Определение № 267 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2238/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Я. И. Кънев от [населено място] - чрез пълномощник адв. Б. Л., срещу определение № 490 от 25.07.2024 г., постановено по в. ч. т. д. № 491/2024 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено определение № 262114 от 23.11.2023 г. по т. д. № 371/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-14 състав (вж. определение № 784 от 26.11.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка) в частта за прекратяване на производството по предявените от Я. И. Кънев против „Интелсофт - Григоров, Кънев и сие“ СД, Надежда Г. Г., М. К. Г. и И. К. Григоров отрицателни установителни искове с правно основание чл.71 ТЗ. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и съществени нарушения при прилагане на разпоредбите на чл.126, ал.1 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковете с правно основание чл.71 ТЗ. Излагат се и оплаквания за недопустимост на определението - с оглед посочването в диспозитива на съдебния акт на определение по друго дело, което не е предмет на обжалване с подадената от Я. И. Кънев частна въззивна жалба. Оплакванията за недопустимост не следва да се вземат предвид от касационната инстанция, тъй като с определение № № 784 от 26.11.2024 г. въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 25.07.2024 г. като е посочил, че предмет на отмяна по реда на инстанционния контрол е постановеното от Софийски градски съд, VІ-14 състав, определение № 262114 от 23.11.2023 г. по т. д. № 371/2021 г. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържано по отношение на следните определени като значими за изхода на делото въпроси: „ 1. Какви са предпоставките на отвод за висящ съдебен спор по чл.126, ал.1 ГПК като абсолютна процесуална пречка пред упражняването на правото на иск; Кога е налице обективен и субективен идентитет между делата; 2. Дължи ли самостоятелно произнасяне въззивният съд като втора инстанция; 3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни“. За първия въпрос се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 46/08.04.2013 г. по т. д. № 96/2012 г. на ІІ т. о. и решение № 119/17.04.2015 г. по гр. д. № 3368/2014 г. на ІV г. о., а за другите два въпроса - че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и с практика на ВКС, обективирана в цитирани решения по чл.290 ГПК. В частната касационна жалба като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на обжалваното определение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответниците по частната касационна жалба Надежда Г. Г., М. К. Г. и И. К. Григоров - чрез пълномощник адв. М. Ел-Тал, които изразяват становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната касационна жалба. Ответникът по частната касационна жалба „Интелсофт - Григоров, Кънев и сие“ СД със седалище в [населено място] не е депозирал отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд - София е приел, че от съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба по т. д. № 371/2021 г. на Софийски градски съд фактически твърдения и формулирания във връзка с тях петитум следва категоричен извод, че ищецът Я. И. Кънев е предявил отрицателни установителни искове с правно основание чл.71 ТЗ за защита на членствените си права в „Интелсофт - Григоров, Кънев и сие“ СД чрез отричане качеството на съдружници на ответниците Надежда Г. Г., М. К. Г. и И. К. Григоров, които претендират, че са придобили качеството на съдружници в събирателното дружество след смъртта на общия им наследодател и бивш съдружник в дружеството К. Григоров и са нарушили членствените права на ищеца като са съставили, подписали и представили в ТРРЮЛНЦ дружествен договор, несъответстващ на изискванията на чл.78 ТЗ. Без да отрича принципната допустимост на предявения иск, въззивният съдебен състав се е позовал на служебно известното му обстоятелство, че между страните е висящо друго дело - т. д. № 1313/2019 г. по описа на Софийски градски съд, и че по това дело е постановено решение (невлязло в сила), с което е уважен положителен установителен иск с правно основание чл.71 ТЗ на физическите лица - наследници на починалия съдружник К. Григоров, срещу „Интелсофт - Григоров, Кънев и сие“ СД, като е признато за установено, че ищците са съдружници в ответното дружество; В производството по т. д. № 1313/2019 г. съдружникът Я. Кънев участва като подпомагаща страна на ответника „Интелсофт - Григоров, Кънев и сие“ СД. Съобразявайки посочените обстоятелства, въззивният съд е направил решаващия извод, че по-късно предявените от Я. Кънев отрицателни установителни искове с правно основание чл.71 ТЗ са недопустими с оглед разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК, тъй като решението по положителния установителен иск ще обвърже всички страни в производството по т. д. № 1313/2019 г., които участват и в производството по т. д. № 371/2021 г., и ще разреши със сила на пресъдено нещо правния спор дали наследниците на починалия съдружник имат качеството на съдружници в събирателното дружество. В съответствие с извода за недопустимост на исковете по чл.71 ТЗ, произтичаща от наличието на отрицателните предпоставки по чл.126, ал.1 ГПК, въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд в частта, с която е прекратено производството по делото по преценените като недопустими искове. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалвания съдебен акт - решение или определение, ако по отношение на въпроса са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за преценката на доказателствата, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с който частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е общ и по начина, по който е зададен, не може да се счете за обуславящ изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.1 от цитираното тълкувателно решение. Въпросът е предпоставен от поддържаното в частната касационна жалба оплакване, че въззивният съд неправилно е приел наличие на предпоставките по чл.126, ал.1 ГПК, тъй като няма обективен и субективен идентитет между по-рано заведеното пред Софийски градски съд т. д. № 1313/2019 г., в което частният жалбоподател не участва като главна страна, респ. по което предмет на установяване е обстоятелството, че наследниците на починалия съдружник са придобили качеството на съдружници в ответното дружество по силата на наследствено правоприемство и при спазване на предвидените в дружествения договор от 16.03.2009 г. условия, и прекратеното (частично) т. д. № 37182021 г., по което частният жалбоподател е ищец и което според преценката му има различен предмет на установяване - волята на учредителите на събирателното дружество, обективирана в действащия дружествен договор от 16.03.2009 г. Отговорът на въпроса би имал смисъл само ако е съпътстван с проверка на правилността на извода на въззивния съд, че предявените отрицателни установителни искове са недопустими поради наличие на отрицателните процесуални предпоставки по чл.126, ал.1 ГПК за тяхното разглеждане, произтичащи от съществуването на по-рано иницииран правен спор (т. д. № 1313/2019 г.), решението по който ще обвърже страните в производството по отрицателните установителни искове и ще разреши със сила на пресъдено нещо спора дали наследниците на починалия съдружник са придобили качеството на съдружници в събирателното дружество. За да достигне до този извод, въззивният съд е съобразил, че крайната цел и на двете производства е разрешаване на един и същ спорен въпрос, а именно - дали наследниците имат качеството на съдружници в събирателното дружество, което качество се оспорва от съдружника Я. Кънев както с отговора на исковата молба по т. д. № 1313/2019 г., в което той участва като подпомагаща страна на събирателното дружество - ответник, така и с по-късно предявените по прекратеното дело отрицателни установителни искове. В стадия за селекция на касационните жалби, в т. ч. и по реда на чл.274, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд в обжалвания съдебен акт са законосъобразни - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това обжалваното въззивно определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване по въпрос, който предполага проверка на неговата правилност. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване и не е необходимо да се обсъжда цитираната в изложението практика на ВКС по приложението на чл.126, ал.1 ГПК. Другите два въпроса, формулирани в изложението, са значими за делото, но по отношение на тях не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка - да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (задължителна и казуална). При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е съобразил всички доказателства и факти по делото, които имат значение за преценката относно допустимостта на предявените от частния жалбоподател отрицателни установителни искове с правно основание чл.71 ТЗ, както и служебно известния му факт за наличие на по-рано заведено дело с участие на същите страни, по което също се спори дали наследниците на починалия съдружник са придобили качеството на съдружници в събирателното дружество. Противно на твърденията на частния жалбоподател, въззивният съд е изложил мотиви към определението си, в които е посочил ясно и недвусмислено защо приема, че съществува процесуална пречка по чл.126, ал.1 ГПК за разглеждане на отрицателните установителни искове с правно основание чл.71 ТЗ и на какви факти основава преценката си за тъждество на двете дела, които имат за предмет спор относно възникването/съществуването на членствено правоотношение между наследниците на починалия съдружник и събирателното дружество. С оглед съдържанието на мотивите не може да се приеме, че определението е постановено в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС по въпросите за задължението на въззивния съд да мотивира актовете си и за изискуемото съгласно чл.236, ал.2 ГПК съдържание на мотивите към съдебното решение/определение. Съобразяването на въззивното определение с относимата практика на ВКС по поставените въпроси изключва възможността определението да се допусне до касационно обжалване на поддържаното в изложението основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд определение. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, се свързва с особено тежък порок на въззивното решение/определение, който се изразява в особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, и/или в явна необоснованост и може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към решението; Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Въззивният съдебен акт ще е явно необоснован, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че актът на въззивната инстанция бъде допуснат до касационно обжалване на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В случая частният жалбоподател е аргументирал основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК с доводи за неправилност на извършената от въззивния съд преценка за наличие на предпоставките по чл.126, ал.1 ГПК. Поддържаните доводи са от значение за правилността на определението и не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност, изведени от практиката на ВКС. Въз основа на мотивите към определението съставът на ВКС не констатира нито тежки нарушения на материалния и/или процесуални закон, релевантни за приложението на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, нито явна необоснованост на извода на въззивния съд за тъждество и връзка между делата, в които се оспорва членственото правоотношение между наследниците на починалия съдружник и събирателното дружество, обуславящи прилагане на разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК по отношение на по-късно заведеното дело в частта относно отрицателните установителни искове по чл.71 ТЗ. Поради това няма основание въззивното определение да се допуска до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 491/2024 г. на Апелативен съд - София. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение