Решение № 1544 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на П. Р. Р., чрез адв. Филипова, срещу Решение №7905 от 29.10.2025 г., постановено по адм. дело № 834/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Ревизионен акт (РА) № Р-16002624000884-091-001/06.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 72/12.03.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) – Пловдив при ЦУ на НАП. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че спорният между страните въпрос е относно наличието на основания за ангажиране отговорността на Р. по реда на чл. 19 ДОПК, а не относно дължимостта на задълженията от „Радост 15“ ЕООД, по отношение на които има влязъл в сила РА, като същият се ползва с обвързваща сила единствено досежно размера на дълга. Оспорва се изводът на съда, че приходните органи са доказали кумулативното наличие на изискуемите съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК предпоставки за ангажиране отговорността на Р.. Твърди се, че по делото не се установяват недобросъвестни действия на управителя, съставляващи укриване на факти и обстоятелства, както и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността задълженията да бъдат събрани от основния длъжник. Изтъква се, че некоректното деклариране на задълженията, само по себе си, не съставлява причина за това задълженията да не могат да бъдат събрани от имуществото на предприятието, противно на мотивите на решаващата инстанция. Искането, обективирано в касационната жалба и поддържано в молба с характер на писмени бележки, е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на ДОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Димитрова, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора. Възразява се срещу претенцията на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, като се твърди, че не са ангажирани доказателства за плащането му в пълен размер, както че уговорената сума включва и представителство в административното производство, което е извън обхвата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № Р-16002624000884-091-001/06.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 72/12.03.2025 г. на директора на ДОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с която е ангажирана отговорността на П. Р. Р. по реда на чл. 19 ДОПК за задължения на „Радост 15“ ЕООД в общ размер на 15 131,46 лв., от които 9 397,40 лв. главница и лихви в размер на 5 734,06 лв., представляващи: 1. ДДС за данъчните периоди от 01.12.2018 г. до 30.09.2019 г. в общ размер на 7 472,70 лв., ведно с лихви в размер на 4 533,26 лв.; 2. Корпоративен данък за данъчен период 2018 г. в размер на 1 924,70 лв., ведно с лихви в общ размер на 1 200,80 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че П. Р. Р. е едноличен собственик на капитала и управител на „Радост 15“ ЕООД, считано от 22.05.2015 г. Към процесната ревизия са присъединени доказателства, събрани в хода на ревизионно производство, проведено по отношение на „Радост 15“ ЕООД, завършило с РА № Р-16002620003448-091-001/26.01.2021 г., поправен с РА за поправка на РА № П-16002621021716-003-001/02.03.2021 г. Изискани са и данни от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив относно предприети действия по събиране задълженията на дружеството и извършено имуществено проучване. Установено е, че РА, издаден по отношение на „Радост 15“ ЕООД, е потвърден след съдебно оспорване, като Решение № 436/29.06.2022 г., постановено по адм. дело № 515/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, е оставено в сила с Решение № 3312/28.03.2023 г., постановено по адм. дело № 8296/2022 г. по описа на ВАС. Въз основа присъединените доказателства, ревизиращия екип е констатирал, че основната дейност, извършвана от дружеството, е търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки, извършвана в търговски обект – смесен магазин „Натали“, находящ се в [населено място], обл. Хасково, [улица], и стопанисван от „Радост 15“ ЕООД. Ревизионното производство по отношение на дружеството е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като, след извършена съпоставка между декларираните приходи и данните, съдържащи се на компютър, свързан с фискалния принтер в обекта, е установено, че са налице недекларирани приходи. Установените с РА задължения, сред които и за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2018 г. до 30.09.2019 г. в общ размер на 7 472,70 лв., ведно с лихви в размер на 4 533,26 лв. и корпоративен данък за данъчен период 2018 г. в размер на 1 924,70 лв. главница, ведно с лихви в размер на 1 200,80 лв., не са внесени в бюджета. По отношение на несъбираемостта на задълженията, приходните органи са констатирали, че спрямо „Радост 15“ ЕООД има образувано изпълнително дело (ИД) № 211017478/2021 г. Според изготвена справка за имущественото състояние на дружеството, то не разполага с движимо или недвижимо имущество. От представените от публичния изпълнител документи, е констатирано, че на сметките на дружеството в „Изипей“ АД, „ОББ“ АД и „ПИБ“ АД са били наложени запори. След извършено проучване, публичният изпълнител е констатирал, че последният отчетен оборот от фискалното устройство е от 21.09.2021 г. Дългът на дружеството е категоризиран като трудно събираем, тъй като внасяните суми по ИД са в незначителен размер спрямо общия размер на задълженията. При така установената фактическа обстановка, ревизиращите органи са приели, че по отношение на П. Р. Р. са налице основания за ангажиране на отговорността й по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Формиран е извод, че Р., в качеството ѝ на управител на основния длъжник, е укрила факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви, тъй като лично е подписвала подадените ГДД по чл. 92 ЗКПО, справки-декларациите по ЗДДС и дневниците за покупките и продажбите, които съдържат неверни данни. По време на ревизията, проведена на дружеството, е установено, че от фискалното устройство не са отчитани приходи от извършваната търговия, като декларираните суми са по-малки от тези според информацията от специализирания софтуер, използван в обекта. Прието е, че лицето е било наясно, че между декларираните приходи и реалните такива е налице разминаване, поради което се установява и умисъл при подаване на справките и декларациите с невярно съдържание. Според мотивите на РА, самият акт на некоректно деклариране на задълженията за ДДС и корпоративен данък показва наличие на причинно-следствена връзка между извършените действия и невъзможността задълженията да бъдат събрани, тъй като липсата на данни за възникнали задължения на юридическото лице препятства събирането на сумите. По този начин приходната администрация е била лишена от изпълнително основание, въз основа на което да проведе евентуално принудително изпълнение. Прието е също, че публичният изпълнител е изчерпал способите на принудителното изпълнение, като с оглед липсата на активи на дружеството, е доказана и невъзможността задълженията да бъдат удовлетворени от имуществото на основния длъжник – „Радост 15“ ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, при изпълнение на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Според изложените от съдебния състав мотиви, приходните органи са доказали кумулативното наличие на предпоставките, предвидени в нормата. По безспорен начин е установено, че Р. е била управител на дружеството – основен длъжник, като е подписвала подадените декларации и справки, въз основа на които са формирани задълженията. Решаващият съд е приел също, че по отношение на основния длъжник –„Радост 15“ ЕООД, има влязъл в сила РА, установените, с който задължения, сред които и процесните, не са погасени. Мотивирано са споделени констатациите на приходните органи, че по отношение на ревизираната се установява и недобросъвестно поведение, изразяващо се в неспазване задължението за подаване на справки-декларации по ЗДДС, както и ГДД по чл. 92 ЗКПО, съдържащи коректни данни, което съставлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Според съда е налице и причинно-следствена връзка между поведението на Р. и невъзможността задълженията да бъдат събрани от дружеството. Обсъдени са предприетите от публичния изпълнител действия, липсата на имущество на предприятието и категоризацията на дълга като „трудно събираем“, като е прието, че приходните органи са установили и невъзможността задълженията да бъдат събрани от „Радост 15“ ЕООД. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Приложимият в случая фактически състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задълженото лице; 3. Недобросъвестно извършване на посоченото в нормата действие - укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и невъзможността задълженията да бъдат събрани от имуществото на дружеството; 6. Граници на отговорността – в резултат на виновното си поведение, лицето отговаря за пълния размер на непогасането задължение. Доказателствената тежест за установяване на кумулативно изискуемите предпоставки е на органите по приходите. Между страните по делото е безспорно наличието на първия и втория елемент от описания фактически състав – през ревизираните периоди П. Р. е действала в качеството на управител на „Радост 15“ ЕООД, което има непогасени публични задължения, установени с влязъл в сила РА. Тези задължения не са внесени към момента на издаване на процесния ревизионен акт, видно от приложена справка за задълженията (л. 29 от дело № 834/2025 г., том I). Спорно между страните е осъществяването на останалите кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК. Принципно правилно административният съд е приел, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД по чл. 92 ЗКПО с неверни данни, изразяващо се в неотразяване на пълния размер на отчетените приходи, представлява укриване на факти и обстоятелства от управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Основателно обаче в касационната жалба се твърди, че е налице разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани тези задължения. В случая не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци. Изложените от приходните органи, а и от съда, мотиви са лаконични и се свеждат до това, че самият акт на недеклариране на задълженията по ЗДДС и ЗКПО обуславя наличие на причинно-следствена връзка. Нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, за да бъде правомерно ангажирана отговорността на управителя, изисква приходните органи да установят как точно укриването на факти и обстоятелства, в случая деклариране на занижени размери на приходите на дружеството, е довело до невъзможността задълженията му да бъдат погасени, каквито мотиви не са изложени в РА. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и невъзможността за събиране на вземанията на дружеството, а такава връзка в случая не е доказана от ревизиращите органи. Укриването на факти в декларациите и справките е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не може на самостоятелно основание да обуслови невъзможността за събирането им, още повече, че в конкретния случай не е установен моментът, в който е настъпила окончателната такава, което препятства проверката за наличие на причинно-следствена връзка. В хода на ревизията не е изследвано какво е било имущественото състояние на дружеството преди и след невярното деклариране на данни от управителя. В мотивите на ревизионния доклад е посочено единствено, че има образувано изпълнително производство и липсват каквито и да било активи, които могат да удовлетворят вземанията. Това обаче не означава, че когато са възникнали задълженията дружеството е разполагало с възможност да ги погаси и впоследствие това се е оказало невъзможно само поради невярното деклариране. Съдът, както впрочем и приходните органи, изобщо не са изследвали наличието, вида и стойността на притежаваните от основния длъжник активи от момента на възникване на установените му задължения до момента на образуване на изпълнителното дело, за да се направи обоснован извод, че невъзможността за погасяване на тези публични задължения се дължи единствено на по-късното им установяване с РА, поради невярното деклариране на управителя (в този смисъл - Решение № 11613/18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7865/2025 г. на ВАС, VIII отд., Решение № 13422 от 30.12.2025 г., постановено по адм. д. № 11608/2025 г. на ВАС, I о. и др.). По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на правните изводи, поради което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт. Съобразно изхода на делото в полза на касатора следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, които съгласно Договор за правна защита и съдействие от 07.11.2025 г. и разписка към него от 18.12.2025 г., възлизат на 1 500,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 121,05 лв. за платена държавна такса. За първоинстанционното производство доказаните по размер разноски възлизат на 1 500,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 10,00 лв. за платена държавна такса. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед правната сложност на делото и обема на осъществените процесуални действия и предоставена адвокатска защита, както и съобразно предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. размер, включително при съобразяване критериите за справедливост, зададени с Решение по дело С-438/22 на СЕС. Общият размер на разноските, следващи се в полза на страната, възлиза на 3 131,05 лв. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и да се определи в размер на 1 600,88 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,