Определение № 30 от 07.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3264/2024 г.

Производството е по чл. 117, ал. 117, ал. 4, вр. чл. 135 ЗПКОНПИ, вр. чл. 274, ал. 3, вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 1470/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1541/2024 г., с което Софийски апелативен съд е отменил определение № 7229/10.05.2024 г. по гр.д. № 14297/2023 г. на Софийски градски съд и е допуснал обезпечение на иска по чл. 141 ЗОНПИ, предявен от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) като процесуален субституент на държавата срещу А. С., гражданин на Република Турция, чрез запор на пренасяните през границата на страната и недекларирани от ответника/от проверяваното лице 901 640 евро, равностойни на 1 763 454.56 лв. Определението се обжалва от А. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните процесуалноправни въпроси, допълнени и уточнени съгласно т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС: 1. По иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество подлежат ли на обезпечение чрез налагане на запор пренасяните през границата на страната недекларирани парични средства в особено големи размери, за което деяние проверяваното лице/ответникът е бил привлечен като обвиняем за престъплението по чл. 251, ал. 1 НК, след като престъплението, дало основание за образуваната проверка, макар да е сред предвидените в чл. 108, ал. 1 ЗКОНПИ, не генерира доход? 2. За отговора има ли значение, че ответникът е чужденец – той е гражданин на Република Турция, като към момента на престъплението, в което е бил обвинен, е преминавал транзитно през Република България –регистриран е и работи в Република Турция, няма имущество и източници на финансиране на наша територия, а цялото му имущество и данъците и осигуровките, които заплаща, са в Република Турция? и 3. За обезпечението на иска по чл. 117, ал. 2 ЗОНПИ пречка ли е определението за връщане на недекларираните парични средства, иззети и задържани като веществени доказателства, след като наказателният съд е одобрил споразумение, с което ответникът се признава за виновен за престъплението по чл. 251, ал. 1 НК? Касаторът счита повдигнатите въпроси обуславящи определението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, към която препраща чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, и твърди, че са от значение за точното прилагане на чл. 117, ал. 2 ЗОНПИ и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че определението е неправилно. Ответникът по касация КОНПИ възразява, че въпросите нямат претендираното значение и че определението е правилно. Въззивният съд е приел, че от представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че ответникът/проверяваното лице/сега касатор е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 251, ал. 1 НК – за това, че на 07.07.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе, при излизането си от Република България за Република Турция по маршрут Република Германия – Република Турция с товарен микробус, с рег. № 3FOU850, собственост на „SEYID LOJISTIK“, не е изпълнил задължението писмено да декларира пред митническите органи сумата 901 640 евро, равностойни на 1 763 454.56 лева, които е пренасял през границата на страната, нарушавайки разпоредбите на Валутния закон и на Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери. Тъй като престъплението по чл. 251, ал. 1 НК е сред тези в чл. 108, ал. 1, т. 17 ЗОНПИ, по реда и условията в глава Х ЗОНПИ пред КОНПИ е била образувана проверка. Наказателното производство е приключило със споразумение, с което ответникът се е признал за виновен за престъплението по чл. 251, ал. 1 НК. Недекларираните 901 640 евро са открити от митническите органи в странична врата на товарното помещение на микробуса, т.е. съгласно чл. 147 ЗКОНПИ парите се считат имущество на ответника. Той е бил поканен, но не е представил декларация за обстоятелствата по чл. 136 ЗОНПИ. Пред митническите власти е заявил, че е получил парите в чанта от непознато лице в Германия, скрил ги за по-сигурно и че са му обещани пари, след като ги закара в Турция. Ответникът е турски гражданин с постоянен и настоящ адрес в Република Турция, [населено място], общ. К.,[жк]. Въззивният съд е приел, че от материалите по извършената проверка се установява, че проверяваното лице няма адресна регистрация, доходи и друго имущество в Република България. През проверявания период 42 пъти е преминал през Република България. Въззивният съд е приел, че правото на обезпечение на иска съществува, защото: 1) искът е допустим; 2) налице е обезпечителна нужда – без запора на сумата 901 640 евро ще се затрудни осъществяването на правата по решението за отнемане на това имущество, което митническите органи са намерили у ответника и което се счита за негово, и 3) искът е вероятно основателен – подкрепен е с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че иззетите 901 640 евро ответникът е придобил незаконно. Въззивният съд не е намерил, че изводът му се разколебава поради това, че на този етап е неясно какво имущество ответникът е притежавал в началото на проверявания 10-годишен период и какво друго имущество е придобил в периода. Приел е, че тези обстоятелства са от значение за материалното право на държавата да отнеме недекларираните парични средства от ответника (чл. 141 ЗОНПИ) и са предмет на доказване в исковото производство, включително със съдебна поръчка. Приел е, че за целите на обезпечителното производство е достатъчно успешно проведеното косвено доказване, което чл. 117, ал. 2, т. 2 ЗОНПИ изисква. Намерил е също, че чл. 391, ал. 4 ГПК забранява да допусне обезпечението след представяне на парична гаранция – процесуалният субституент е държавно учреждение, а държавата е носител на застрашеното субективно право. Пречка за допускане на обезпечението чрез поисканата от Комисията мярка не е приел да произтича и от определението, с което наказателният съд е постановил връщане на недекларираните, иззети и задържани 901 640 евро след одобреното споразумение, с което ответникът се е признал за виновен за престъплението по чл. 251, ал. 1 НК. При тези мотиви на въззивния съд първите два повдигнати въпроса са обуславящи. По тях на настоящия състав не е известна практика на Върховния касационен съд и те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях касационният контрол следва да се допусне при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – общата и допълнителната. Допълнителната предпоставка е изключена по третия повдигнат въпрос. Приложимите и приложени разпоредби от ЗОНПИ и от НК ясно и недвусмислено налагат следните тълкувателни изводи: 1) производството за отнемане на незаконно придобито имущество по гражданскопроцесуален ред, т.нар. разширена конфискация се провежда независимо от наказателното производство - чл. 5, ал. 2 ЗПОНПИ, и 2) различно е основанието (източникът/правопораждащите факти) на правото на отнемане на незаконно придобитото имущество по ЗОНПИ и на задължението на държавата да върне иззетите в наказателното производство веществени доказателства. Следователно третият въпрос е без значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав намира, че специалната уредба на правото на обезпечение на иска за отнемане на незаконно придобито имущество, който КОНПИ предявява като процесуален субституент на държавата – чл. 117, ал. 2 ЗОНПИ, и законовата забрана съдът да допусне обезпечението на този иск след представяне на парична гаранция - чл. 391, ал. 4 ГПК, налагат извод, че когато искът е допустим и поисканата мярка съответства на обезпечителната нужда – случаят е такъв, съдът е длъжен да отхвърли молбата за обезпечение, в две хипотези: 1) когато изложените твърдения в молбата за обезпечение изключват съществуването на материалното право на държавата да отнеме имуществото, което ответникът е придобил през релевантния 10-годишен период и което КОНПИ иска да му бъде отнето, или 2) когато събраните доказателства категорично изключват извода, че това субективно право на държавата съществува. При тази изходна тълкувателна позиция двата въпроса се свеждат до искане настоящият състав да проведе такова казуално тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗОНПИ, според което материалното право на държавата да отнеме незаконно придобито имущество по реда и условията на ЗОНПИ не възниква, а поради това – не съществува и правото на обезпечение на иска: 1) когато ответникът е бил привлечен като обвиняем за престъпление, което макар да е сред предвидените в чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ и да е основанието за образуваната проверка от КОНПИ, не генерира доход – престъплението по чл. 251, ал. 1 НК е такова, и/или 2) когато ответникът/проверяваното лице е чужденец – лице, което не е български гражданин, към момента на престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем и поради което е била образувана проверката по глава Х ЗОНПИ, е пребивавал за кратък период в Република България/преминал е транзитно, и за когото липсват данни за друга връзка, която да го свързва трайно с Република България – напр. адресна регистрация, месторабота, имущество, източници на финансиране и т.нат. Двата въпроса налагат настоящият състав да зачете Решение № 13/13.10.2012 г. по конст.д. № 6/2012 г. на Конституционния съд на Република България, Решението от 19.03.2020 г. по дело С-234/2018 и Решението от 28.10.2021 по дело С-319/2019. Макар решението на КС, при посочените в него изключения, да установява в цялост съответствието на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество с Конституцията и с чл. 1 от Допълнителен протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а двете решения на СЕС да са по преюдициални запитвания на Софийски градски съд за тълкуване на Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления и за тълкуване на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, по дела по ЗОПДНПИ, трите решения са от значение и за приложения с обжалваното определение и поставен на казуално тълкуване от настоящия състав Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, старо заглавие - Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Това е така, защото ЗОПДНПИ и ЗОНПИ, се различават по заглавия, но не по цел и приложно поле. Целта и на двата закона е да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. И по двата закона отнемането на такова имущество е мярка, която може да бъде наложена независимо от това извършено ли е престъпление и установено ли е то по надлежния ред, а повдигането на обвинение за извършване на някое от посочените в ЗОПДНПИ и в ЗОНПИ престъпления, съответно невъзможността да бъде повдигнато такова обвинение, са само основание за започване на проверката от КОНПИ, а последващият ход и изход на обвинението е без значение за допустимостта на производството по отнемане пред комисията и пред съда. Зачитайки решението на КС, настоящият състав приема, че „… разпоредбите на чл. 17, ал. 1 – 3 от Конституцията, макар и да се съдържат в нейната глава Първа, задължават държавата чрез законите да гарантира и защитава правото на собственост като основно право на гражданите, както и да зачита неприкосновеността на частната собственост (в този смисъл и решенията на КС № 15/21.12.2010 г. по к.д. № 9/2010 г, № 17/12.12.1999 г. по к.д. № 14/1999 г. и др.)… Предмет на отнемане по ЗОПДПИ обаче не е собствеността, придобита от законови източници, а собственост с незаконен произход, който не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство. По същество законът цели предоляване на последиците от неоправданото забогатяване от извършването на дейност, която поначало е забранена, като напр. укриване на данъци, неплащане на задължителни осигуровки, контрабанда, корупция, трафик на хора и наркотици, изнудване, крупни кражби и т.нат. Придобиването и съответното натрупване на имущество с незаконен източник се намира в пълен дисонанс с редица конституционни ценности като справедливостта по смисъла на преамбюла на Основния закон, принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1, принципа на равенство на гражданите пред закона по чл. 6, ал. 1 и принципа на законовото гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност по чл. 19, ал. 2. Основно задължение на гражданите е да спазват и изпълняват Конституцията и законите, да зачитат правата и интересите на другите (чл. 58, ал. 1 от Конституцията). Лицата, които се засягат от гражданската конфискация по ЗОПДНПИ, като са се обогатили по незаконен начин, са нарушили това изискване, поради което не могат да получат закрилата по чл. 17, ал. 1 – 3 от Конституцията, която се дължи само на законните приобретатели на имуществени права.“ Поради сходството в целта и приложното поле на двата закона, решението на КС се отнася и за ЗОНПИ. Чужденците – лицата, които не са български граждани, и пребивават/намират се на територията на Република България, също са адресати на този закон. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Основния закон, те имат всички права и задължения по тази Конституция. Те също не трябва да се обогатяват с имущество, придобито от дейност, която се намира извън закона. Задължението им произтича също от основния закон. Конституцията и ЗОНПИ не го свързват с българското гражданство, а с обществения интерес, а санкцията е в ЗОНПИ. Следователно отговорът на единия от повдигнатите въпроси е: Материалното право на държавата да отнеме незаконно придобито имущество по реда и условията на ЗОНПИ може да възникне и когато ответникът/проверяваното лице е чужденец – лице, което не е български гражданин, но към момента на престъплението, за което е привлечен като обвиняем и поради което е образувана проверката от КОНПИ, е пребивавал макар и за кратък период в Република България/преминал е транзитно през нейната територия. Съдът допуска обезпечението, когато искът е допустим, поисканата обезпечителна мярка съответства на обезпечителна нужда и искането на Комисията е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че ответникът притежава или контролира незаконно придобитото имущество. Материалното право на държавата по ЗОНПИ, респ. правото на обезпечение по чл. 117, ал. 2 ЗОНПИ, не изискват данни за друга връзка, която да свързва трайно такъв ответник с Република България – например адресна регистрация, месторабота, друго имущество, източници на финансиране и т.нат. Зачитайки двете решения на СЕС, настоящият състав приема, че поради сходството в целите и правната уредба на правото на отнемане на незаконно придобитото имущество по гражданскоправен ред в двата закона ЗОНПИ също е извън приложното поле на Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г., на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г., включително на Хартата за основните права на Европейския съюз, но вътрешноправната уредба на това право следва да се разгледа не само според Основния закон, но и според ЕКПЧ и § 1 от Първия допълнителен протокол към нея. В своите решения Европейският съд по правата на човека приема, че чл. 1 от Протокол № 1, който гарантира правото на мирно ползване на притежанията, включва три отделни правила. Първото установява принципа на мирното ползване на притежанията като цяло. Второто касае лишаването от притежания и го подчинява на определени условия. Третото признава на договарящите страни право да контролират използването на собствеността в съответствие с общия интерес. Второто и третото правило, които се отнасят до конкретни случаи на намеса в правото на мирно ползване на собствеността, трябва да се тълкуват в светлината на общия принцип, заложен в първото правило. ЕСПЧ приема също, че намесата в правото на собственост по чл. 1 от Протокол 1 трябва да е законосъобразна, да е в обществен интерес и да постига справедлив баланс между изискванията на общия интерес и индивидуалните права на засегнатото лице. Затова националният съд, който е съд и по прилагането на ЕКПЧ (чл. 5, ал. 4 от Конституцията), трябва да прецени в каква степен правилата на националното законодателство са достатъчно точни и предвидими, и съдържат ли всички необходими мерки за правна защита срещу произвол според стандартите на ЕКПЧ. Първото условие, за да може да се счита намесата на държавата за съвместима с чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, е тя да е законна. В случая, ЗОНПИ предвижда правото на отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и правото на обезпечение на този иск. Налице е първото условие, произтичащо от чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, която се счита част от вътрешното право с предимство пред националните закони, които й противоречат. Налице е и второто условие. Решението на Конституционният съд изяснява, че ЗОПДНПИ не засяга основните права по чл. 17, ал. 1 – 3 от Конституцията, а има за цел да осигури отнемане на това, което по същество е облага от престъпление или облага от дейности, забранени от Конституцията и законите. Поради сходството в двата закона, настоящият състав приема, че правната уредба на правото на отнемане по гражданскоправен ред по ЗОНПИ също е с легитимна цел. Третото условие по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ – изискването за пропорционалност, т.е. постигане на справедлив баланс между интереса на обществото и изискванията за защита на индивидуалните права на засегнатото лице, задължава националният съд да отчете особеностите на конкретния случай. Следователно отговорът на другия повдигнат въпрос е: Материалното право на държавата на отнемане на незаконно имущество по ЗОНПИ, а с това – и правото на обезпечение на иска по чл. 117, ал. 2, т. 2 ЗОНПИ, не е изключено само поради това, че Комисията е поискала налагане на обезпечителна мярка върху имущество на ответника/на проверяваното лице, предмет на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение и което макар да е в обхвата на чл. 108 ЗОНПИ и да е дало повод за проверката, не генерира доходи. Държавата има право да отнеме по гражданскоправен ред имуществото/финансовата облага от забранена от закона дейност – това, което проверяваното лице е придобило не само чрез извършване на престъпленията в чл. 108 ЗОНПИ, но и чрез други престъпления или административни нарушения. Съдът в исковото производство извършва дължимата преценка за пропорционалност - налице ли е значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 7 ДР ЗОНПИ и дали конкретното имущество, чието отнемане се претендира, е придобито през 10-годишния период чрез доходи от наказателни или административни нарушения, който са извършени от ответника/от проверяваното лице по начин, установяващ връзката между тези нарушения и придобитото имущество. Обжалваното определение съответства на отговорите. Правилно въззивният съд е установил, че са налице условията по чл. 117, ал. 2 ЗОНПИ, след като искът по чл. 141 ЗОНПИ е допустим, обезпечителната мярка – запор на пренасяните през границата на Република България, недекларирани и иззети от ответника 901 640 евро, чието отнемане Комисията претендира, съответства на обезпечителната нужда и към исковата молба са представени достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че намерената у ответника сума, която се счита за негово имущество (чл. 147 ЗОНПИ), е незаконно придобита – аргумент от обстоятелствата, при които митническите органи са намерили парите, от дадените пред тях обяснения, от неупражнената възможност по чл. 136 ЗОНПИ от ответника, включително от това, че през проверявания период многократно е пребивавал, макар и за кратко, в Република България. Правилно въззивният съд е приел, че материалното право на държавата да отнеме това имущество, а с това и правото на обезпечение на иска не е изключено, само защото ответникът е чужденец. Той е гражданин на Република Турция, но към момента на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК, за което е бил привлечен за обвиняем и което е дало основание за проверката по глава Х ЗОНПИ, е пребивавал в Република България. Правилно въззивният съд е приел, че правото на обезпечение не е изключено и само поради това, че престъплението по чл. 251, ал. 1 НК не генерира доход, нито поради това, че наказателният съд е постановил връщане на иззетите и задържани 901 640 евро, след като е одобрил споразумението, с което ответникът се е признал за виновен. По реда и условията на ЗОНПИ се отнема налично имущество, което ответникът е придобил през релевантния период не само от престъпленията по чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ, но и от други престъпления и административни нарушения, а правото на отнемане на имущество по гражданскоправен ред не е в зависимост от повдигнатото обвинение, последващия ход и изхода на обвинението – чл. 5, ал. 2 ЗОНПИ. Касационната инстанция е длъжна да потвърди определението. При тези мотиви, съдът