Определение № 130 от 22.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 605/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Горовладелческа производителна кооперация „Сакарка“, [населено място], против решение №23004 от 20.12.2022г. по т.д. №132/18г. на Смолянски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба- Териториално поделение Държавно горско стопанство „Смолян“ е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел диспозитива и интерпретирал накратко мотивите на решението, предмет на обжалване. Също така накратко е направено оплакване за неправилност на изводите на въззивният съд. Поставени са въпросите – 1/ „При уважен с влязло в сила решение частичен иск по чл.59,ал.1 ЗЗД, допустимо ли е съдът да се произнесе и уважи предявения между същите страни иск и на същото правно основание следващ частичен иск в размер, който е над заявения от ищеца с петитума по двете дела общ размер на иска? Може ли съдът служебно да приеме, че обезщетението за неоснователно ползване на 1 716223дка горски имоти … е в общ размер на 55 777.15лв. … 2 / „ Пораждат ли последици процесуалните действия на лице без представителна власт и по-конкретно допустимо процесуално действие ли е изменението на иск по реда на чл.214 ГПК, извършено от лице без представителна власт“.3/ Какъв е давностния срок, в който се погасява вземането за обезщетение за неоснователно обогатяване на 1 716223 дка горски имоти частна държавна собственост, попадащи в ревир „Сакарка“ за 2013г., което е изчислено в размер, съответстващ на наема определен със заповед №002/17.01.2014г. на Председателя на ТПК „ Сакарка“. 4/ „От кой момент се дължи обезщетението за забава в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД и какъв е давностния срок за това вземане? Допуснато ли е процесуално нарушение от въззивният съд при липса на произнасяне по възражението за нарушаване чл.84,ал.2 ЗЗД…“ и 5/ Дължат ли се разноски на ищеца ТП „ Държавно горско стопанство Смолян“…. По първият въпрос страната пространно е изложила разбирането си за това, че максималният и окончателен размер на претендираното вземане е определено в предходно съдебно производство, в което е бил предявен частичен иск, като според касатора, цената на иска не може да бъде променена. Сочил е противоречие с практиката на ВКС, но не в тази насока, а с оглед разрешения за това, че съдът е длъжен да се съобрази с пределите на търсената от ищеца защита и няма възможност да постановява актове извън нея. По вторият въпрос отново пространно е развито разбирането на страната за това, че юрисконсултът, направил искане по чл.214 ГПК, не е бил редовно упълномощен и това негово процесуално действие не следва да бъде зачетено. Развито е и оплакване за неправилност на изводите на съда, счел възражението на страната в тази насока за неправилно. В заключение и като допълнителен критерий е посочена разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК.И по третият въпрос страната е развила оплакването си за неправилност на съдебното решение, като е поддържана защитната теза, за това, че давността която следва да бъде приложена по отношение дължимост на сумите е тригодишна и е с начален срок -01.01.2014г., когато според касатора вземането е станало изискуемо. Страната пространно и с цитиране на съдебна практика – задължителна и казуална е развила разбирането си, че по отношение на непредявената част от вземането при частичен иск, няма последица водеща до спиране или прекъсване на давността за тази част. По четвъртия въпрос отново за развити оплакванията на страната за това, че въззивният съд е приел и вземането за лихви за непогасено по давност, отново базирано на разбиране за приложимост на кратката погасителна давност. Касаторът е изложил оплаквания и по въпрос № 5. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Съдържателно първият и вторият поставени въпроси съставляват оплакване на страната за частична недопустимост на съдебният акт, тъй като касаторът обосновава разбиране, че съдът се е произнесъл по предмет, който не е валидно въведен в правния спор и по този начин е излязъл извън рамките на поисканото, с което е бил сезиран. Този извод се налага поради това, че в случая хипотезата, при която страната поддържа оплакване за неправилност на процедирането на съда в частта, с която е допуснато увеличение за цена над формираната с първоначалния частичен иск обща цена на иска е въпрос на допустимост в същата част, а не на основателност. По допустимостта на обжалваното решение, съобразно императива на чл.280, ал.2 ГПК, съдът се произнася служебно и без да е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК. Възражението за частична недопустимост на решението на ОС Смолян е неоснователно. В случая, изводът за неправилност на процедирането на първостепенния съд относно изменение на иска, чрез увеличаване на неговата цена е необосновано, като ненамиращо опора в установените процесуални правила. Предявеният частичен иск, по който е налице произнасяне със сила на пресъдено нещо по част от спорното право, предполага формиране на такава сила само по отношение на тази част, в останалата- непредявена част, търсената защита е обвързана само с оглед постановения резултат по основанието на иска- общо за цялото право като установен правопроизводящ факт и разглеждано с оглед основателността на претенцията. По отношение размера на иска и като цяло и в предявените му частично части, няма ограничение за приложимост на процесуалните правила относими към изменение на иска по размер, което процесуално действие ищецът винаги може да предприеме в съответните процесуални срокове. Частично предявения иск се разглежда по правилата на типичното исково производство, като по отношение на него се прилагат нормите за предявяване, разглеждане и изменение на иска, тъй като липсва процесуална уредба, която да предвижда различни правила. Следователно, заявеният при предявяване на иска общ размер на претенцията може да бъде увеличаван и намаляван, както когато се предявява остатъкът от спорното право, така и при първоначално предявената част, която също може да бъде променяна по размер в хода на съдебното производство по разглеждането й. Или, в случая, протоколното определение от 17.01.2018г. установява валидно въведено искане по чл.214, ал.`1 ГПК, което е уважено от сезирания съд. Т.е. цената на иска е променена, съобразно изискванията на чл.214,ал.1 ГПК, което изключва произнасяне на съда по предмет невъведен в правния спор. След като е прието такова изменение, то става част от спорния предмет и това задължава съдът да се произнесе и по него, като доводите за произнасяне над поисканото и съответно недопустимост на решението в тази му част са правно необосновани. Съдът се е произнесъл в рамките на исканията на ищеца за правна защита. Все в същият смисъл и свързано с това оплакване на страната е и втория поставен въпрос, по който е сочена недопустимост на акта, в частта, с която е бил увеличен иска, поради това, че увеличението е поискано от юристконсулт, който според касатора не бил надлежно упълномощен и поради това извършвал процесуални действия без представителна власт. Доводът, освен, че е фактически неверен / представено е надлежно пълномощно/, е и без правно значение за твърдяната недопустимост. Действията без представителна власт са потвърдим акт и не водят до недопустимост на произнасянето на съда по направените искания. Още по-малко до недопустимост на решението в неговата цялост, както твърди страната. Извън това, този довод третира отношения по процесуално представителство между други лица, поради което и такова възражение не може да бъде направено от противната страна по спора. Или, постановеното решение е допустим съдебен акт. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, формулира се от касатора, който следва да го изведе от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставеният трети въпрос е фактически, а не правен, обвързан изцяло с оплакванията на страната за неправилност на изводите на състава по отношение на приетото, че погасителна давност за вземането не е изтекла и приложима в случая е общата петгодишна давност. Тези оплаквания касаторът е обосновал с твърдението си, че според него претенцията съставлява вземане за наем -периодично по своя характер, обстоятелство, което е фактически несъобразено с установеното по спора и с претенцията на ищеца по чл.55 ЗЗД. Същото е относимо и към четвъртия поставен въпрос, който освен, че е фактически е и общ и неясен. Отново обвързан с доводи за неправилност и развито разбиране на страната, че в случая поради това, че се касае за вземане за наем, което е периодично, давността е кратката- тригодишна, считано от поканата. Т.е. и двата въпроса, освен, че са фактически са и неотносими към установената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи на съда обосновали постановения правен резултат. Петият поставен въпрос е без правно значение за това производство Въпросът за правилността на разпределяне отговорността за разноски се разглежда в развито производство по чл.248,ал.1 ГПК и не подлежи на пряко обжалване с касационната жалба. Доколкото произнасяне на въззивният съд по този ред липсва, то не може да се приеме,че страната е подала и частна жалба, наред с касационната. Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „очевидна неправилност“, чрез преповтаряне на доводите разгледани вече във връзка с поставените правни въпроси. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение