Определение № 87 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2887/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото-Прокуратурата на РБ срещу решение № 75 от 9.7.2020 г, постановено по в.гр.дело № 69/2020 г на Пловдивски апелативен съд,Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 482/18.12.2019 г, по гр.дело № 156/19 г на Окръжен съд-Хасково, с което Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да заплати на Е. А. сумата 10 000 лв, представляваща обезщетение на неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение.Подържа се, че решението е неправилно и незаконосъбразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответникът по касационната жалба Е. А. не взема становище по същата. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е прието, че на 22.8.2014 г ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.242 ал.4 предл.1, вр.ал.2, предл.1, вр.чл.20 ал.4 НПК за това, че на 15.8.14 г на ГКПП „Капитан Андреево“, с товарен автомобил марка „Мерцедес“, без надлежно разрешително и в съучастие е пренесъл хероин с общо тегло 28, 896 кг.С постановление от 29.10.2015 г, в сила от 13.1.2016 г наказателното производство е прекратено.През целия този период на ищеца е била наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на Прокуратурата на РБ е посочено касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК -противоречие с практиката на ВКС: решение № 113/2.5.2017 г по гр.дело № 3483/16 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 123 от 23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО, решение № 358 от 6.1.2015 г по гр.дело № 2026/14 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 480/23.4.2013 г по гр.дело № 85/12 г на ВКС, Четвърто ГО по въпроса: "при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се държи сметка за обществените критерии за справедливост-обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост.“ Във връзка с поставения въпрос следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора практика- т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. вида на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от контретния деликт се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях - еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, интензитета на преживените от него негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката и социалния му живот, липсата на необратими негативни последици за здравето и недоказаността на част от твърдените в исковата молба вреди /т. е. обсъдени са както обстоятелствата и най-вече обстоятелството, че през целия период от задържането на ищеца до прекратяване на производството, същият е бил задържан под стража, което сериозно е ограничило личната му свобода, контакта с близките му, усложнило е здравословните му проблеми /страда от диабет/, лишило го е от възможност да работи и полага грижи за семейството си, обстоятелства, които обосновават по-голям размер на полагащото се обезщетение, в съответствие и с икономическите условия. Предвид съобразяването на въззивното решение - досежно определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди и взетите предвид от съда правно релевантни за това факти, с така установената константна задължителна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, следва изводът, че в случая няма основание за допускането на касационното обжалване по наведените въпроси относно критериите и понятието за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и относно преценката в тази връзка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото. В тази връзка следва да се отбележи и че в посочените от касатора решения също са възприети горните принципни разрешения на тези правни въпроси, и в съответствие с тях и съгласно чл. 52 от ЗЗД са определени конкретни обезщетения за неимуществени вреди от деликти по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, но при случаи и при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело, поради което също не е налице противоречиво решаване на двата изведени правни въпроса, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не се присъждат. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение