Определение № 1859 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1825/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет срещу решение № 497 от 17.07.2023г. по в.т.д. № 870/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 769 от 24.06.2022г. по т.д. № 1043/2021г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Диел Трейд“ ЕООД, на основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 74 071. 84 лева, остатък от дължимо окончателно възнаграждение по Договор рег. № ФУМИ-91/21.02.2020г. с предмет „Ремонт на сграда в отдела за предоставяне на международна закрила в РПЦ – [населено място],[жк](находяща се в ПИ с идентификатор 68134.43333.14 по плана на [населено място]) – 7-етажно високо тяло“, със законната лихва от 14.06.2021г., датата на исковата молба, до окончателното плащане.

Оплакванията на касатора са, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Не са били обсъдени възраженията на касатора във въззивната му жалба, че се претендира забава от страна на изпълнителя по договора от 135 дни, обективирана от неизпълнение на техническата спецификация, приложение към сключения договор. Между страните не е било поставян въпросът за продължаване на срока на договора и не е обусловена извинителна забава. Изпълнението на канализационната система в блок Б не е попречило на изпълнението на останалите дейности, отнасящи се до блок А. Въззивният съд е допуснал изменение на съществено условие на договора в противоречие със съгласието на страните и тълкувайки превратно тяхното съгласие и поведение.

Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване и въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено, с отхвърляне на предявените искове.

Решението на Апелативен съд - София се определя и като очевидно неправилно.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато поради разрешаването на правни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Длъжен ли е съдът при постановяване на съдебното решение да обсъди всички твърдения и доводи на страните, длъжен ли е да изследва кои са правнорелевантните за спора факти и необходимо ли е да обоснове подробно доказателствените и правните си изводи?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление № 1/13.07.1953г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, както и постоянната практика на ВКС (решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 94 от 29.03.2014г. по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.).

2. Какви критерии се прилагат при тълкуване на спорна клауза от договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменен чрез тълкуване?

Касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 4/17.12.2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, както и на решение № 81 от 07.07.2009г. по т.д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 89 от 17.07.2009г. по т.д. № 523/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

От насрещната страна по жалбата „Диел Трейд“ ЕООД не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

В исковата си молба по делото „Диел Трейд“ ЕООД е изложило, че между страните е бил сключен договор за изпълнение на обществена поръчка за строително-монтажни работи за основен ремонт на 7-етажното тяло на сградата в отдела за предоставяне на международна закрила в РПЦ – [населено място],[жк]с рег. № ФУМИ-91/21.02.2020г. От Държавна агенция за бежанците – възложител по договора не била изплатена цялата стойност на изпълнената работа съгласно констативен протокол от 12.03.2021г. – 97 547. 02 без ДДС, както и 1 814. 79 лева без ДДС съгласно анекс № ФУМИ-91/58/28.10.2020г. за допълнително изпълнен инвестиционен проект по част „Изграждане на система за гласово оповестяване“ и допълнително споразумение № ФУМИ-91/75/24.11.2020г. За дължимите суми от ищеца е била издадена фактура №[ЕИК]/31.03.2021г. Поискано е било присъждане на сумите, общо 99 361. 81 лева, със законната лихва от 14.06.2021г., датата на исковата молба, до окончателното плащане. Обстоятелствата са били потвърдени и в подадена допълнителна искова молба.

С отговор и допълнителен отговор на исковата молба ответникът не е оспорил сключването на договора със споразуменията, както и изпълнението на възложените работи. Направил е възражение за прихващане на претендираната сума със сумата 193 378. 98 лева неустойка за забава с ДДС – 135 дни по основания договор и 59 дни по допълнителните споразумения. Посочено е било, че срокът за изпълнение на възложените работи е бил 150 календарни дни, считано от откриване на строителната площадка (01.06.2020г.) и е изтекъл на 28.10.2020г., а актът за приемане на строителните работи е бил подписан на 12.03.2021г.

По делото са били приети писмени доказателства, извършен разпит на свидетели, както и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Първоинстанционният съд е счел искът по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД основателен до размер от 74 071. 84 лева, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД). Възражението за прихващане е било прието за основателно до размера от 25 289. 97 лева – неустойка за забава от по 0.5% на ден за 35 дни върху забавени работи на стойност 144 514. 11 лева, която сума са били прихванати претендираните от „Диел Трейд“ ЕООД 99 361. 81 лева.

Според изложеното от съда действително първоначално уговореният срок за изпълнение на работите е бил 150 календарни дни, считано от откриването на строителна площадка (01.06.2020г.), т.е. 28.10.2020г., до когато е трябвало да бъде приет констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (акт образец 15 съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството). В случая този акт е бил издаден на 12.03.2021г., но са налице обстоятелства при забавата, които не могат да бъдат вменени във вина на изпълнителя. С допълнителното споразумение от 28.10.2020г. е било предвидено предметът на договора да се допълни за изпълнение и на инвестиционен проект относно изграждане на система за гласово оповестяване, чийто срок за изпълнение е 30 календарни дни, считано от датата на заповедта на главния архитект на Столична община относно допълнение на разрешението за строеж. Тази заповед е влязла в сила на 12.12.2020г. Т.е. уговореният от страните срок за изпълнение на договора е бил уговорен до 12.01.2021г. Осъществяването на изпълнението по оповестителната система е било част от договора и предпоставка за издаване на акт образец 15 за обекта, който е крайният срок за изпълнение на строителството. Същевременно лицата, населяващи тяло А от сградата, чийто ремонт е бил предмет на обществената поръчка, е трябвало да бъдат преместени в тяло Б. Това е наложило ремонт на хоризонталната канализация, при което са били констатирани трудности поради запушване на шахта. Тази дейност не е била включена в КСС, не е била предмет на подадената оферта и поради това страните са се споразумели ремонтът да се извърши, а заплащането да се осъществи от сумите за непредвидени разходи. Ремонтът е бил финализиран на 24.06.2020г., при което тези 24 дни (считано от 01.06.2020г.) следва да бъдат изключени от забавата от два месеца. Периодът от 24 дни следва да бъде приспаднат или 24 дни се прибавят към уговорения краен срок за изпълнение на възложената работа – 12.01.2021г. Така виновното забавено изпълнение на „Диел Трейд“ ЕООД е за период от 06.02.2021г. до 12.03.2021г. – 35 дни забава за който е дължима неустойка.

Срещу първоинстанционното решение в осъдителната част от Държавна агенция за бежанците е била подадена въззивна жалба. Оплакванията, освен другото, са били за неправилно определен краен срок за изпълнение на строителните работи (12.01.2021г.). Срокът е бил за изпълнение на един конкретен вид СМР. Неправилно е било прието и че този срок следва да се намали и с още 24 дни. Изпълнените работи не са касаели дейност извън договорената. Не са обсъдени възражения, че забавата се дължи и на поведение на ищеца, който не е осигурил достатъчно работници на обекта.

С обжалваното решение въззивният съд е сподели изводите на първоинстанционния съд изцяло. Оплакванията на Агенцията, че съставът на Софийски градски съд не е изложил мотиви относно възражението за неосигуряване на достатъчно брой работници, е прието основателно, но липсата на такива мотиви, според въззивния съд, не е можел да доведе до извод в желаната от жалбоподателя посока. В тази връзка въззивният съд се е позовал на показанията на разпитан по делото свидетел (М.), че от възложителя не е била осигурена в достатъчна степен възможност за работа на повече работници. Не са били освободени всички помещения, те са били с мебели и е имало обитатели, което е пречело да се изключат електро и ВиК инсталациите. Не може да се изисква от изпълнителя да осигури на обекта работници, за които не е осигурена възможност за работа.

При тези установени обстоятелства първият процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими факти и доказателства, както и твърденията и доводите на страните, като мотивира решението си, в контекста на заявеното в касационната жалба, че това в случая не е било направено, е въпрос от значение за изхода на делото (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Не е налице обаче поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения, също посочени от касатора (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно тази практика въззивната инстанция изготвя свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща, включително при действащия ГПК, уреждащ второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване; въззивният съд е длъжен да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК.

В случая, противно на оплакванията в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил възражението на касатора – ответник за забава от страна на изпълнителя по договора за обществена поръчка от 135 дни. Прието е било, че забава има, но тя е с по-малка продължителност, тъй като с допълнителните споразумения страните са продължили срока за изпълнение на строително-ремонтните работи до 12.01.2021г., като следва да се приспаднат и още 24 дни, през които са били изпълнявани непредвидени работи (невключени в КСС и които не са били предмет на подадената оферта). Не се е касаело за неосигурени от изпълнителя достатъчен брой работници. Правилността на тези фактически и правни изводи на въззивния съд не може да бъде проверявана във фазата по допускане на касационното обжалване.

Вторият поставен от касатора материалноправен въпрос относно критериите за тълкуване на спорна клауза от договор и възможността договорът да бъде изменян чрез тълкуване, също може да бъде определен като въпрос от значение за изхода на делото. Това е, тъй като от въззивния съд са били тълкувани клаузите на сключените между страните допълнителни споразумения (№ ФУМИ-91/58/28.10.2020г. и № ФУМИ-91/75/24.11.2020г.), което тълкуване, според касатора, не съответства на чл. 20 от ЗЗД.

И във връзка с този въпрос не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, за да бъде допуснато касационно обжалване. Налице е практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, съгласно която на тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД подлежи само неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът при тази своя дейност, която е обективна, се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание. Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 от ЗЗД – отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. На тази практика, материализирана в множество съдебни решения (решение № 81 от 07.07.2009г. по т.д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 89 от 17.07.2009г. по т.д. № 523/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 105 от 30.06.2011г. по т.д. № 944/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 157 от 30.10.2012г. по т.д. № 686/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 28.02.2013г. по т.д. № 218/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 67 от 30.07.2014г. по т.д. № 1843/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 430 от 20.01.2015г. по гр.д. № 1673/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 150 от 22.12.2016г. по т.д. № 1704/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 106 от 16.07.2018г. по гр.д. № 4088/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 50 от 30.07.2019г. по т.д. № 1883/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50044 от 12.01.2023г. по т.д. № 92/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.), от които и посочените от касатора, въззивното решение не противоречи. От състава на Апелативен съд – София е било възприето, че без допълнително изпълнения инвестиционен проект по част „Изграждане на система за гласово оповестяване“ не би могъл да се приеме окончателният констативен акт за установяване годността за приемане на строежа съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, поради което определеният в допълнителните споразумения нов срок за изпълнение касае изпълнението на всички работи по договора, а не само системата за оповестяване.

По тези изложени съображения няма основание да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

Воден от горното съдът