Определение № 293 от 04.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2020 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. Н., чрез адвокат П. П., срещу решение № 1245 от 30.10.2019 г. по гр.д.№ 1652/2019г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3057 от 05.07.2019г. по гр.д. № 17160/2018г. на Варненски районен съд в частта, с която по иска на Ф. И. С. срещу Н. А. Н., с правно основание чл. 108 ЗС, е прието за установено, че Ф. И. С. е собственик на 1/5 идеална част от подземен паркинг с площ от 75, 90 кв.м., разположен в сутерена на сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, и е осъден Н. А. Н. да предаде на Ф. И. С. владението на реална част от подземния паркинг, представляваща паркомясто № 1 с площ 12,08 кв. м, с идентификатор .... по кадастралната карта, при граници на същия етаж: паркомясто с идентификатор ...., над обекта - няма, под обекта – няма, разпределена й за ползване с нотариален акт № .... г. на нотариус peг. № 434 на НК, както и в частта, с която Н. А. Н. е осъден, на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на Ф. И. С. сумата от 53.20 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на посоченото паркомясто за периода 17.10.2018 г. до 13.11.2018г. Поддържа се неправилност на решението и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, отмяна на същото в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове.

Ответницата по касационната жалба и по иска Ф. И. С. не е изразила становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № .... г. на нотариус с peг. № 434 на НК, ищцата заедно със съсобственика С. И. С., след като е учредила в полза на “Глобал билд” ЕООД право на строеж за обекти, предвидени за изграждане в бъдеща сграда съгласно одобрен идеен проект, е запазила за себе си правото на строеж за 1/5 идеална част от подземен паркинг, находящ се в сутерена на сграда в [населено място], [улица], с идентификатор .... по кадастралната карта на града, с площ на паркинга 75, 90 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. Съсобственикът С. С. също си е запазил право на строеж за 1/5 ид.ч. от подземния паркинг, а в полза на посоченото дружество е учредено право на строеж за 3/5 идеални чести от подземния паркинг. В нотариалния акт е уговорено, че Ф. С. ще ползва реална част от подземния паркинг, съставляваща паркомясто № 1 с площ 12,08 кв. м., при граници:рампа, паркомясто № 2, вътрешен двор, С. С. ще ползва реална част от подземния паркинг, съставляваща паркомясто № 5 с площ от 19, 51 кв.м., с описани в акта граници, а „Глобал билд“ ЕООД ще ползва реалните части от подземния паркинг, съставляващи паркоместа № 2 с площ от 11, 44 кв.м., № 3 с площ от 14, 73 кв.м. и № 4 с площ от 18, 14 кв.м. (което ответникът твърди да е придобил на публична продан), с описани в акта граници. С постановление за възлагане на недвижим имот от 27.06.2017г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София на ответника Н. А. Н. е възложен самостоятелен обект с идентификатор .... /гараж - паркомясто № 4/ с площ 18, 14 кв. м, находящ се в [населено място], ул. "Св.” №73. С протокол за въвод във владение от 13.07.2017 г. ответникът е въведен във владение на описания обект гараж-паркомясто № 4 с площ 18, 14 кв. м. Въз основа на заключението на техническата експертиза и устните разяснение на вещото лице е прието, че ответникът Н. е заел и ползва не паркомясто № 4 с идентификатор ...., предмет на постановлението за възлагане, а общо паркоместа № 1 с идентификатор .... (разпределено за ползване на ищцата) и № 2 с идентификатор .... (разпределено за ползване на дружеството-праводател на ответника) по одобрения инвестиционен проект. Въз основа на гласните доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че Н. ползвал процесното паркомясто от септември-октомври 2017 г., когато бил изграден подходът към подземния гараж. След наводнението в кв. А. през 2014 г. до есента на 2017 г. паркоместата в подземния паркинг били неизползваеми. С разрешение за строеж № 77/ГИ от 26.08.2016 г. и разрешение за строеж № 86 ГИ от 16.09.2016 г., издадени от главния архитект на [община], е започнало строителството на строеж “Възстановяване проводимостта на източен охранителен канал на територията на кв. А.”. Строежът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване от 24.10.2016 г., откогато е възстановен и достъпът до подземния паркинг. Паркомястото, разпределено за ползване на ищцата и заето от ответника, е първото от лявата страна след входа в подземния паркинг, до рампата. През 2018 г. една от свидетелките видяла, че върху паркомястото на ищцата имало изградена клетка с врата и ролетна щора. Средния пазарен наем процесното паркомясто за периода 10.01.2015 г. до 13.11.2018 г. е в размер на 57 лева месечно, според съдебно-техническата експертиза. С нотариална покана рег. № 15656/2018 г. на нотариус К. И., връчена на ответника Н. Н. на 17.10.2018 г., същият е поканен да освободи спорното паркомясто и да заплати на ищцата обезщетение за ползването му, считано от 2015 г.

От правна страна искът по чл. 108 ЗС е приет за основателен. Ищцата е собственик на 1/5 ид.ч. от подземния паркинг с площ от 75, 90 кв.м., представляващ самостоятелен обект на собственост, на осн. чл. 92 ЗС, и има право да ползва спорната реална част от паркинга, представляваща паркомясто № 1 с идентификатор .... и площ от 12, 08 кв.м., разпределена й за ползване със споразумение по чл. 32 ЗС, подписано от всички съсобственици на подземния паркинг, обективирано в н.а. № .... г. Споделени са становищата във връзка с приложението на чл. 32 ЗС, изразени в решение № 97 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 866/2012 г., I ГО и решение № 1419 от 17.06.2009 г. по гр. д. № 4896/2007 г. на ВКС, II ГО, според които с договор съсобствениците могат да разпределят ползването помежду си при условия, каквито намерят за добре, като договорът ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласие. Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица при липса на други промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед личността на съсобственика. Прието е, че ответникът, дори и да не е бил страна по договора за разпределение на ползването, е частен правоприемник на “Глобал билд” ЕООД, поради което е обвързан от така постигнатото споразумение. Същият ползва паркомястото, отредено с извършеното разпределение за ползване от ищцата С., поради което следва да бъде осъден да й предаде владението върху същото. За ирелевантни и несъответни на събраните доказателства са счетени възраженията на ответника, че на място има четири, а не пет паркоместа, както и че е въведен във владение на първото място до рампата. Прието е, че ответникът е придобил реална, а не идеална част от подземния паркинг, тъй като паркомястото не е самостоятелен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ДР ЗУТ.

За частично основателен е намерен и предявеният иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. Н. дължи на ищцата обезщетение за ползване на разпределената на ищцата за ползване реална част от съсобствения подземен паркинг от 17.10.2018 г. (получаване на поканата) до предявяване на исковата молба на 13.11.2018 г., чийто размер възлиза на 53, 20 лв. (57 лв. на месец).

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1. Възможно ли е отделно паркомясто от подземен паркинг да бъде предмет на публична продан или на прехвърлителна сделка, ако след завършването на сградата и въвеждането й в експлоатация не е извършвано разпределение ползването на подземния паркинг между съсобствениците му.

2. Каква е силата на официалните свидетелстващи документи, съставени от длъжностно лице при НАП-София, при и по повод изпълнение на служебните му задължения и длъжен ли е съдът да се съобрази с доказателствената им сила, ако същата не е оспорена.

Сочат се основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване.

Въпросите са поставени във връзка с оплакването на касатора за незаконосъобразност на извода на съда, че с постановлението за възлагане е придобита собственост върху идеална част от подземния паркинг, а не върху реална част от същия, тъй като паркомястото не представлява самостоятелен обект на собственост.

Въпросите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и обсъждането им не би повлияло на изхода на делото. От значение при преценка основателността на иска е дали ищцата е придобила правото на собственост върху 1/5 идеална част от подземния паркинг, дали спорната реална част от подземния паркинг, съставляваща паркомясто № 1 с идентификатор ...., с площ от 12, 08 кв.м., й е разпределена за ползване с решение на съсобствениците на подземния паркинг и дали това споразумение по чл. 32 ЗС обвързва ответника – частен правоприемник на съсобственика „Глобал билд“ ЕООД, притежавал 3/5 идеални части от подземния паркинг към сключване на споразумението по чл. 32 ЗС и подписал същото. Тези обстоятелства са обсъдени от въззивния съд, обусловили са решаващата му воля, но във връзка с тях няма поставени въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. А отговорите на поставените от касатора въпроси (дали ответникът е придобил чрез публична продан гараж-самостоятелен обект на собственост, изграден върху паркомясто № 4 с площ 18, 14 кв. м и с идентификатор ...., което паркомясто е различно от процесното паркомясто № 1 с идентификатор ...., или е придобил идеални части от целия подземния паркинг, тъй като паркомястото не е самостоятелен обект на собственост) не биха повлияли на извода за основателност на предявения иск по чл. 108 ЗС. И в двата случая за ответника не възниква противопоставимо на ищеца правно основание за упражняване на фактическа власт върху спорната реална част от подземния паркинг, съставляваща паркомясто № 1 с идентификатор .... и с площ от 12, 08 кв.м. В първия случай за ответника би се породило право да ползва застроена реална част от подземния паркинг, която е различна от спорната реална част, а във втория случай ответникът, като съсобственик на подземния паркинг, е обвързан от споразумението по чл. 32 ЗС, при сключването на което е участвал праводателят му. В този смисъл, въпросите не покриват критериите на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и не предпоставят допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Аргумент за недопускане на касационно обжалване по поставените въпроси е и отсъствието на допълнителните предпоставки по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържаното от касатора основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е обосновано с посочени решения на ВКС, в противоречие с които да са разрешени поставените в изложението въпроси. Формално е и позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е посочено какво е значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

С оглед на горното, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол за проверка на правилността му.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо Гражданско отделение,