Определение № 3528 от 11.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2358/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца „Д.“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 4302 от 03.07.2025г. по в.гр.д. № 14418/2023г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решението по гр.д. № 1539/2022г. на Софийски РС, е отхвърлен предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.88,ал.1,т.6 ЗЕ за признаване за установено по отношение на „Електроразпределение мрежи Запад“ ЕАД (с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“АД) недължимост на сумата 7 563.13лв., представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода от 27.05.2021г. до 26.08.2021г. за недвижим имот - заведение за хранене (пицария) в [населено място],[жк], съгласно извършена корекция по КП №1026747 от 26.08.2021г., начислена с фактура №[ЕГН]/18.10.2021г. В писмен отговор „ЕРМ Запад“ ЕАД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационния контрол и счита подадената жалба за неоснователна. Съставът на ВКС счита, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима - насочена срещу неподлежащ на последващ инстанционен контрол въззивен акт. Делото е търговско, тъй като оспореното с исковата молба задължение произтича от търговска продажба, по която страни са търговци - т.е делото е търговско с оглед обективния критерий - чл.1,ал.1, т.1 ТЗ, и с оглед субективния критерий - чл.1,ал.2, т.1 ТЗ като сключен между търговски дружества. Предметът на спора има за източник търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.1 ТЗ - договор за продажба на електрическа енергия, което обуславя търговския характер на делото с оглед на преценката по чл.280,ал.3, т.1 ГПК. Не е налице хипотезата на чл. 318, ал. 2 от ТЗ - купувачът е търговец, а не физическо лице и договорът има за предмет покупка на вещ (съгласно фикцията, установена с чл. 110, ал. 2 от ЗС енергията има статута на движима вещ) не за лично потребление, а за търговската дейност на „Д.“ ЕООД - експлоатация на заведение за хранене, обстоятелство, на което изрично е акцентирано в исковата молба. В случая разпоредбата на чл. 113 ГПК е неприложима. При цена на иска под 20 000лв. касационното обжалване по търговското по своя характер дело, е недопустимо. Неточното посочване в диспозитива на въззивния акт за възможността да бъде обжалван не създава такава възможност. Нормите, уреждащи инстанционния контрол са императивни. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.