Определение № 3241 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3333/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 57056/20.05.2024 г. на Й. К. Н., чрез адвокат Г. Г., срещу въззивно решение № 1806/27.03.2024 г. по в.гр.д. № 4468/2023 г. на Софийски градски съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанието по и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса следва ли в мотивите на въззивната инстанция, като инстанция по същество, да се съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото, по които е налице противоречие с възприетата от него фактическа обстановка и с изградената въз основа на нея правна квалификация на спорното право. Ответникът по касационната жалба А. И. А., чрез пълномощника адвокат М. К., в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата по същество. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 20061213/10.10.2022 г. по гр. д. № 23386/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което Й. К. Н. е осъдена по предявените срещу нея от А. И. А. искове по чл. 109 ЗС да премахне преместваем обект: „Павилион“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, с адрес: [населено място], [улица], функциониращ като магазин за продажба на плодове и зеленчуци, със застроена площ на павилиона и навеса към него от 51,84 кв.м., както и да премахне строителни и други отпадъци, поставени в преградена част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР, в непосредствена близост до процесния преместваем обект – павилион. Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на първия етаж от масивна жилищна сграда в процесния УПИ, както и собственик на 1/2 ид.ч. от същия УПИ по въз основа на договор покупко-продажба от 2018 г. Легитимирано да отговаря по иска по чл. 109 ЗС е всяко лице, което извършва или поддържа неоснователно действие, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. От значение за основателността на предявения по чл. 109 ЗС иск е естеството на правото, чиято защита се търси. Поддържани са твърдения, че ответницата е заградила и използвала цялото дворно място, поставяйки преместваем обект-павилион без съгласието на съсобственика на земята и без необходимите за това разрешителни. Вследствие на това ищецът е възпрепятстван да упражнява правото си да ползва имота в пълен обем. Установено е, че принадлежи на ЕТ „В. Е.“, видно от договор за наем от 27.10.2010 г., сключен между ответницата и наемателя В. П.. Представени са писмени доказателства, установяващи наличието на разрешително от 24.02.2011 г. за монтаж на павилион за търговска дейност – продажба на дребни сладки, с площ от 18,36 кв.м., в полза на Й. Н. и ЕТ „В. Е.“. С влязло в сила решение от 12.08.2021 г. по адм. д. № 5332/2021 г. на АССГ заповедта на главния архитект на Столична община за премахване на процесния павилион е отменена. В решението си административният съд е приел, че максимално определеният срок за подобни съоръжения е изтекъл на 24.02.2021 г., като преди това Н. е подала искане за удължаването му или за ново разрешение за поставяне на преместваем обект. Към датата на издаване на заповедта за премахване жалбоподателката не е получила отговор или информация по искането си, поради което не е възможно започване на процедура по премахване на преместваемия обект. След влизане в сила на разрешението или на отказа за издаване на разрешение, административният орган следва да пристъпи към премахване на процесния обект. Въззивният съд е констатирал, че приетият от административния съд максимален срок за търпимост на търговския обект е изтекъл. За недоказано от ответницата е прието обстоятелството относно подновяване на разрешението на монтаж. Освен това съсобственикът не е длъжен да търпи построеното, ако не желае неговото запазване, тъй като по този начин се ограничава правото му да ползва цялото дворно място според обема от правата си в съсобствеността. От заключението по техническа експертиза е установено, че вместо разрешения за поставяне павилион с площ от 18,36 кв.м., монтираният преместваем търговски обект е със застроена площ от 42,12 кв.м., като е и реализиран навес към него с площ от 9,72 кв.м. На място вещото лице е констатирало, че търговският обект представлява магазин за продажба на плодове и зеленчуци. С оглед тези данни е съдът е направил извод, че така изграденият павилион не съответства на разрешението за монтаж от 24.02.2011 г. нито по размери, нито по площ, нито по предназначение. По отношение на изградения навес липсват данни за наличие на строителни книжа. Неоснователно е възражението на ответницата за разпределяне на ползването на съсобствния имот, доколкото не е установено решението по предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС да е влязло в сила. Събрани са и свидетелски показания на съседи, от които е установено, че струпаните отпадъци в близост до процесния обект продължават да се увеличават, не се разчистват, с което създават пречки за ползване на имота по – големи от обикновените. С тези аргументи съдът е приел, че и с оглед приетото в т. 3 от ТР №4/2015 г., ОСГК искът по чл. 109 ЗС е основателен. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос не обосновава допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като е решен в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, според която въззивният съд трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Също така трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд е направил всичко това – обсъдил е събраните писмени доказателства, въз основа на които е изложил фактически и правни изводи. Той е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и е изложил мотиви по спорните въпроси във въззивното производство. Анализирал е строителната документация и заключението на вещото лице по приетата СТЕ и е възприел, че поставеният търговски преместваем обект в съсобствения на страните имот не съответства на действащото към момента на предявяване на иска разрешително за монтаж. Посочено е, че отменената заповед на главния архитект на Столична община за премахване на процесния обект не обосновава неоснователност на иска по чл. 109 ЗС, тъй като защитата на правото на собственост на ищеца не е обусловена от административноправните изисквания на ЗУТ за монтаж на преместваем обект. Въззивният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел, че искът по чл.109 ЗС е основателен, тъй като по делото е доказано твърдяното от ищеца и поддържано от ответника състояние на имота, създаващо значителни пречки за упражняване правото на собственост на първия. Изводите са направени в съответствие с приетото в ТР №4/2015г., ОСГК. Касаторът не посочва кои доводи и възражения във въззивната жалба са останали неразгледани от въззивния съд. Излага несъгласие с фактическите констатации и правни изводи на въззивния съд, което е въпрос по съществота на спора, изискващ преценка на доказателствата и фактите по правния спор, и не попада в предметния обхват на производството по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация А. И. А., [населено място], следва да се присъждат разноски, доколкото не са представени доказателства, че са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.