Определение № 356 от 07.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 460/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх. Nо 11652/ 15. 12 .2010 година на С. Р. П. от [населено място], приподписана от адв. А. М.- АК- Р. срещу въззивно Решение Nо 520/ 03.11.2010 година по гр. възз. д. Nо 776 /2010 година на ОС- Русе. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция в правомощията по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е обезсилил решението на първата инстанция, в частта на уважения ревандикационен иск над признатите в полза на Л. И. и Т. Н. 2/20 идеални части, приемайки, че останалите лица, в полза на който са признати права по наследство и е уважен ревандикационния иск, след като не са заявили самостоятелно исковете си, не могат да се ползват от решението в полза на двамата наследници-ищци, по отношение на които, решението по уважения ревандикационен иск е оставен в сила. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК се поддържа с довод, че с постановеното въззивно решение, в частта, с която същото е оставено в сила, е процесуално недопустимо, а изводите на съда са в противоречие с ТР 178-86 на ОСГК на ВС и на Решение Nо 1019 от 10.05.1996 година по гр.д. Nо 519/1995 година на ВС IV отд. Поддържа се и довод за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпроса за приложимостта на чл. 68, 69 и 79 ал.1 ЗС, без да се обоснове тезата в какъв аспект е налице необходимост от ново произнасяне, което би довело до уеднаквяване на съдебната практика и би било за развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК / редакция изм. ДВ. бр.100/2010 година /, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед на данните за цената на иска, обусловена от данъчната оценка на имотите и закона – чл. 280 ал.2 ГПК. По делото на л.3 от производство пред районен съд е представен констативен НА Nо */2006 година в който са посочени данъчната оценка на всеки един имотите- нива, намираща се в землището на [населено място], съответно от 205 лв., 302 лв. и 677 лв. Предвид обстоятелството, че предмет на спора са вещни права – земеделски земи всеки един от които е с цена, според действащите правила на ГПК към предявяване 20.03.2007 г. по 1000 лв., то и обжалваемия интерес съгласно разпоредбите на чл.68, 69 ал.1 т.2 ГПК/ редакция преди изм. с ДВ. бр.100/2010 година / е под минималния размер по чл. 280 ал.2 ГПК.. При липсата на други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК,. касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия