Определение № 244 от 19.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 1785/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] в ликвидация против Решение № 199 от 17 май 2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№ 176/2016 г., с което е потвърдено решението на Велинградския районен съд по гр.д.№ 1139/2014 г. от 16 ноември 2015 г. С първоинстанционния съдебен акт дружеството-касатор е осъдено да заплати на [фирма] София сумата 11 849,53 ЕВРО с левова равностойност 23 175,67 лв. по запис на заповед от 20.11.2007 г. с издател „ М и Т - П.“ – в ликвидация О., с която дружеството-издател неоснователно се е обогатило поради изгубване на менителничните искове поради давност, на основание чл.534 ал.1 т. 1 ТЗ ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска-29.12.2014 г. до окончателното й плащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска. В срока за отговор на жалбата ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол. Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е потвърден осъдителният първоинстанционен съдебен акт, Пазарджишкият окръжен съд се е позовал на факти, установени в съобразителната част на влязло в сила решение по иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл. 531, ал.1 ТЗ по в.гр.д.№ 286/2014 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният положителен установителен иск срещу дружеството-касатор и физическите лица М. и Т. П. от [фирма] за парично вземане по същия менителничен ефект. Решението не е представено по делото и своевременно релевираното възражение за давност е прието за неоснователно в съответствие с установената начална дата на погасителния давностен срок с влязлото в сила решение, постановено в исково производство между същите страни. Съдът не е обсъждал оплакването на въззивника [фирма] за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на задължението да постанови решението си въз основа на всички допустими и относими доказателства, изразяващо се в необсъждане на нотариална покана № 6531/22.10.2008 г., с което е предявен за плащане процесният запис на заповед, както и своевременно представеното удостоверение на нотариус Г. Х., установяващо връчването й на адресата по реда на чл.47 ал.2 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.288 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно въззивно решение на Пазарджишкия ОС и се явява процесуално допустима. С нея са релевирани оплаквания за необсъждане на всички своевременно посочени и събрани допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, за неправилно тълкуване и прилагане разпоредбата на чл.534 ал. 2 изр.2 ТЗ и за недопустимо основаване на изводите на въззивния съд относно релевантни за спора факти единствено на мотивите на влязло в сила решение, постановено в друго исково производство с участието на страните по настоящото дело. Предвид изложеното следва да се приеме, че формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на спора и са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението му. Обжалваният въззивен съдебен акт следва да бъде допуснат до касационен контрол по уточнени и конкретизирани от настоящия състав правни въпроси по пункт 1 и 2 от изложението, както следва: Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на решението, съдържащи констатации относно правно релевантни факти, на които се основава искът или възраженията на ответната страна и допустимо ли е съдът, разглеждащ делото между същите страни, да приеме за установен факт единствено поради признаването му за установен в мотивите на влязло в сила решение, постановено по друго дело между тях и Задължен ли е съдът да обсъди всички допустими, относими и своевременно представени доказателства в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях, твърдения, възражения и доводи на страните. Налице е наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по зададените въпроси е формирана задължителна практика по чл.236 ал.2 ГПК по реда на чл.290 ГПК, обективирана в множество съдебни актове, служебно известни на състава – Решение № 134/2013 г. на ВКС, ТК, Второ търговско отделение по т.д.№ 34/2013 г., Решение № 212 от 1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на Второ ТО на ВКС, Решение № 75 от 20 юни 2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. на Второ ТО на ВКС. Разрешение на първия въпрос се съдържа в ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по ТД № 1/2000 г. на ОСГТК, т.18. По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 т.1 ГПК по конкретизираните от съда процесуалноправни въпроси в съответствие с правомощията му по т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК по уточняване и конкретизиране на правните въпроси от значение за изхода на спора по конкретното дело. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение