Определение № 2962 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. В. Х., чрез адв. С. С.-Ю., против решението на СГС, ІІІ Б ВС с № 786/10.12.2021г. по в.гр.д.№ 9268/21г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от касатора срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД искове по чл. 124 ГПК за установяване несъществуването на вземанията на ответника по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 8913/2013г.,СРС, 60 ти състав, и са присъдени разноски. Касаторът твърди да е неправилно приетото от въззивния съд, че за периода до 06.11.2015г. взискателят не е бездействал за повече от две години и обусловеният от така приетото извод, че изпълнителното дело не е било перемирано към този момент. Развивайки съображения за това твърдение, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочи основанието на чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК и произволно се позовава на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Ответната страна – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, [населено място], оспорва касационната жалба и възразява срещу наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е възприел установената от първата инстанция фактическа обстановка, съгласно която ищцата е длъжник на ответника по силата на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 8913/2013г.,СРС, 60 ти състав и договор за цесия; по образуваното изпълнително дело № 3211/2013г. по описа на ЧСИ Х., с район на действие СГС, са предприети изпълнителни действия срещу ищцата на: 13.11.2013г., 05.01.2016г., 23.11.2016г., 16.06.2017г., 25.07.2017г., 17.01.2018г., 02.10.2018г., 04.10.2018г. и на 21.09.2020г.; исковата молба е подадена на 21.01.2021г.; за периода 13.11.2013г. - 11.12.2014г. са правени ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата в изпълнение на наложения на 13.11.2013г. по изпълнителното дело запор. При тези факти въззивният съд е приел, че в нито един момент от изпълнителното производство не е бил изтекъл двугодишният срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и тъй като съгласно разрешенията по т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, към датата на подаване на исковата молба петгодишният срок, на който се позовава ищцата, не е изтекъл. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът не е формулирал правен въпрос в изяснения по – горе смисъл, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване ( пак т.1 от ТР №1/ 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК). За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв особено тежък порок касаторът не сочи, а очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната. Следва да се отбележи, че тезата в касационната жалба, преповторена в изложението, съгласно която за периода на действие на наложения в изпълнителното производство и изпълняван запор върху трудовото възнаграждение на длъжника-касатор (до 11.12.2014г.) взискателят е бездействал, защото не е поискал нов способ за изпълнение, е несъстоятелна. Тази теза е и ирелевантна, доколкото за процесните вземания давността е започнала да тече едва от 26.06.2015г., съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС. В заключение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване и съдът