Определение № 155 от 24.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1112/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Й. Д. П. [ЕГН] срещу решение № 917 от 24.04.2020 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2114/2019 г., в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 15.04.2018 г. по гр.д. № 6662/2018 г. на СГС, В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен искът на същия срещу „Дженерали застраховане“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ, за разликата над 36 400 лева до пълнопредявения размер от 100 000 лева, за претърпени болки и страдания в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП /, настъпило на 28.08.2017 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка на размера на обезщетението. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор, в който изразява становище за липса на основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. Въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата, виновно причинено от водача на лек автомобил “ Ауди А4 Авант“ с рег. № СА 9863 ХА, К. С.,чиято ГО на водача на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, и щецът е получил физиологични увреждания на здравето, изразяващи се в мозъчна контузия с множествени огнища в двете голямо-мозъчни полукълба, фрактура на дясната зигоматична кост, фрактура на външната стена на горно-челюстен синус, разкъсно-контузна рана в дясната челна област,фрактура на външния глезен на пищялната кост. Ищецът е търпял по -интензивни болки и страдания за период от около 20-30 дни, по-умерени – за период от около три месеца. Тези обстоятелства се доказват, както от заключението на СМЕ, така и от събраните писмени и гласни доказателства. Видно от представения КП, неоспорен от страните по делото, ПТП е настъпило при удар между лекия автомобил и мотопеда, като вина за настъпване на същото има водачът на лекия автомобил. При определяне на размера на обезщетението съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че ищецът е управлявал мотопеда след употребата на алкохол/ 0,54 промила/, макар и в минимална концентрация, но над допустимата доза. Това обстоятелството, съобразено с възрастта на ищеца- 77 г., според съда, давало основание да се приеме, че ищецът сам се е поставил в завишен риск, управлявайки мотопеда след употреба на алкохол. С оглед изложеното и като е взел в предвид и плащането, в хода на процеса от страна на ответника в полза на ищеца, на сумата от 36 400 лева, въззивният съд е постановил обжалваното решение. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора се сочи като обуславящ изхода по спора въпрос, този за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства относно критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди в конкретния случай. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 Така посоченият въпрос не се явява обуславящ изхода по конкретния спор, тъй като се основава на оплаквания за непълно обсъждане на факти и доказателствата от съда, каквито, видно от гореизложеното, не са допуснати от страна на съда. Следва да се има в предвид, че фактическите и правни изводи на съда, както относно механизма на настъпване на ПТП, така и по отношение на претърпените болки и страдания на пострадалия, се основават на съвкупната преценка на всички събрани доказателства. Въпреки,че липсва изрично формулиран въпрос, относно доказаността на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия ищец, а в изложението са налице само доводи и оплаквания в тази насока, то с оглед изчерпателност на мотивите, следва само да се отчете следното: Потвърждавайки първоинстатционното решение, въззивният съд на практика е възприел и съображенията изложени в неговите мотиви, включително и позоваването в същите на обясненията на вещото лице по СМЕ, относно повлияването на пострадалия, като управляващ мотопед, от приетото количество алкохол в насока: забавяне на неговите зрителни и слухови възприятия и съответните реакции. С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касация. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева-юрисконсултско възнаграждение, с оглед изпратения отговор на КЖ, изготвен от процесуален представител-юрисконсулт на ответната страна, с представено по делото пълномощно валидно за всички инстанции. С оглед изложеното, съдът