Определение № 768 от 22.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 74/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма]. С Решение от 06.04.2011 год. по гр.д.№ 6234/2010 год. Софийски градски съд, произнасяйки се по жалбата на [фирма] е потвърдил Решение от 14.05.2010 год. по гр.д.№ 57515/2009 год. на Софийски районен съд. С него ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца П. П. П. сумата 12400 евро на основание чл.92 ал.1 ЗЗД – неустойка за забава за периода м.01.2007 – м.07.2009 год. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма], чрез процесуалния си представител сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречива практика на съдилищата по въпроса за нищожността на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави с оглед нейната прекомерност. Позовал се е на Решение по т.д.№ 223/2009 год. на ІІ т.о. и на Решение по т.д.№ 430/2008 год. на ІІ т.о. постановени по реда на чл.290 ГПК, както и на Решение по т.д.№ 1056/2005 год. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.218а ГПК (отм.). В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация П. П. П. е изразил становище, че липсва основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски и приложено адв.пълномощно. Становището на настоящия съдебен състав, че липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, произтича от следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от П. П. П. иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 12400 евро – договорна неустойка. Искът произтича от сключен на 29.07.2005 год. договор за изработка (подвид „строителство), съчетан с предварителен договор за продажба на недвижим имот. Срокът за приключване на строителството и издаване на разрешение за ползване на сградата е конкретно посочен – 31.03.2006 год. В случай на забава от страна на строителя за изпълнение на това задължение, страните са постигнали съгласие за неустойка по 400 евро месечно. Безспорно е, че разрешението за ползване на сградата е получено на 04.07.2009 год. Претендираната неустойка е за периода на забава от 31 месеца. Както бе посочени по-горе, съдилищата са приели, че искът е основателен и договорената неустойка не е прекомерна, каквото е било едно от възраженията на ответника. Приели са за неоснователен и довода, че със сключването на окончателния договор за продажба, забавата по договора за строителство е санирана. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, поради обстоятелството, че по правния въпрос за критериите съобразно които клауза за неустойка може да бъде квалифицирана като нищожна поради противоречие с добрите нрави, ВКС-Търговска колегия се е произнесъл с т.3 на ТР № 1/15.06.2010 год. Произнасянето по този правен въпрос от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСТК, поради което и основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Ще следва да бъдат присъдени разноски на ответника по касация в размер на 500 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.