Решение № 893 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Г. Н., [ЕГН], от гр. София, подадена от процесуалния представител адв. И. Иванов, срещу Решение № 102/04.01.2024 г., постановено по адм. дело № 6340/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Съдебното производство е за втори път пред настоящата инстанция, след като с Решение № 7188/28.06.2023 г., постановено по адм. дело № 3630/2023 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 744/08.02.2023 г. по адм. д. № 6254/2022 г. по описа на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът развива аргументи за нищожност на процесния ревизионен акт (РА) поради издаването му от териториално некомпетентен орган по приходите. На следващо място оспорва изводите на административния съд относно характера на получените суми по банков път през ревизираните периоди от различни физически и юридически лица. Твърди че в случая не са налице укрити доходи, подлежащи на облагане с данък по общия ред. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и при условията на алтернативност, РА да бъде прогласен за нищожен или отменен като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски за настоящото производство. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Аврамова, оспорва касационната жалба в хода на делото и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е бил РА № Р-22221121004262-091-001/07.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в потвърдената част с Решение № 633/29.04.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на установените допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в размер на 21 887,49 лв., ведно със законна лихва в размер на 2 259,59 лв. Установените факти от решаващия съд при повторното разглеждане на делото обхващат процесуалните действия в хода на ревизионното производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221121004262-020-001/27.07.2021 г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна. След преценка на събраната информация и доказателства, включително приобщените от предприетата ПУФО по протокол от 02.08.2021 г., ревизиращият екип е достигнал до извод за получени доходи от Ф. Н. в размер на 5 520,48 лв. за 2018 г., в размер на 77 692,57 лв. за 2019 г. и в размер на 135 617,39 лв. за 2020 г. Констатирано е, че задълженото лице не е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за съответните данъчни периоди. От правна страна административният съд е приел жалбата за допустима и след проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК е потвърдил възлагането на ревизията и издаването на РА от компетентни органи по приходите съгласно чл. 12, ал. 6, чл. 112, ал. 2, чл. 113, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В хода на ревизионното производство не са намерени съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. Крайното заключение по същество е обосновано след обсъждане на твърденията на жалбоподателя и събраните доказателства по делото. Според изложените мотиви, при анализа на паричните потоци за всяка една от проверяваните години ревизиращият екип не е констатирал превишение на разходите над размера на получените доходи като в тази връзка е правилен изводът в РА за липса на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. Като безспорни са посочени фактите, свързани с превеждането и получаването на средствата по банковата сметка на задълженото лице от посочените в РД/РА наредители. При тези обстоятелства изцяло в тежест на Н. е било да установи в условията на пълно доказване основанията за превода на сумите по сметката му и за необлагаемост на дохода, което не е сторено от негова страна. Въз основа на разнопосочните твърдения на лицето и събраните доказателства е приет за правилен изводът на органите по приходите, че получените суми през данъчните години не са декларирани и представляват облагаеми доходи от други източници по смисъла на ЗДДФЛ. От друга страна, жалбоподателят не е представил документи в подкрепа на твърденията в хода на ревизията относно постъпленията от юридическите лица. Обжалваното решение на Административен съд София – град е вадилно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора срещу изводите на първоинстанционния съд по въпроса за валидността на процесния РА. От доказателствата по делото се установява и не е спорно, че РА е издаден и подписан с валидни електронни подписи на органите по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК. Възложителят на ревизията е оправомощен от директора на компетентната териториална дирекция на НАП със Заповед № РД-01-287/10.05.2021 г. като същият е посочен и в издадената Заповед № З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП. При идентична фактическа обстановка Общото събрание на колегиите на ВАС е преценило – Тълкувателно решение № 3/26.06.2025 г. по т. д. № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии, че не е нищожен издаденият РА в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една териториална дирекция на НАП, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. С оглед на изложеното настоящият касационен състав приема, че административният съд е извършил надлежно преценката по чл. 160, ал. 2 ДОПК и е достигнал до правилен извод за липса на съществени пороци, обуславящи нищожност на процесния РА. Предвид наведените възражения от касатора в тази насока производството по делото е спряно с протоколно определение от 08.10.2024 г. и възобновено с Определение от 30.09.2025 г. след постановяване Тълкувателно решение № 3/26.06.2025 г. По същество, заключението на решаващия съд за спазване на материалноправните разпоредби при издаването на процесния РА, респективно за недоказаност на наведените оплаквания от жалбоподателя, е съобразено с фактическата обстановка и ангажираните доказателства по делото. В случая не е налице спор, че основанията за определяне на данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ на Ф. Н. за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са установени с РА по общия ред и не са намерени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за преминаване към облагане по аналог. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Видовете доходи са уредени в чл. 10, ал. 1 ЗДДФЛ, като съгласно т. 6 това са и доходите от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон. В съответствие с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с алтернативен данък по чл. 41а и/или окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В изпълнение на задължителните указания на ВАС по смисъла на чл. 224 АПК в Решение № 7188/28.06.2023 г., постановено по адм. дело № 3630/2023 г., първоинстанционният съд е отделил спорните факти от безспорните и е обсъдил възраженията на жалбоподателя срещу дадената с РА квалификация на дохода като такъв по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Постъпилите парични средства в патримониума на ревизирания субект несъмнено водят до имуществено увеличение, което законът не изключва от облагане и на това основание е следвало да участва при формиране на данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ и декларирано в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира Решение № 102/04.01.2024 г. на Административен съд София - град за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу РА. При този изход на делото и с оглед своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция. Определеният размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с извършената юрисконсултска работа по него. В това отношение липсва отговор на касационната жалба, аргументирано становище по съществото на спора, а в представения списък на разноските (л. 100) е посочен завишен размер на юрисконсултското възнаграждение от 7 719,72 лв. или според материалния интерес за три съдебни производства. Следва да се държи сметка, че при повторното разглеждане на делото административният съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение в претендирания от ответника размер - 7 719,72 лв. и от страна на касатора не са релевирани възражения по надлежния процесуален ред. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,