Определение № 502 от 23.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4102/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 7304/01.08.2022г., подадена от И. Д. Д., чрез процесуалния представител адвокат Н. Н. от АК- П., срещу решение № 270/28.06.2022г. по в. гр. д. № 178/2022г. на Плевенския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 1523/22.12.2021г. по гр. д. № 4559/2020г. на Плевенския районен съд, е отхвърлен предявения от касатора иск с правна квалификация чл. 109 ЗС срещу Н. Х. Т. и И. Б. Т. (заместена в хода на производството от наследниците си по закон Х. Н. Х. и И. Л. М.), за осъждането им да прекратят бездействието си - неизвършване на ремонт на водоотблъскващото изолационно фолио на границата между имотите, както и да отстранят причините, водещи до овлажняване на стените и основите на сградите в УПИ ......... кв..........по плана на [населено място], като премахнат израсналата дива лоза и три броя орехи в собствения им УПИ ...... кв. ..........по плана на [населено място] и евентуален иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1000 лв., включващи ремонт на стената на жилищната сграда в собствения на ищцата имот, затваряне на съществуващите в нея дупки, полагане на ново изолационно фолио, разкъсано на няколко места по видимата част над нивото на терена, измазване, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 07.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросът: Налице ли е съществено процесуално нарушение в случаите, при които съдът не е обсъдил и не се е произнесъл с въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с решение № 15 от 30.01.2015г. по гр. д. № 4604/2014г. на ВКС, ІV г.о., като в обжалваното решение липсва отговор на съдържащото се във въззивната жалба оплакване по предявения по реда на чл. 45 ЗЗД иск, както и на основното оплакване, свързано с констативния протокол от 07.06.2019г. на [община], а именно за липсата на извод по отношение на това писмено доказателство и по доводите, че констатацията за недоказаност на твърдението, че посочените в протокола насаждения са били причина за овлажняването, противоречи на събраните по делото доказателства. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, Н. Х. Т., Х. Н. Х. и И. Л. М. чрез процесуалния си представител адв.Г. Г. от АК-П., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба, в частта ѝ срещу решението на въззивния съд, с което е отхвърлен евентуалният иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1000 лв., включващи ремонт на стената на жилищната сграда в собствения на ищцата имот, затваряне на съществуващите в нея дупки, полагане на ново изолационно фолио, разкъсано на няколко места по видимата част над нивото на терена, измазване, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 07.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай цената на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е под посочения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер, поради което ВКС не разполага с правомощието да се произнася по така подадената касационна жалба, в тази й част. Касационната жалба срещу въззивното решение, обективиращо произнасяне по иска по чл. 109 ЗС, е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: И. Д. Д. е предявила срещу Н. Х. Т. и И. Б. Т., починала в хода на производството пред въззивния съд и заместена от своите наследници по закон Х. Н. Х. (син), И. Л. М. (внук), по реда на чл. 109 ЗС иск за осъждането на ответниците да отстранят причините, водещи до овлажняването на стените и основите на жилищната сграда, находяща се в УПИ .............., кв. ...по плана на [населено място], [община], като извършат ремонт на водоотблъскващото фолио на границата на имотите и отстранят растителност от собствения си поземлен имот, с твърдението, че между страните от години е налице междусъседски спор, свързан с неизвършването на действия от страна на ответниците, които да доведат до прекратяване овлажняването на фасадата на жилищната ѝ сграда, довело до образуване на влажни петна, мухъл и компрометиране на зида, с реална възможност за въздействие върху конструкцията на сградата и нейното пропукване. Твърди, че пред 2012г. са били извършени ремонтни дейности по вътрешната регулационна линия между двата имота и било поставено водоотблъскващо изолационно фолио, което обаче е разкъсано на няколко места и стените на сградата отново са напоени с влага по причина съществуваща растителност в имота на ответниците в непосредствена близост до границата с нейния имот (дива лоза и 3 броя дървета, която е израснала до основите на съществуващата жилищна сграда и създава предпоставки за нанасяне на материални щети). Ответниците оспорват така предявения по реда на чл. 109 ЗС иск с твърдението, че вредите по сградата на ищцата са причинени вследствие наличието на подпочвена вода и снеготопенето поради материала, от който е изградена тази стара сграда. Твърдят, че дърветата са били премахнати още през 2015г., а диворастящата лоза също е премахната и близо до вътрешната регулационна линия няма нищо, което да провокира овлажняването. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че И. Д. е собственик на УПИ ................., кв. ............по плана на [населено място], а Н. Х. Т. и И. Б. Т. (заместена в хода на производството от наследниците си по закон Х. Н. Х. и И. Л. М.), са собственици на съседния УПИ .............., кв. ..........по плана на [населено място]. На границата на двата имота, в имота на ищцата се намират двете сгради, по които се твърдят вреди - жилищна, с вкопано мазе и лятна кухня, по-ниска като постройка. Взето е предвид, че със Заповед № РД-09-77/15.05.2012 г. на кмета на Община [населено място] на ответниците е наредено да осигурят достъп на ищцата в собствения си имот, да извърши СМР на жилищната си сграда и лятна кухня, изградени на вътрешната регулационна линия на двата имота, а именно: измазване на тухлени стени - около 10 кв. м.; откопаване основите на жилищната сграда, при което да се извършат направа на изкоп с дълбочина 1 м и широчина 0, 60 см., поставяне на водоотблъскващо изолационно фолио с дебелина 0,8 мм в изкопа до жилищната сграда; връщане и трамбоване в изкопа на изкопната земна маса. Прието е, че достъпът е осигурен за извършване на СМР за периода от 18.06.2012г. до 29.06.2012г. в рамките на 8 часов работен ден и материалите са за сметка на Д., като заповедта е изменена с последваща относно квадратурата на стените подлежащи на измазване. Взето е предвид, че със заповед № РД-09-222/20.08.2015г. на кмета на Община [населено място] е наредено на ответниците да окастрят клоните на орехово дърво, находящо се в имота, както и да премахнат корените му, които са в близост до основите на жилищната сграда в съседния имот- УПИ ............. кв. .........., като със заповед № РД-09-136/28.05.2019г. е разрешено на собственика на УПИ ............... кв. ....да отсече клоните на храст (червен бъз), посаден на границата с УПИ............... кв...... Посочено е, че от констативен протокол от 07.09.2019г., съставен от служители на Община [населено място], е установено, че СМР на фасадата на жилищната сграда на ищцата, са извършени съгласно заповед РД-09-77/15.05.2012г., но към датата на проверката стените на жилището са напоени с влага; по стената на жилищната сграда на ищцата откъм съседния имот има дупки с диаметър около 1-2 см като водоотблъскващото изолационно фолио, което е в основите на жилището, е разкъсано на няколко места по видимата част над нивото на терена; в непосредствена близост до границите на имота на ищцата съществува растителност - дива лоза, израснала до основите на съществуващата жилищна сграда, създавайки предпоставки за нанасяне на материални щети; в имота на ответниците на около 3 м от жилищната сграда на ищцата са израснали 3 бр. дървета като разстоянието е по-малко от допустимото. От събраните гласни доказателства е установено, че при извършените СМР е изкопан канал покрай постройката, хартията е положена от външната страна на стената и след това засипана с пръст като от долната страна е оставена подгъната навън към двора на ответниците, след като е направен обратния насип, над него е останала част от мембраната около 20-30 см, за да „ветрее“ и „диша“ и хидроизолацията в надземната част е фиксирана с пирони за стената, извършено е подмазване, но не с масивен бетон и само на дупки и пролуки, през които може да се просмуче влагата. Прието е за установено въз основа на изслушаната по делото СТЕ, че в лятната кухня и мазата на ищцата, по външните зидове, които са на границата с имота на ответниците има следи от влага и обрушена мазилка, следи от влага има и по циментовите замазки на пода на помещенията. Посочено е, че причина за овлажняването по фасадата, основите и вътрешността на сградата е хигроскопичния материал, от който са изпълнени зидовете - печени тухли, както и липсата на защита на същите в участъка на терена с водоплътна настилка. Взето е предвид, че вещото лице не е констатирало да има видими отвори в двата тухлени зида, констатирано е наличие на хидроизолационна мембрана и замазка в участъка над нея. Посочено е, че към момента на огледа – 15.04.2021г. не са налице дива лоза и 3 бр. дървета - орех, както и няма растителност, която да е по-малко от 3 м. между регулационната граница на двата имота. Установено е, че по външните зидове на сградите на ищцата има мембрана, която е поставена като хидроизолация в основите и част от нея е видима, със следи от накъсване, но в големия мащаб, който са овлажнени стените на сградите, само тези дупки не могат да бъдат причина за влагата. Констатирано е, че уврежданията са накъсвания, а не дупки направени като отвори. Посочено е, че мембраната може да бъде сменена в накъсаната част, но за да няма влага в сградите, е необходимо да се направи водоплътен тротоар около сградата, който да отблъсква водата от основите, което не е реализирано, както и самата положена мембрана следва да обхване цялата височина на основите, дори да слезе под тях, за да отведе водата. Взето е предвид, че според вещото лице освен отвеждане на повърхностните води, е необходима плътна замазка отгоре, която също да има водоотвеждаща роля и тя да е не само към имота с ответниците, а и към улицата, за да се дренират всички основи на сградата и да се спре достъпа на влага. Посочено е, че основните спорни въпроси по делото са дали ответниците са допуснали бездействие, както е описано при предявяването на иска – неизвършване на ремонт на водоотблъскващото изолационно фолио на границата между имотите, както и отстраняване на причините, водещи до овлажняване на стените и основите на сградите в УПИ ..........., кв. ....по плана на [населено място] чрез премахване на израснала дива лоза и три броя орехи в собствения на ответниците УПИ ............., кв. ...........по плана на селото, с които се пречи на упражняване правото на собственост на ищцата. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е изложил мотиви, че действително в имота на Д. има увреждане от проникваща влага, но тя не е провела пълно и главно доказване това увреждане да е следствие от бездействието на ответниците, а напротив от събраните доказателства е установено, че влагата е следствие от липсващо отвеждане на повърхностните води и поради некачествено изпълнение на хидроизолационната мембрана на самите сгради. Изложени са съображения, че липсата на дренаж, както и полагането на мембрана само от страната на имота на ответниците не способства за ограничаване проникването на влага, както и че не са установени от вещото лице никакви дървета или друга растителност на разстояние по-малко от три метра от имота на ищцата, които да са предпоставка за проникване на влагата или да увреждат по друг начин сградите. Посочено е, че независимо дали е затревена или не почвата попива повърхностната вода и я задържа, като я разпространява към всички обекти, с които влиза в допир като извън възможностите на ответниците е да преустановят тези природни процеси. Формиран е решаващ правен извод, че след като липсват неоснователни действия или бездействия на ответниците, които по недопустим начин накърняват спокойното упражняване на правото на собственост на ищцата, то предявеният негаторен иск е неоснователен. При така изложените от въззивния съд съображения и при тези данни следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по наведените от касатора доводи. Формулираният от касатора правен въпрос относно задължението на съда да изложи мотиви по направените искания и възражения на страните при постановяване на решението не обосновава извод за наличие на поддържаното основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Задължението на съда мотивирано да се произнесе по исканията и възраженията на страните и да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва от пределно ясната формулировка на чл. 236, ал. 2 ГПК, която не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл, включително според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС. В съответствие с тези изисквания м отивите към обжалваното решение са изчерпателни и съдържат обсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и изводи за правните последици на установените в хода на производството факти и обстоятелства. Следва да се отбележи, че според т.3 от ТР № 4/ 2015 от 06.11.2017г., за уважаване на негаторния иск е необходимо да се установи, че ответникът е осъществил по отношение на имота на ищеца неоснователно въздействие ( действие или бездействие ), в резултат на което за ищеца са създадени пречки за използването на имота му, по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС. Обжалваното въззивно решение е изцяло съобразено с тези задължителни указания, доколкото въззивният съд е формирал извода си за неоснователност на предявения негаторен иск въз основа на констатацията, че към момента на приключване на устните състезания във възивната инстанция, не са установени никакви дървета или друга растителност на разстояние по-малко от три метра от имота на ищцата, които да са предпоставка за проникване на влагата или да увреждат по друг начин сградите, както и че липсва каквото и да е друго неоснователно действие по смисъла на закона, което пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, при което искът се явява недоказан и не е налице необходимост от търсената защита. В съответствие с изискванията на процесуалния закон и на трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел, че доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на предявилото иска лице, като е взел предвид, че доказателства за установяването им по делото не са представени. Следва да бъде взето предвид също така, че правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда да отхвърли иска в случай, че след предявяването му ответниците са предприели активно поведение ( действие ), в случая премахване на съществувалата растителност - дива лоза и 3 бр. дървета, насочено към поправяне на поддържаното от бездействието им противоправно накърняване на собственическите права на ищцата. От тук следва и изводът, че дори съществувалата растителност да е била премахната след предявяването на иска, отговорността на ответниците по реда на чл. 109 ЗС не би могло да бъде ангажирана. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените от последните разноски в настоящото производство, а именно сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение