Определение № 343 от 27.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 901/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 29.09.2020г. по гр.д.№2654/2020г. на ГС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Жалбоподателят – А. Ю. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК. Ответникът - „Фикосота“ ООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. С определения от 22.03.2021г. по ч.гр.д.№899/2021г. и 900/2021г. по описа на ВКС производството по частните жалби на „Фикосота” ООД срещу решение от 30.09.2020г. по гр.д.№2654/2020г. на ГС София в частта за разноските и на А. Ю. Б. срещу същото решение в тази му част, както и по частната жалба на „Фикосота” ООД и А. Ю. Б. срещу определение от 04.12.2020г. по гр.д.№2654/2020г. на ГС София, са присъединени за съвместно разглеждане в настоящия процес. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от А. Ю. срещу „Фикосота“ ООД искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.2 от КТ, съгласно Заповед № 471/10.05.2018г. на управителя, по чл.344, ал.1, т.2 КТ за въстановяване на заеманата до уволнението длъжност „мениджър продажби“ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ в размер на 42 000,00 лева за периода 14.05.2019г. до 14.11.2019, като е осъден да заплати на дружеството разноски от 2 820 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Със същото решение, като е отменил определение № 12851 от 14.01.2020г., постановено по гр. д. № 38741/2019 г. по описа на РС София, е изменил решение № 264569 от 04.11.2019 г., постановено по гр. дело № 38741/2019 г. по описа на РС София, по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, като е осъдил А. Ю. да заплати на „Фикосота“ ООД сума от още 820 лева с ДДС, представляващи разноски в първоинстанционното производство. С определение от 04.12.2020г. по гр.д.№2654/2020г. е оставил без уважение молба на „Фикосота „ ООД и А. Ю. за изменение на решение от 29.09.2020г. на ГС София в частта за разноските дължими се пред въззивния съд. Прието е за установено, че между страните е бил сключен трудов договор № 1800 от 29.07.2016 г. и допълнително споразумение № 1800 от 30.12.2016г. към него, като е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността – „Мениджър продажби“, с място на работа – офис София – MDU – Region South. Констатирано е, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 471/10.05.2019 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 14.05.2019г., поради сключване на договор за управление с управителя от 10.05.2019 г., с рег.№ 1640/10.05.2019г., заверен от нотариус с рег.№ *** на Нотариалната камара, с район на действие – [населено място], сключен на основание решение на Общото събрание на „Фикосота“ ООД, обективирано в протокол от 27.03.2019г. Съдът е приел за установено от приложената по делото длъжностна характеристика на А. Ю., длъжност – „Мениджър развитие на пазари“ при „Фикосота“ ООД, че основната цел на длъжността е управление на поверената му територия с цел изпълнение на заложените годишни планове за оборот и печалба, поставени от компанията. Визирани са следните отговорности: 1). Управлява и договаря директно или индиректно /чрез дистрибутор/ всички търговски канали на поверената му територия, 2). Планира продажби, печалби и инвестиции в района, изготвя промоции и програми, 3). Проследява и анализира данните за заявки, доставки, обороти и казуси при различни клиенти за постигане на заложените цели, 4). Договаря търговски условия и промоционални активности с ключовите клиенти или дистрибутори на съответната територия, като преминава към изпълнението им, след одобрение от прекия мениджър, 5). Извършва проверки по отношение на количествени и качествени показатели на покритието на продуктите на компанията в поверената му територия, 6). Предлага на директния си мениджър одобрение на разходи по дейността /търговски активности и др./, следи за целесъобразността и акуратността на постъпилите разходи преди да поиска одобрението им, 7). Анализира продажбите и резултатите от търговските активности и предлага на директния си мениджър дейности по подобряване на резултатите в поверената му територия, 8). Участва активно в изработването на годишния план на поверената му територия, изготвя и провежда ценовата политика на компанията на съответния пазар, 9). Участва в ценообразуване и бюджети за дейността, отговаря за трейд маркетинг и кънсюмър маркетинг бюджетите, заложени в одобрения годишен план, 10). Отговаря за управлението на трейд маркетинга – промоции, програми, промо пакети, лоялни кампании в района, 11). Установено е, че изпълнява допълнителни задачи от неговата компетенция, възложени му от прекия ръководител -търговският директор. Съдът е взел предвид приет по делото Договор за управление от 10.05.2019г., сключен между „Фикосота“ ООД и К. К. на основание чл.141, ал.7 ТЗ, ведно с Приложение № 1 към него – Бизнес стратегия, 44 броя електронни писма от и до А. Ю.., придружени със съответен превод, в връзка с осъществяваната от него дейност в качеството му на Мениджър продажби при „Фикосота“ ООД и гласните доказателства и е приел, че позицията „мениджър развитие на продажби“ е свързана с продажба продуктите на компанията, което се прави чрез определена стратегия, изготвена индивидуално за всеки пазар, съобразно поверения регион, в зависимост от това колко е голяма категорията, потреблението, вида на сегмента – премиален или нисък пазар, която стратегия се изработва и предлага от самия „мениджър развитие на продажби“, който следи и реализира обема с одобрения търговски маркетинг за постигане на печалба на съответния пазар, че визираната длъжност предполага наличието на подчинени, както и че всеки мениджър развитие на продажби е избирал сам дистрибуторите, чрез които е осъществявал дейността си на съответната му поверена територия, получавал е от тях съответната информация и е отговарял за постигане на набелязаните цели. Изложени са съображения за това, че фактическият състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ, посочен като основание за прекратяване трудовия договор на ищеца, включва кумулативно следните елементи: да е налице сключен договор за управление, с който се цели постигане на определен стопански резултат, като без значение е формата на собственост на капитала – държавна, общинска или частна; лицето, чието трудово правоотношение се прекратява да заема ръководна длъжност в предприятието – да му е възложено ръководство на трудовия процес; правото да е упражнено от работодателя не по – късно от 9 месеца след сключването на договора за управление и по конкретно – не по – късно от 9 месеца от реалното започване на осъществяване на функциите по договора от управителя, като е съобразил и съдебната практика според която е необходимо с договора за управление да са поставени конкретни бизнес задачи за изпълнение от управителя, с оглед постигане на приета и одобрена от собственика бизнес програма, както и че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ може да бъде упражнено от управителя еднократно – подборът по отношение на завареното ръководство е предоставен на новия управител еднократно. Съдът е приел, че в случая са налице доказателства за валидно сключен договор за управление на 10.05.2019 г., с който цялостната дейност по управление на "Фикосота" ООД е възложена на лицето К. К.. Прието е, че след като в съдържанието на сключения конкретен договор за управление от 10.05.2019г. няма предвидена изрична уговорка в обратния смисъл, следва да се счита, че датата на неговото сключване е най – ранният момент, в който е започнало и изпълнението му, поради което от този момент е започнал да тече и 9 – месечният срок, в който работодателят е следвало да упражни правото си на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ и в случая, в рамките на този срок работодателят е издал и връчил процесната уволнителна заповед от 10.05.2019 г., породила правно действие, считано от 14.05.2019 г., при което работодателят е спазил и предвидения в нормата на чл. 328, ал. 2 КТ 9 – месечен срок, в който законът му дава право да упражни потестативното право да прекрати едностранно трудовото правоотношение на ищеца при наличие на предвидените в закона останали предпоставки. Съдът е приел, че от представените и неоспорени доказателства е видно, че към сключения договор за управление от 10.05.2019 г. има съставена бизнес – стратегия (бизнес план) – Приложение № 1 към Договор за управление от 10.05.2019г., с поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, които трябва да бъдат постигнати- в чл. 3, ал. 2 от сключения договор за управление от 10.05.2019 г. на управителя се възлага да предприеме действия в насока развитие на дейността на дружеството и постигане на по-добри финансови резултати, като за период от 3 години се задължава да изпълни конкретна бизнес - задача, чрез въведени в табличен вид конкретни икономически показатели за периода 2019г. – 2021г., съпоставени с данни от 2018г., които следва да бъдат постигнати от управителя в края на периода и средно за периода. Съдът, като е взел предвид легалното определение на понятието "ръководство на предприятието", дадено в § 1, т. 3 от ДР на КТ, според което в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес и съдебната практика според която други лица по смисъла на изброяването са ръководителите на цехове, филиали, лаборатории, отдели и други обособени звена, т.е. служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, както и постигането на определени производствени цели, е приел че ищецът е заемъл такава длъжност. Съдът е възприе разбирането, че ръководният характер на длъжността се определя от длъжностната характеристика, но и от естеството на длъжността и съдържанието на осъществяваните фактически трудови функции – като е посочил постановени в тоз този смисъл решения на ВКС: № 259 от 02.06.2011 г. по гр. д. № 1725/2010 г. на ВКС, ІV Г. О., решение № 165/06.07.2011 г. по гр. д. № 1611/2009 г., ІV Г. О. на ВКС и решение № 800/22.03.2011 г. по гр. д. № 776/2009 г. на ВКС, ІV Г.О. В случая, при подробен анализ на възложените на ищеца по длъжностна характеристика основни трудови функции и задължения на длъжността "мениджър продажби", съдът е обосновал извод, че се включват не само организационни, но и ръководни и контролни функции на цялостната търговска дейност на ответника. От анализа на длъжностната характеристика и фактически осъществяваните от ищеца функции е прието за установено, че послединят е осъществявал ръководство на трудовия процес като е проучвал, намирал и предлагал пазари, че е предлагал продажбата на определени продукти на определени пазари, предлагал е цени, дистрибутори, вериги магазини, давале прогнозна печалба, предлагал е търговската и маркетинговата стратегия на стоките на поверените му пазари, отговарял е за реализиране на търговията – поръчки, доставки, опаковки, спазване на изисквания на чуждия пазар и привеждане на стоките в съответствие с тях и други, от които дейности е зависел пряко оборотът и печалбата на ответното дружество. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извод, че ищецът е имал ръководни /управленски/ функции и съответно че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието /дружеството/. При така изложените правни съображения въззивният съд е приел, че е доказано предвиденото в оспорената заповед прекратително основание чл. 328, ал. 2 КТ и е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като неоснователен Изложил и съображения, че отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ обуславя и неоснователността на предявените акцесорни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа по реда на чл.225, ал.1 КТ, поради което е отхвърлил и тях. В изложение по чл.284, ал.2 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, за значението нва договора за управление и дали е необходимо да има поставена конкретна нова бизнес задача-планза да се обоснове правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ и за критериите по които една длъжност се определя като ръководна по смисъла на 328, ал.2 КТ. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допскане на касационно обжалване. Представя решения по приложението на чл.328, ал.2 КТ. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. Въззивният съд е разрешил поставените за разглеждане въпроси в съответствие с практиката на ВКС, включително таза посочена в обжалваното решение и от самия жалбоподател. Според същата в разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ като основание за уволнение на служители от ръководството на предприятието е предвидено сключването на договор за управление на предприятието, като последният е граждански договор със страни собственикът на предприятието /принципалът/ и лицето, което ще управлява предприятието. Възприето е разбирането, че същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора, като бизнес плана може да се разработи и в отделен документ след сключването на договора. Приема се, че с този договор предприятието предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат, като законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл.328 ал.2 КТ и се касае се за разпоредба, която предоставя голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение /без мотиви и само по лична преценка/, поради което и тя следва да се тълкува стриктно – а не разширително/ в посочения смисъл са решение №718/21.12.2010 г. по гр.д.№67/2010 г., ІІІ г.о., решение №249/04.7.2013 г. по гр.д.№1358/2012 г., ІV г.о., и др./. Тълкуване на понятието „ръководна длъжност” в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ и какви задължения са включени в трудовата характеристика на лицата, осъществяващи ръководни длъжности, е дадено в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, като например в решение № 111 по гр.д. № 726/2011 г., ІV г.о., в което ВКС приема, че в ръководството на предприятието по смисъла на §1 т. 3 ДРКТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес, а характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика. Анализирайки събраните поделото доказателства и съобразявайки се с трайно установената практика на ВКС съдът е достигнал до извод, че извършеното на основание чл.328, ал.2 КТ уволнение езаконно. Така установената практика се споделя от настоящият състав, поради което не следвада се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По частните касационни жалби, по които е образувано частно гр.д.№899/2021г. по описа на ВКС. С въззивното решение съдът е изменил решение № 264569 от 04.11.2019 г., постановено по гр. дело № 38741/2019 г. по описа на РС София, по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, като е осъдил А. Ю. да заплати на „Фикосота“ ООД сума от още 820 лева с ДДС, представляващи разноски в първоинстанционното производство. Съдът е приел, че по възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на „Фикосота” ООД по чл.78, ал.5 ГПК е основателно и ги е наламил като го е определил по реда на чл.7, ал.1 от Наредбата №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения по иска по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, а по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ по чл.7, ал.2 от същата Наредба. Съдът е изложил съображения за това, че съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като се е позовал и на даденото разрешение в т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС, за това, че при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, без да е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредбата. Приел е, че минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове е уредено в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. и за защита по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, но само когато са предявени самостоятелно, е в размер не по-малко от минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, а съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, пр. трето от Наредбата, минималното възнаграждение за други неоценяеми искове с предмет трудов спор е в размер на 200 лева, а за трудови дела с определен интерес - съобразно ал. 2 на чл. 7 от Наредбата. Съдът е приел, че когато исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ (за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност) са предявени при условията на обективно съединяване, минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална работна заплата, а възнаграждението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение по чл. 255, ал. 1 КТ се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, независимо дали е предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като се е позовал и на практика на ВКС, намерила израз в определение № 91 от 02.04.2020г., гр.д.№ 2350/2019г. на ВКС, IV г.о., ГК и определение № 821 от 23.12.2015 г., ч. гр. д. № 5438/2015 г., ВКС, IV г. о., ГК. Приел е, че в конкретния случай, размерът на адвокатското възнаграждение по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, възлиза на 560,00 лева, в какъвто размер е минималната работна заплата към датата на сключване на договора за възлагане на процесуално представителство и защита – 15.08.2019г., или сума в размер на 672,00 лева, ведно с начисленото ДДС съгласно § 2 от Наредба № 1/2004г., по отношение размера на адвокатското възнаграждение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, определеният минимален размер е 1 790,00 лева, като в съответствие с § 2 от Наредба № 1 от 2004 г. следва да се начисли и дължимото ДДС в размер на 358,00 лева, или минималният размер на възнаграждението по този иск е в размер на 2 148,00 лева. Съдът се е позовал и на § 2 а от ДР на Наредба № 1 от 2004 г., където е предвидено, че за регистрираните адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Предвид тези съображения е счел, че минималното адвокатско възнаграждение дължимо се напроцесуалния представител на дружеството по трите иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ е общо в размер на 2 820 лева с ДДС, който размер е присъдил. Съобразно горното, съдът е приел, че А. Ю. следва да заплати допълнително разноски в размер на 820лева за процесуално представителство на дружеството в първоинстанционното производство. Частният жалбоподател „Фикосота” ООД е обжалвал въззивното решение от 30.09.2020г. по гр.д.№2654/2020г. на ГС София в частта му имаща характер на определение, с която се изменят разтноските дължими се за първоинстанционното производство. В изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.280 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в определението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: задължен ли е съдът да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на делото при преценката дали да присъди адвокатско възнаграждение над минималния размер по Наредба №2 за минималните размери на адвокатските възнаграждние. Подддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като се позовава на даденото разрешение в т.3 ТД № 6/2012г.ОСГТК на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени решението в тази му част, имаща характер на определение. Частнят жалбоподател А. Ю. също е обжалвал решение от 30.09.2020г. по гр.д.№2654/2020г. на ГС София в частта, имаща характер на определение, с която се изменят разноските дължими се за първоинстанционното производство. Жалбоподателят поддържа, че решението в тази си част е очевидно неправилно, тъй като в нарушение на закона съдът е осъдил страната да заплати допълнителна сума за разноски на ответната страна по реда на чл.248 ГПК, тъй като е следвало да приложи разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 ог Наредба №1, а не чл.7, ал.2 от същата. Моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалбаното решението в тази му част. Настоящият състав на ВКС намира, че не следвада се допуска касационно обжалване и по двете частни касационни жалби. Поставените за разглеждане в тях въпроси са относими към възможността съдът да намали дължимите се разноски за процесуално представителство на страна при уважаване на възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът е постановил своето решениие при спазване практиката на ВКС, включително и даденото тълкуване в т.3 от ТД№6/2012г.ОСГТК на ВКС и точно приложение на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2, а по чл.7, ал.2 от същата по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ. Според установената практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски и в този случай съдът следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая въззивният съд при спазване на закона и на установената практика в ТР№6/2013г. ОСГТК на ВКС се е произнесъл по направеното искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, което е заявено в срок - до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, като е съобразил сложността на конкретното дело. В случая при определяне дължимия се размер разноски съдът не е постановил и очевидно неправилно определение, тъй като точно е определил характера на исковете по чл.344, ал.1 и т2 КТ като неоценяеми, а този по чл.344, ал.3 КТ като такъв с определен материален интерес. По частните жалби, по които е образувано в ч.гр.д.№900/2021г. по описа на ВКС. Частният жалбоподател „Фикосота„ ООД е обжалвал определение от 04.12.2020г. по гр.д.№2654/2020г. на ГС София, с което са отхвърлени молби на дружеството за изменени на решение в частта му за разноските като бъде увеличен размера на присъдените разноски от 2820 лева на 3840 лева за адвокатско възнаграждение. Поддържа, че делото се отличава с висока сложност и затова не следва да бъде присъждан минимален размер на възнаграждението. Моли същота да се отмени и да бъде присъден пълния договорен и заплаен размер. Частият жалбоподател А. Ю. също е обжалвал определение от 04.12.2020г. по гр.д.№2654/2020г. на ГС София, в частта му, с която е оставена без уважение молбата му за намаляване на присъдените разноски от 2820,20 лева на 2000 лева. Моли да се отмени определението и да бъде уважено искането му. С въззивното решение А. Ю. е осъден да заплати на дружеството разноски от 2 820 лева с ДДС, представляваща разходи за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. С обжалваното определението съдът е оставил без уважение както молбата на „Фикосота”ООД, така и тази на А. Ю. за изменение на решението в частта за разноските, дължими се за адвокатско възнаграждение на дружеството за процесуално представителство пред въззивният съд. Съдът е приел, че разноските за възнаграждение на процесуалния представител на дружеството правлино са намалени при условията на чл.78, ал.5 ГПК и ги е определил по реда на чл.7, ал.1, т .1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения по иска по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ, а по иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ по чл.7, ал.2 от същата. Съдът е приел, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция право на разноски има дружеството, което е претендирало такива в размер на 3 840 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по делото Договор за процесуално представителство, защита и съдействие от 03.12.2019г., ведно с приложена фактура и отчет, обективиращи извършеното плащане. Съдът е счел релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, за основателно, доколкото съгласно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение – чл.7, ал.2, т.4 е предвидено, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. се определя в размер на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. и съобразно цената на предявения иск, а съгласно чл.7, ал.1 от Наредбата по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2, при което го е определил в размер на 2 820 лева с ДДС и счел за неоснователна молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на такива в размер на в размер на 3 840 лева. Съдът е приел за неоснователно и оплакването на А. Ю., че дължимото се минимално възнаграждение за процесуално представителство на дружеството пред въззивния съд следва да се определи и по трете иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ при условията на чл.7, ал.1 от цитираната наредба, т.е.като неоценями такива, поради което е оставил без уважение е неговата молба за намаляване на размера на присъдените разноски на 2000лева. Настоящият състав намира, че и двете частни жалби са неоснователни и обжалваното определение следвада се потвърди. Въззивният съд е приложил точно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, и точно е определил характера на исковете по чл.344, ал.1, т. 1 и 2 КТ като неоценяеми, този по чл.344, ал.1, т.3 КТ като такъв с материален интерес. Размерът на дължимите се разноски на дружеството за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивният съд е определен при точно приложение на закона и съобразяване с установената практика на ВКС, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответното дружество разноски за процесуалнопредставителство пред ВКС в размер на 2880 лева. Предвид изложените съображения, съдът