Определение № 60602 от 10.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 378/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „М. К. – 86“ЕООД, [населено място] против решение №260047 от 22.10.2020 г. по т. дело № 363/2020 г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касация – Община Родопи е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на І т.о., за да се произнесе взе предвид следното: С изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, възпроизвеждайки частично текста на нормата. Поставени са въпросите: 1.“Ограничението за прехвърляне на вземанията в чл.17 от приложения към исковата молба Договор №170 от 04.12.2008г.притежава ли императивен характер за страните от същия съгласно чл.20а от ЗЗД. 2/“ При наличие ограничението за прехвърляне на вземанията в чл.17 от приложения към Исковата молба Договор № 170 от 04.12.2008г., Договора за прехвърляне на вземания / цесия/ от 02.09.2017г. поражда ли действие, или същия е нищожен само и единствено на това основание“ и 3/ „Наличие на Обратно писмо, относно абсолютната симулация на Договора за прехвърляне на вземания/цесия от 02.09.2017г. легитимира ли материално и процесуално „ М. К.-86“ЕООД,[ЕИК], като носител на права и задължения по Договор, сключен от ответника и Община Родопи.“Страната отново е възпроизвела текста на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Поддържала е още и основание чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. В тази връзка са възпроизведени буквално оплакванията за неправилност на решението от касационната жалба. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Правният въпрос, дефиниран с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г.съставлява такъв изведен от решаващите правни изводи на състава и пряко обуславящ правния резултат по спора. Формулирането му е процесуално задължение на касатора, като съдът не може да го извежда от общите му оплаквания, нито да го постави вместо страната, тъй като този въпрос съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и поради това задължителен елемент от установяване на предпоставките по този текст, като спрямо него се преценява и наличието на допълнителен критерий. В случая страната е поставила три фактически въпроса пряко свързани с конкретното доказване на определени факти, отразяващи нейното разбиране за основателност на претенцията. Следователно, не е налице общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът следва да бъде формулиран с оглед правните изводи на състава, а не с оглед доказването на конкретни фактически обстоятелства. Следва да се отбележи, че и страната не е развила в случая каквито и да било доводи по сочения от нея допълнителен критерий, разяснен съдържателно с тълкувателна практика – т.4 ТР ОСГТК № 1 / 09г. Касаторът е поддържал третото основание по чл.280, ал.2 ГПК, чрез възпроизвеждане на общите си оплаквания от касационната си жалба за неправилност на решението, така квалифицирани и от него. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като обоснованото чрез възпроизвеждане на оплакванията в касационната жалба, квалфицирани и от страната като неправилност на решението не обосновават поддържаното за очевидна неправилност на акта, съобразно разгледаната дефинитивност на основанието. С оглед така депозираното изложение решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение