Определение № 290 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 272/2009 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Н. Б. А., Офелия Б. Р., Б. Б. М., З. Б. С., Й. И. М. и Е. Е. Р. срещу разпореждане от 13.03.2009 г. по гр. д. № 152/08 г. на СГС, с което подадената от тях касационната жалба срещу решение № 251 от 18.06.2008 г. по гр. д. № 152/08 г. на СГС е върната. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането. В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с решение № 251 от 18.06.2008 г. по гр. д. № 152/08 г. СГС е отменил решение от 15.12.2003 г. по гр. д. № 7301/03 г. на СРС в частта, в която исковете на Н. А., Офелия Р., Б. М., З. С., Й. М. и Е. Р. за собственост на 62.89 % ид. ч. от имот пл. № 11 в кв. 172 по регулационния план на гр. С. и за 5/6 ид. ч. от построената в мястото вътрешна жилищна сграда със застроена площ 44 кв. м. са уважени. Постановил е ново решение, с което исковете са отхвърлени. Срещу решението е постъпила касационна жалба от ищците. С разпореждане от 08.07.2008 г. жалбата е оставена без движение, като на касаторите е указано да представят писмено изложение в което да обосноват на кое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК. С разпореждане от 29.08.2008 г. съдът отново е указал на касаторите да посочат съществен правен въпрос и да обосноват основание по чл. 280 ал. 1 ГПК, както и да посочат влезли в сила решения на които обжалваното решение противоречи. На 18.09.2008 г. касаторите са представили изложение в което не е формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а се твърди че решението противоречи на съдебната практика. С обжалваното разпореждане касационната жалба е върната, тъй като не са изпълнени разпорежданията за отстраняване на нередовността на жалбата. Разпореждането е законосъобразно. За да е налице основание за допустимост на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, е необходимо касаторът да формулира съществен въпрос, да посочи и да представи влезли в сила съдебни решения които разглеждат по различен начин съществения въпрос и в този смисъл въззивното решение да и противоречи. В изложението на касатора с а посочени основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а не основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Цитирането на съдебна практика, без да има формулиран съществен въпрос не е основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като практиката не може да бъде свързана с въпрос, който е решен неправилно от съда. Освен това, цитираните решения се отнасят за приложение нормата на чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./ и не обосновават необходимостта от разглеждане на касационната жалба. Затова, като е върнал касационната жалба поради неизпълнение на дадените указания, съдът не е нарушил процесуалния закон. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът