Определение № 110 от 13.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 72/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр.чл.129 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Л. А. Д. срещу Определение № 12097 от 27.08.2010 год. по ч.гр.д.№ 6742/2010 год. на Софийски градски съд с което е било потвърдено определението от 19.03.2010 год. по гр.д.№ 151/2010 год. на Софийски районен съд. С това определение, като е счел, че е не са отстранени нередовностите по исковата молба на Д. срещу Б. Т. Г., първоинстанционният съд е прекратил производството по иска и е разпоредил връщането на ИМ. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу за определение, преграждащо развитието на спора и отношение на него намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното: В частната касационна жалба не са били посочени основания за допускане на касационен контрол. С Разпореждане от 19.04.2010 год. на председателя на І т.о. на ВКС е констатирана нередовността на жалбата – липсата на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, липсата на данни за упълномощаването на адв.З., както и неприлагане на цитирани в жалбата съдебни актове. Позовавайки се на указанията в разпореждането, на 08.06.2011 год. Д. е представил пълномощно за адв.З., както и копия от цитираните в жалбата определения на СГС и САС. Изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е представено. Нито в жалбата, нито в допълнително представената молба Л. Д. е посочил което и да е от основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не е формулиран обуславящ материалноправен или процесуалноправен въпрос и такъв не може да бъде изведен нито от съдържанието на жалбата, нито от съдържанието на молбата от 08.06.2011 год. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.