Определение № 92 от 24.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 659/2011 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. В. З. – процесуален представителна ответниците по исковата молба В. Д. С., Д. В. С. и С. Т. С., и тримата от [населено място], против въззивно решение №1727/09.12.2010 г. по гр.д.№1499/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х-ти граждански състав.

С обжалваното решение е потвърдено решение №1694/23.6.2009 г. по гр.д.№2361/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХVІІ-ти граждански състав, в частта, с която посочените по-горе лица са осъдени да предадат на ищците Р. А., Р. К. А.,, Р. Ш. А., К. И. А., А. А., Д. Л. и М. А., всички граждани на държавата И., със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис, чрез адвокат Р. Ч., владението върху недвижим имот, а именно: празно дворно място от * кв.м, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо ПИ № , включен в УПИ № , кв.-нов, – - стар, по плана на [населено място], ЦГЧ и с което се отхвърлят исковете предявени от Р. А., Р. К. А.,, Р. Ш. А., К. И. А., А. А., Д. Л. и М. А., против В. Д. С., Д. В. С. и С. Т. С. по чл.26и чл.27 ЗЗД за прогласяване на нищожен на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №*/. г., том ,, рег.№, нот.дело № г. на нотариус И. Г., по силата на който В. Д. С., действайки Р. А., Л. Д. А., Р. К. А., Р. Ш. А., К. И. А., е продал на Д. В. С. празно дворно място от кв.м, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо ПИ № , включен в УПИ № , кв.-нов, – **- стар, по плана на [населено място], ЦГЧ, и за прогласяване нищожността на договор за дарение, извършен с нотариален акт № */** г., том , рег.№***, нот.дело №** г. на нотариус С. З., с който С. и Д. С. дарили на сина си В. Д. С. гореописания имот, както и за унищожаване на първата сделка на следните основания: накърняване добрите нрави, при липса на съгласие и във вреда на представляваните.

Със същото решение Пловдивският окръжен съд е отменил решение №1694/23.6.2009 г. по гр.д.№2361/2008 г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ-ти граждански състав, в частта, с която се отхвърля иска, предявен от Р. А., Р. К. А.,, Р. Ш. А., К. И. А., А. А., Д. Л. и М. А., против В. Д. С., Д. В. С. и С. Т. С., за прогласяване за нищожен на договор за покупко-продажба,, оформен с нотариален акт № */ г., том ,, рег.№**, нот.дело № г. на нотариус И. Г., по силата на който В. Д. С., действайки Р. А., Л. Д. А., Р. К. А., Р. Ш. А., К. И. А., е продал на Д. В. С. празно дворно място от кв.м, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо ПИ № , включен в УПИ №-**, кв.-нов, – - стар, по плана на [населено място], ЦГЧ, и за по силата на който В. Д. С., действайки Р. А., Л. Д. А., Р. К. А., Р. Ш. А., К. И. А., е продал на Д. В. С. празно дворно място от *, кв.м, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо ПИ № , включен в УПИ №-**, кв.-нов, – - стар, по плана на [населено място], ЦГЧ, сключени като заобикалящи закона, постановяващ забрана за договаряне на представителя сам със себе си и вместо това е прогласил нищожността на договор за покупко-продажба оформен с нотариален акт №*/** г., том ,, рег.№ **, нот.дело №/* г. на нотариус И. Г., по силата на който В. Д. С., действайки Р. А., Л. Д. А., Р. К. А., Р. Ш. А., К. И. А., е продал на Д. В. С. празно дворно място от кв.м, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо ПИ ) , включен в УПИ №-**, кв.-нов, – - стар, по плана на [населено място], ЦГЧ, и за прогласяване нищожността на договор за дарение оформен с нотариален акт №*/** г., том ,, рег.№**, нот.дело №/** г. на нотариус И. Г., по силата на който В. Д. С., действайки Р. А., Л. Д. А., Р. К. А., Р. Ш. А., К. И. А., е продал на Д. В. С. на гореописания имот, сключени като заобикалящи закона, постановяващ забрана за договаряне на представителя сам със себе си.

Ответниците по касация, чрез процесуалния си представител – адв. Ч., са депозирали отговор по чл.287 ГПК. Претендират се и разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284,ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на всеки един от предявените искове е до 5000 лева. Това обстоятелство се установява както от посочената в нотариалния акт покупна цена – 3365,30 лева, така от данъчната оценка, посочена в удостоверение, издадено от ТДД-П. – Данъчно подразделение “Ц.” – 3365,30 лева/(чл.69, ал.1, т.2 и т.4, предложения първо и второ ГПК/.

Касационната жалба е подадена на 14.01.2011 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./.

Поради това касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

С оглед изхода от спора в настоящото производство касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответниците по касация деловодни разноски в размер на 2500 лева.

Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,