Определение № 4061 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1888/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Н. К. против решение №298/30.09.2022 г., постановено по гр.д.№312/2022 г. от ІІ-ри състав на Окръжен съд – Пазарджик. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че отрицателния установителен иск е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районния съд. Съдът е приел, че на 11. 02. 2020г. служители на ответното дружество извършили проверка на средството за търговско отчитане на ищеца. От представения по делото Констативен протокол от 11. 02. 2020г. за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване, от заключение на приетата по делото СТЕ и от събраните гласни доказателства съдът е приел, че при извършената проверка от служители на оператора е установено,че има прикачен кабел СВТ4х4 мм преди електромера, при което изразходваната ел. енергия по този кабел не се отчита от електромера и не се заплаща от потребителя. Констативния протокол е съставен в присъствието на потребителя и е подписан от представител на оператора и от потребителя. Въз основа на констативния протокол оператора е начислил на потребителя допълнително количество ел. енергия в размер на 43 818 kwh. Стойността на допълнителното количество ел. енергия е изчислена по определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покриване технологичните разходи на доставчика на ел. енергия. Допълнителното количество ел. енергия е начислено за период от 120 дни ( начална дата на преизчисляването 14. 10. 2019г., когато е установено началото на натрупване на загуби до датата на проверката, до 11. 02. 2020г., когато е премахнат неправомерно поставения кабел ). За допълнително начислената ел. енергия ответното дружество е издало фактура от 04. 03. 2020г.и справка за коригиране на сметка за ел. енергия. От правна страна съдът е приел, че констативният протокол по чл. 49 от ПИКЕ напълно отговаря на законовите изисквания за съставянето. Проверката е извършена в присъствието на потребителя, който е подписал констативния протокол без възражения. Недоказани са останали твърденията на ищеца за това ,че не е присъствал на проверката и констативния протокол не е подписан от него. От изслушаната по делото съдебно-графологична експертиза безспорно е установено ,че подписа ,положен на констативния протокол е на ползвателя на електромера. Това доказва твърденията на ответната страна за това ,че констативния протокол е съставен в присъствието на клиента, подписан е от него и че е присъствал на проверката. Въз основа на констативния протокол от извършената проверка е съставена справка за коригиране на сметката за електроенергия за минал период и фактура за дължимата сума. Констативния протокол за извършената проверка, издадената фактура и Справката за коригиране на сметката за електроенергия са изпратени на клиента с писмо с обратна разписка и са получени от него. Периодът на корекцията е съобразен с изискването на закона - 180 дни преди датата на проверката. Консумираната ел. енергия за минал период е изчислена и остойностена правилно съгласно методиката по чл. 50 и сл. от ПИКЕ. В изложенията на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди всички установени по делото факти въз основа на събраните по делото доказателства. Въпросът се обосновава с твърдението на ищеца, че съдът е приел за установено неправомерно присъединяване към ел.мрежа, както и консумация на ел.енергия за минал период. Съдът е обсъдил всички доказателства, касаещи установеното по делото неправомерно присъединяване към ел.мрежа, като не е формирал изводи за консумирана енергия за минал период, доколкото този факт не е бил предмет на спора, предвид основанието, довело до извършената корекция. На това основание този въпрос не е относим към спора, а и съдът не е процедирал в противоречие с посочената практика на ВКС. Сочат се правни въпроси относно приложението на разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ, при установено неправомерно присъединяване към ел.мрежа. По тези въпроси е налице разрешение в практиката на ВКС - решение № 85 по гр. д. № 2528/2021 г., ІV г. о., и решение № 50186 по гр. д. № 4372/2021 г., ІV г. о. В тях се приема, че разпоредбите на чл. 50 - 56 от действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ от 2019 г.) не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. Според чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ, дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 51 ПИКЕЕ, при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването, като количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване, въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ ПИКЕЕ (където е систематичното място и на разпоредбата на чл. 51 ) операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата (какъвто е и крайният битов клиент) фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото"; а ползвателят на мрежата (респ. – крайният битов клиент) заплаща на оператора на съответната мрежа тази дължима сума, определена от оператора на съответната мрежа. От изложеното се прави извод, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. а ДР ЗЕ. Следва да се посочи, че при анализа на посочените разпоредби е съобразена и практиката на ВКС (напр. решение № 77 по гр. д. № 2708/2021 г., ІІІ г. о., решение № 61 по гр. д. № 1898/2021 г., ІІІ г. о., и решение № 50074 по гр. д. № 1099/2022 г., ІІІ г. о.), съгласно която подзаконовата уредба в чл. 56 от ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 360 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС