Определение № 466 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3318/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. В., представлявана от своята майка и законен представител С. А. Н., подадена чрез процесуален представител адв. М. К. против решение № 228/20.05.2024г., постановено по в.гр.д. № 236/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен. С обжалваното въззивно решение е обезсилено като недопустимо първоинстанционно решение № 35 от 15.01.2024г. постановено по гр.д. № 4728/2022г. по описа на Районен съд – Плевен, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от П. С. В. с ЕГН [ЕГН] и Е. Л. В. с ЕГН [ЕГН] против А. С. В. с ЕГН [ЕГН], представлявана от своята майка и законен представител С. А. Н. с ЕГН [ЕГН], в качеството й на единствен наследник по закон на баща си С. П. В., п. на 19.07.2021г., иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 03.04.2017г. и оформен с НА №............г. на Нотариус Д. И., рег. № ........., с който ищците като прехвърлители, прехвърлили на сина си С. П. В., като преобретател, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ............................ – апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължението на преобретателя да поеме за в бъдеще гледането и издръжката на прехвърлителите докато са живи, лично или чрез трето лице, като им осигурява всички нормални условия за живот и върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане съобразно дадени указания. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде разгледана по същество и отхвърлена. Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд като недопустимо, без да разгледа спора по същество. Неправилно в тази връзка е достигнал до извод за недопустимост на решението без да отчете, че в тежест на всеки кредитор, претендиращ, че наследник на негов длъжник следва да отговаря за задълженията на наследодателя си, е да докаже, че призованият към наследяване е приел откритото наследство по един от предвидените в ЗН способи за това. При липса на данни наследството да е прието от малолетното дете по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗН, нито твърдение, съответно доказателство на ищците в този смисъл, въззивният съд е следвало да потвърди първоинстанционното решение. Правилно въззивният съд е приел, че твърденията за неизпълнение приживе на преобретателя са нови и недопустимо въведени за първи път във въззивната жалба. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация П. и Е. В., чрез процесуален представител адв. И. А. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: В решението си въззивният съд приел за установени следните факти: на 03.04.2017г. е сключен алеаторен договор, обективиран в НА № .............г. на нотариус Д. И., с който ищците П. и Е. В. прехвърлители и сина си С. П. В. правото на собственост върху недвижим имот, придобит в режим на СИО, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ........................ по КККР на [населено място], находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и съставляващ апартамент 19, срещу задължението на преобретателя да поеме за в бъдеще време гледането и издръжката на прехвърлителите докато са живи, лично и чрез трето лице, като им осигурява всички нормални условия за живот, при запазено право на ползване върху целия имот пожизнено и безвъзмездно. С. П. В. е починал на 19.07.2021г. в И. /Е./, а ответницата А. С. В. е негова дъщеря и единствен наследник по закон. При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че ищците основават претенцията си за разваляне на алеаторния договор единствено на факта на настъпване на смъртта на техния син и преобретател по договора С. В., поради невъзможност да се престират грижи по тяхното гледане и издръжка. Въведените за първи път с въззивната жалба доводи, че приживе, поради отсъствието си от страната преобретателят не е изпълнявал задълженията си по договора лично или чрез трети лица, приел за недопустими на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК. Доколкото искът е насочен срещу малолетно дете, за което няма данни да е приело наследството оставено от баща си по опис, съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН приел, че по делото не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника, а първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск. Отбелязал, че малолетното дете не може да отговаря за дълговете на наследството, респ. да бъде ответник по иск за разваляне на алеаторен договор за задължения на неговия наследодател – починалият му баща, който е титуляр на задължението за издръжка и гледане. Ето защо обезсилил решението на първата инстанция и върнал делото за ново разглеждане с указание първоинстанционният съд да определи срок по чл. 51, ал. 1 от ЗН, в който детето, представлявано от своята майка и законен представител да заяви дали приема наследството по опис на своя баща, която разпоредба не е спазена в случая. Доколкото с това са засегнати права на малолетно дете, а за интересите на децата съдът следи служебно, обосновал и допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът А. С. В., чрез своята майка и законен представител, поддържа че въззивният съд се произнесъл по значими въпроси, по които не е налице съдебна практика, а отговорите по тях биха били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и в противоречие със задължителна и друга практиката на ВКС, както следва: 1/ Задължен ли е съдът служебно /без искане на заинтересованата страна по делото/ и пред кой съд е допустимо да задължава малолетното дете, страна по висящ имуществен или вещен спор да приема наследството по опис? 2/ Ако в дадения от съда срок, законният представител не упражни правата на малолетния – погасява ли се правото на малолетния или непълнолетния лично след навършване на пълнолетие или чрез законния си представител да стори това в по-късен момент и как се процедира с разглеждането по същество на висящото производство, с оглед обстоятелството по чл. 51, ал. 2 от ЗН? 3/ Ако в дадения му срок наследникът не отговори, губи ли правото да приеме наследството? 4/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗН по отношение на ненавършилите пълнолетие наследници или не е? 5/ Пропускането на срока има ли за последица лишаване от наследствени права или това не лишава непълнолетния от възможността да приеме наследството по-късно или да се откаже от него по предвидения в закона ред след навършване на пълнолетие? 6/ Какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД към датата на завеждане на исковата молба и когато това обстоятелство се установи служебно от съда в хода на разглеждане на делото, когато ответник е малолетно или непълнолетно дете? 7/ Този въпрос допустимостта на иска ли касае с оглед надлежната легитимация на ответника или касае основателността на предявения иск? 8/ С оглед разясненията дадени в ТР № 1/23.01.2024г. по т.д. № 1/2021г. на ОСГК на ВКС при неприемане на наследството по опис във висящото производство, задължен ли е съдът да дава указания, без изрично искане на заинтересованата страна или е длъжен да разгледа спора по същество? 9/ Как следва да процедира съдът във висящия процес ако в дадения срок наследството не бъде прието по опис и длъжен ли е съдът да върне исковата молба или следва да разгледа спора по същество? По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Поставените от касатора материалноправни въпроси обобщено се свеждат до следното съдържание: за да се ангажира отговорността, респ. за да се разреши спор относно предявено потестативно право със СПН срещу недееспособен наследник на починало лице за негови задължения необходимо ли е той да е приел наследството; намира ли приложение срокът по чл. 61, ал. 1 от ЗН по отношение на недееспособните лица, съответно пропускането му погасява ли правото им да приемат наследството по-късно, а процесуалноправните въпроси до следното: приемането на наследството от такъв наследник обуславя процесуалноправната или материалноправната му легитимация по предявения иск, съответно процесуалната допустимост или основателността на иска и как следва да процедира съдът сезиран с иск, предявен от кредитор на незаето наследство срещу ненавършил пълнолетие наследник на починалия длъжник. Материалноправните въпроси са включени в предмета на делото, но не са разрешени и включени в решаващите изводи на съда и постановения от него правен резултат, който не е разрешил по същество материалноправния спор, нито е преценявал правилността на първоинстанционното решение, а е обезсилил същото с извод за неговата недопустимост. Тези въпроси са намерили отговор в съдебната практика на ВКС. Съгласно приетото в нея, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. Чл. 48, изр. първо от ЗН изрично постановява, че наследството се придобива с приемането му, като начините за приемане са посочени в закона – чл. 49, чл. 61, чл. 51 от ЗН. Възприетата в действащото законодателство система за придобиване на наследство се основава на действително изразената воля на призованите към наследяване лица, изразена изрично с формална правна сделка /волеизявление/ или с конклудентни действия /чл. 49 от ЗН/; чл. 61 от ЗН урежда една от формите за приемане на наследство, чрез която наследникът ограничава отговорността си за задълженията на наследодателя само до размера на наследеното имущество. Приемането по опис е винаги изрично приемане, за разлика от приемането направо, което може да се извърши и с конклудентни действия. Упражнява се чрез волеизявление, което е формално /обективирано в писмено заявление/, направено пред районния съд по местооткриване на наследството. Задължение за приемане на наследството по опис е установено само по отношение на изрично посочени субекти, когато са призовани към наследяване – чл. 61, ал. 2 от ЗН. За лицата, посочени в тази норма, е предвидено, че приемат наследството само по опис, поради което по отношение на тях предвидения в чл. 61, ал. 1 от ЗН преклузивен срок не намира приложение – те могат да приемат наследството по опис и след като този срок е изтекъл. Съображенията за това са, че с оглед защитния характер на нормата на ал. 2 на чл. 61 от ЗН по отношение на посочената категория лица, пропускането на тримесечния срок по ал. 1 не води до отнемане наследствените права на защитените лица и не може да ги лиши от възможността по-късно да приемат наследството и да претендират за дял от наследственото имущество. Това тяхно право не се погасява, като след отпадане на недееспособността приемането може да се извърши както по реда на чл. 49, ал. 1 и ал. 2, така и по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗН. Ето защо спрямо тях срокът следва да се счита за преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността и те могат да изразяват валидно самостоятелна воля. Възражение за неспазване на срока по чл. 61, ал. 1 от ЗН не може да се прави спрямо посочените в ал. 2 лица. Уредбата по отношение на субектите, посочени в чл. 61, ал. 2 от ЗН е императивна – изискването за приемане по опис като форма на приемане, е въведено именно за защита интересите на недееспособните. Това изискване създава ограничения по отношение на родители, настойници и попечители, които трябва да се грижат за техните интереси. Доколкото цитираната разпоредба предписва, че недееспособният може да приеме наследството само по опис, т.е. изрично, от това следва, че той не може да го приеме чрез конклудентни действия, защото не може да формира самостоятелна воля. Защитната функция на приемането на наследството по опис е да се ограничи отговорността на наследника за задължения на неговия наследодател само до размера на полученото наследство. Обратното би означавало недееспособните да бъдат лишени от защита, която законът им предоставя и по отношение на кредиторите на наследството, което е недопустимо. Отклонението от общия режим е наложено в защита на интереса на самия ненавършил пълнолетие, на кредиторите на наследника и на наследството, както и на обществения интерес. В този смисъл са разясненията към т. 2 от ТР № 1 от 23.01.2024г. по тълк.д. № 1/2021г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 3 от 19.12.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГК на ВКС, както и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС № 187/20.04.2011г. по гр.д. № 1780/2009г. на I ГО и № 165 от 16.09.2013г. по т.д. № 1057/2011г. на II ТО. Тази практика е актуална и днес, трябва да бъде следвана от съдилищата и не се нуждае от промяна или осъвременяване. При наличието й, отговорите на повдигнатите въпроси не биха били значими за точното прилагане на закона в практиката по отделни казуси, нито биха имали приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. Ето защо по първата част от въпросите не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки, кои в съвкупност обуславят допускане до касационно обжалване. Процесуалноправните въпроси са включени в предмета на делото, засягат решаващите изводи на съда и са предопределили крайния изход на делото. Същите са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение по тях противоречи на приетото в цитираната задължителна практика и в решенията на ВКС № 187/20.04.2011г. по гр.д. № 1780/2009г. на I ГО; № 165 от 16.09.2013г. по т.д. № 1057/2011г. на II ТО и Решение № 61 от 13.06.2014г. по гр.д. № 3306/2013г., IV ГО. На това основание касационно обжалване на въззивния съдебен акт следва да се допусне по следните процесуалноправни въпроси: как следва да процедира съдът сезиран с иск, предявен от кредитор на незаето наследство срещу ненавършил пълнолетие наследник на починалия длъжник и приемането на наследството от ненавършил пълнолетие наследник обуславя процесуалноправната или материалноправната му легитимация по предявения иск, съответно процесуалната допустимост или основателността на иска? На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 1 от ТДТССГПК на касатора следва да бъдат дадени указания в установения от закона срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателство за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 64.95 лева.