Определение № 156 от 30.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5886/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 15.07.2013г. по гр.д.№ 3833 / 2012г., с което ОС Пловдив е уважил иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата над 100лв. до 20 683,94лв, произтичаща от неоснователно обогатяване. Жалбоподателят –А. С. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът В. Д. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение е въззивният съд като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил частния съдебен изпълнител А. С. да заплати на В. Д. и сумата 100лв. до 20 683,94лв, произтичаща от неоснователно обогатяване. Прието е по делото, че длъжник в изпълнително производство е бил [фирма], който за обезпечение на кредит към [фирма] е учредил законова ипотека в полза на банката. С нотариален акт №г. ипотекарният длъжник е продал собствените си недвижими имоти на трето лице В. Г.. Установено е също така, че след продажбата ипотекарният длъжник е спрял плащането по дълга и кредитора [фирма] се е снабдила с изпълнителен титул за дължимата по кредита сума, образувано е изпълнително делото, което е приключило с постановление за възлагане на недвижим имот на 07.12.2007г., като за купувач е бил обявен [фирма]. Прието е за установено, че купувачът на имота В. Г. е подала молба по изпълнителното дело за заплащане на остатъка от сумата по изпълнителното дело след извършеното разпределение на сумите по него, но ЧСИ е отказал изплащането на сумите, като е счел, че молителят не е страна по изпълнителното производство. Впоследствие на 25.07.2011г. В. Г. е цедирала вземането си по изпълнителното дело на ищцата в настоящия процес В. В., като за целта са били уведомени първоначалния длъжник, първоначалния кредитор и ЧСИ. Съдът е приел, че от назначената ССЕ в първоинстанционното производство е видно, че от събраната сума в изпълнителното производство и след извършеното разпределение, има остатък от 20 683,94лв. Прието е, че ищцата-ответник по касационното жалба, няма друга правна възможност да се защити спрямо неоснователно обогатилия се частен съдебен изпълнител, освен с иск по чл.59 ЗЗД, тъй като съгласно цесията, тя е встъпила в правата на цедента, като в случая е без значение заплатената от нея сума за придобиването на правата от 100лв., а е важен интереса, който е в размер на посочената от вещото лице сума от 20 683,94лв. Изложени са съображения, че на ищцата се дължи сумата, останала по изпълнителното производство в горния размер, до който се е обогатил ответникът- жалбоподател за сметка на ищцата и следва да бъде осъден да го върне. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: на кого се дължи разликата в цената на имот продаден на публична продан, когато е по-голяма от дълга-на длъжника или на трето лице купувач преди проданта, какво е правното основание на иск срещу ЧСИ- чл.59 ЗЗД и чл.74 ЗЧСИ при отказ от негова страна да даде сумите на трето лице- купувач преди проданта на продадения на публичната продан имот, представляващи разликата в цената на имота продаден на публична продан, когато е по-голяма от дълга, от кого се дължат разноските по изпълнението - от взискателя или след като постъпят суми по изпълнителното дело. Представя решения от 28.06.2012г.-667/2011г.ІІ т.о. на ВКС и решение от 25.05.2011г. по гр.д.№151/2011г. ІІІ г.о. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса какво е правното основание на иск срещу ЧСИ - чл.59 ЗЗД и чл.74 ЗЧСИ при отказ от негова страна да даде сумите на трето лице – купувач преди проданта на продадения на публичната продан имот, които суми представляват разликата в цената на имота и дълга, когато стойността на първата е по-голяма, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Останалите поставени от жалбоподателя въпроси не са от значение за изхода на спора и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК и даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. Предвид изложените съображения, съдът