил без уважение в производството по чл. 692 от ТЗ. Доколкото длъжникът не е подал такова възражение, то съгласно чл.694 ал.1 т.1 от ТЗ същият не разполага с процесуалноправна възможност да предяви отрицателен установителен иск. За неоснователни са приети доводите на длъжника, че се е присъединил в първото по делото съдебно заседание пред съда по несъстоятелността при разглеждането на възражението на кредитора адвокатско дружество "Павлов и Павлова" в рамките на процедурата по чл.692 от ТЗ, тъй като в постановения съдебен акт - Определение № 260987/01.04.2022 г., всяко едно релевирано възражение на кредитор или на длъжника е разгледано самостоятелно и по отношение на него има отделен диспозитив .Такъв липсва по отношение на възражение на длъжника срещу приети публични дължавни вземания на НАП. Предвид изложеното, така предявеният отрицателен установителен иск на длъжника е счетен за недопустим, тъй като е налице процесуална пречка за разглеждането му.

От страна на частния касатор, във връзка с посочени общо по чл.280 ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, са формулирани като правни въпроси, следните конкретизирани прецизирани такива:

1. За приложението, съгласно чл.621 ТЗ, в съдебно производство по чл.692 ал.3 ТЗ, на общите правила на ГПК / чл.235 ал.3 и чл.147 ГПК/ относно задължението на съда да вземе в предвид всички факти от значение за спора настъпили към датата на даване ход на устните състезания; 2. Как следва да процедира съдът по несъстоятелността, когато на база нововъзникнали обстоятелства, последният е сезиран с тях преди откритото заседание по чл.692 ал.3 ТЗ и 3. Длъжен ли е длъжникът по несъстоятелността да възрази по реда на чл.690 ал.1 ТЗ като предпоставка за допустимостта на иска по чл.694 ал. т.2 ТЗ, след като това не се изисквало изрично от закона.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

При така изведените по тълкувателен път параметри за дискреция на касационните жалби, с оглед преценката за обуславяне на изхода по спора от отговорите на формулираните от касатора правни въпроси, то веднага следва да се отбележи, че първите три въпроса биха имали това качество единствено и само при надлежното сезиране на съда по несъстоятелността с подаване на изрично писмено възражение по реда и в срока по чл.690 ТЗ от страна на длъжника, с което последният да е оспорил включването в списъка на публични държавни вземания на НАП. В случая това категорично не се установява, както не се установява и твърдяното от заинтересованата страна „присъединяване“ на длъжника към възражението, направено редовно от страна на кредитора адвокатско дружество „Павлов и Павлова“. Пред инстанциите по същество във връзка с производството по предявения иск по чл.694 ал.1 ТЗ молба с такова съдържание не е била представена, а от съдържанието на определението постановено в производството по чл.692 ТЗ се установява, че последното е било инициирано с възражения от страна на кредитора адвокатско дружество „Павлов и Павлова“ и на самия длъжник, но от страна на последния е било възразено срещу включването в списъка на приетите вземания на други вземания с носители лица, различни от НАП.

Що се отнася до последния въпрос: длъжен ли е длъжникът по несъстоятелността да възрази по реда на чл.690 ал.1 ТЗ като предпоставка за допустимостта на иска по чл.694 ал. 1 ТЗ, след като това не се изисквало изрично от закона, то така формулираният въпрос е във видимо несъответствие по своето съдържание с ясната и недвусмислена разпоредба на чл. 694, ал. 1 от ТЗ, според която длъжникът може да предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане ако е направил възражение по чл. 690 ТЗ. В последната цитирана разпоредба е ясно разписана цялата процедура за това в каква форма се прави възражение срещу списъка, като в ал.2 е предвидено синдикът да вземе становище по всяко едно възражение до датата на провеждане на съдебното заседание по чл.692 ал.3 ТЗ. При липса на обосноваване от страна на касатора по ЧКЖ на неяснота в правната уредба и различие в практиката на съдилищата по приложението й, не следва да се приема, че е налице изпълнение на хипотезата в чл.280 ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение/ така т.4 от ТР №1/2010 на ОСГТК на ВКС/.

С оглед изложеното не се обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение