Определение № 381 от 07.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.263/13.04.20 по ч.г.д.№.239/20 на ОС Добрич е потвърдено определение №.393/4.02.20 по г.д.№.2985/19 на РС Добрич за прекратяване на производството по делото поради предявяване на иска по чл.227 ЗЗД за отмяна на дарение извън преклузивния срок по чл.227 ал.3 ЗЗД. Постъпила е частна касационна жалба от И. П. Н., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна. Налице е позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК /реш.№.186/25.10.17 по г.д.№.5147/16, ІV ГО/ във връзка с въпросите: 1.“Може ли едностранното изявление на дарителя да се приеме като факт, известен на надарения за искането за отмяна на направеното му дарение или следва да се установи това с безспорни доказателства?“; 2.“Когато липсват писмени документи, удостоверяващи получаването на покана от дарителя до надарения, отправеното устно искане, кога на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението, не подлежи ли на доказване на общо основание с всички други, предвидени по ГПК доказателства?“; 3.“Достатъчни ли са изявленията на дарителя, за да се приеме, че са налице категорични данни, че надареният знае за волята на дарителя за отмяна на дарението?“; 4.“Как следва да се тълкува израза, сочен в нормата на чл.227 ал.3 от ЗЗД, “откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението?“. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С атакуваното определение въззивният съд е изходил от характера на договора за дарение - едностранен договор, по който надареният има само морално задължение да бъде признателен за направеното дарение, което се трансформира в правно за даване на издръжка само ако настъпят нови юридически факти /ако дарителят изпадне в нужда и ако поиска от надарения да му дава издръжка/, и последиците от неизпълнението на това вече правно задължение-възможността за отмяна на дарението на основание чл.227 ал.1 б.“в“ ЗЗД. Посочил е, че със смъртта на надарения неговите наследници придобиват всички права и задължения на наследодателя си-но само правните такива, не и моралните. Те не са страна по облигационното отношение, поради което и могат да са носители на правното задължение само ако издръжката е била поискана преживе на наследодателя и от него – т.е. настъпили са фактите, трансформиращи моралното задължение на дарения в правно, и поради това задължението за издръжка, като елемент от наследството, по реда на наследственото правоприемство, е преминало върху наследниците на надарения. При тези обстоятелства при преценката за спазване на преклузивния срок по чл.227 ал.3 ГПК не следва да се вземат предвид данни за отправяне на искане за издръжка от дарителя след смъртта на надарения до неговия правоприемник, доколкото наследниците придобиват правните, но не и моралните задължения на надарения. Въз основа на твърденията на ищцата и процесуалния представител, че надареният е бил поканен да дава издръжка още при разболяването й през м.05.2017 и е отказал, като поканата е била заявена устно, съдът е приел, че едногодишният срок по чл.227 ал.3 ГПК започва да тече от момента на отправянето – м.05 2017г., и е изтекъл към края на м.05.2018. Тъй като исковата молба е предявена на 21.08.19, тя е заведена извън преклузивния срок и като недопустимо производството по нея следва да бъде прекратено. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви във връзка с тях. Същевременно, приетото от съда относно възможността за търсене на издръжка от наследника на надарения, респективно за относимостта на евентуално искане към последния за даване на такава – и съответно значението й за спазване на срока по чл.227 ЗЗД - е в съответствие с вече формираната задължителна практика на ВКС /реш.№ 96/5.04.11 по г.д.№. 352/10, IV ГО, реш. №.201/28.06.11 по г.д.№.909/10 г., III ГО/. Такава е налична и във връзка с тълкуването на правната норма на чл.227 ал.3 ЗЗД /реш.№.186/25.10.17 по г.д.№.5147/16, ІV ГО-в което се сочи, че когато е налице покана преди предявяване на иска, преклузивният срок по чл.227, ал.3 ЗЗД започва да тече от получаването й или узнаването й/ и няма отклоняване от нея. От друга страна при преценката си за момента на отправяне на покана от дарителя до дарения с искане за издръжка съдът е изходил от признанията на самия дарител за неблагоприятни за него факти, в това число изложени в исковата молба и при разпита му по реда на чл.176 ГПК, като обстоятелствената част на исковата молба не е била изменяна и не е имало други твърдения, които да бъдат доказвани в първото съдебно заседание. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ГПК, респективно касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,