Определение № 3239 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3091/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 135/11.04.2023 г. по гр.д. № 139/2023 г., с което Окръжен съд – Стара Загора, потвърждавайки решение № 1093/16.12.2022 г. по гр.д. № 3036/2022 г. на Районен съд – Стара Загора е решил спора по чл. 127, ал. 2 СК между К. Х. Х. и И. К. К., родители на малолетните деца Н. К. Х., [дата на раждане], и М. К. Х., [дата на раждане], като е определил родителските права да упражнява майката, децата да живеят на адреса, на който тя живее, определене режим на лични контакти на бащата с децата и той е осъден за месечна издръжка за сумата 200.00 лв. за всяко дете. Решението се обжалва от бащата с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните процесуалноправни въпроси: 1. При твърдения във въззивната жалба, че майката не изпълнява привременно определения режим на лични отношения на бащата с децата (чл. 127, ал. 3 СК), длъжен ли е въззивният съд да укаже или служебно да събере доказателства за верността на тези твърдения, доколкото са необходими за преценката дали е настъпило родителско отчуждение? и 2. При формален социален доклад длъжен ли е съдът по чл. 127, ал. 2 СК служебно да събере доказателства за това кой от родителите притежава по-добри възпитателски и родителски качества, а не да ограничи своята преценка до битовите условия и до непосредствените грижи, предоставяни и полагани от родителя, при когото децата живеят? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК, ППлВС № 1/1974 г. и Решение № 64/20.02.2012 г. по гр.д. № 1398/2011 г., а на втория - в противоречие с Решение № 110/22.05.2018 г. по гр.д. № 327/2018 г. IV ГО (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Касаторът счита също, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в съществено процесуално нарушение, довело до неправилно прилагане на чл. 127, ал. 2 СК (касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК). Ответникът по касация И. К. възразява, че въпросите нямат претендираното значение, а решението е правилно. Неговият процесуален представител, адв. Н. К., иска да му бъде определено възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ и в касационната инстанция. Практиката на Върховния касационен съд в приложението на чл. 59, ал. 6 СК еднозначно приема, че във всяко производство, в което съдът решава въпросите за местоживеенето на дете, упражняването на родителските права и определяне на режима на лични отношения с родителя, при когото детето няма да живее, той има задължение да допусне съдебно-психологическа експертиза, включително служебно, при данни за родителско отчуждение. Приема се, че за да възникне това задължение, е достатъчно провеждане на косвено доказване за настъпило отчуждаване на детето от родителя, с когото не живее. В случая, по делото не са въведени твърдения, нито са събрани доказателства за родителско отчуждение. Във въззивната жалба от бащата, сега касатор, той е твърдял, че майката не изпълнява привременно определените мерки на лични отношения с децата (чл. 127, ал. 3 СК), но не и за настъпил резултат от неизпълнението – отчуждаване на децата от техния баща. Следователно първият повдигнат въпрос не обуславя решението в смисъла на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а по него е изключена и всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съдът по чл. 127, ал. 2 СК не е изследвал и е нямал задължението, включително служебно, да изследва едно предполагаемо/хипотетично, а не установено (макар и косвено) или поне твърдяно състояние на родителско отчуждение. На настоящият състав не е известна практика на Върховния касационен съд, която да задължава съдът да изследва хипотетично състояние. Не такива са и двете решения, на които касаторът се позовава. Настоящият състав не намира за необходимо да създава практика в противоречие на чл. 59, ал. 6 СК, а и на ППлВС № 1/1974 г. Вторият въпрос също няма претендираното значение. Първо, обективното ни право не дефинира понятието „формален социален доклад“, а то е в основата на въпроса. Второ, понятието не е въведено, респ. изяснено с второто решение, на което касаторът се позовава. Трето, касаторът не пояснява какви, според него, са характеристиките на формалния социален доклад. Четвърто, при определяне на мерките за упражняване на родителските права в мотивите на своето решение въззивният съд е посочил, че след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително на данни в двата социални доклада, определя постановения с решението резултат, след мотивирано обсъждане на родителските качества на майката и на бащата, полаганите от тях грижи и умения за възпитаването на децата, включително за подпомагането им в подготовката за учебни занятия, за придобиването на знания и трудови навици, за социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата, привързаността им към родителите и помощта, която могат да очакват от трети лица. Изложените мотиви обосновават постановеният с решението резултат и извода, че той не противоречи, а съответства на интереса на децата. Дали изводите на въззивния съд действително се базират на събраните доказателства, включително на данните в двата социални доклада, в настоящото производство не може да се провери, но изложените в решението мотиви не противоречат, а съответстват на ППлВС № 1/12.11.1974 г. и на практиката на Върховния касационен съд. При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. З8, ал. 1, т. 2 ЗА на адв. К. следва да се определи възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство пред настоящата инстанция. Съдът определя възнаграждението за сумата 1 000 лв., съобразно предвиденото в чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 4 от НМРАВ, положения труд по представения писмен отговор на касационната жалба, ниската фактическа и правна сложност на делото, но и според заявената претенция в размер, по-нисък от нормативно определения. При тези мотиви, съдът