Определение № 4273 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 223/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „МОБА” ЕООД, представлявано от управителя Н. Н., чрез процесуален представител адв. Д. Ш., против въззивно решение № 4595 от 21.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 14806/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20169410 от 09.08.2021 г. по гр. д. № 30285/2020 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че „МОБА” ЕООД дължи на Г. Б. М. сумата 20 400 лева, представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 3696/14.03.2017 г. от кочан № 22, серия № 03969, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /22.01.2020 г./ по ч. гр. д. № 3001/2020 г. по описа на Софийски районен съд. С решението са присъдени съдебно-деловодни разноски. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Насрещната страна Г. Б. М. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. А. А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото е установено от представения неоспорен договор за правна защита и съдействие от 14.03.2017 г., че ответникът е възложил на ищеца в качеството му на адвокат да оказва правна защита и съдействие, изразяваща се изготвяне на искова молба и защита срещу Министерство на отбраната, срещу уговорено възнаграждение от 20 400 лева, платими от възложителя по посочена банкова сметка на адвоката. В изпълнение на договора ищецът изготвил искова молба, с която „МОБА” ЕООД предявява срещу Министерство на отбраната иск за заплащане на дължими суми по договори за охрана, по която било образувано т. д. № 1028/2017 г. по описа на Софийски градски съд. Исковата молба е оставена без движение с разпореждане на съда от 23.03.2017 г. с указание за уточняване на размерите на вредата по всеки от посочените договори, както и за внасяне на дължимата държавна такса. С уточняваща молба от 11.05.2017 г. в изпълнение на указанията на съда пълномощникът на ищеца адв. Г. М. е изложил твърдения във връзка с уточняване размера на вредата. С разпореждане от 12.06.2017 г. исковата молба е върната от съда на основание чл. 129, ал. 3 ГПК – поради неизпълнение на указанието за внасяне на дължимата държавна такса по предявения иск. Не се спори, че уговорената в договора за правна защита и съдействие сума за адвокатско възнаграждение не е заплатена на ищеца. Въззивният съд е приел, че така предявеният установителен иск за дължимост на адвокаткото възнаграждение в размер на 20 400 лева е изцяло основателен. Изложил е, че възложените на ищеца правни действия са били изпълнени от него – същият е изготвил и депозирал искова молба съобразно поръчката, както и е изготвил и депозирал уточнителна молба съобразно дадените указания. Процесуално представителство в съдебно заседание не е било осъществено поради прекратяване на производството. Производството е било прекратено не по вина на ищеца, а поради невнасяне на държавната такса от възложителя – ищец. От съдържанието на договора не се установява възнаграждението да е уговорено като дължимо при постигане на определен резултат в полза на клиента по иницираното съдебно производство. По възраженията на ответника съдът е приел, че възможност за редуциране на адвокатското възнаграждение до размера на положения труд е предвидена в чл. 26, ал. 2 ЗА – само, когато е налице основателно оттегляне на пълномощията от възложителя, като при неоснователно оттегляне адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер. От тълкуването на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 35, ал. 4 ЗА следва, че адвокатът има право на възнаграждение и когато производството по делото е прекратено по вина на възложителя, какъвто е настоящият случай. Специалният закон за адвокатурата не предвижда намаляване на адвокатското възнаграждение при некачествено изпълнение на задълженията на адвоката. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е поставя следните два правни въпроси: 1. „Каква е дължимата грижа на адвоката при възложени му от доверителя по договор за правна защита и съдействие вероятно неоснователни действия?“ и 2. „Прилага ли се субсидиарно разпоредбата на чл. 288, ал. 2 от ЗЗД при частично изпълнение на договора за правна защита и съдействие, с оглед липсата на подробно правило в ЗА?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по поставените въпроси. Въпросите не са обусловили правните изводи на съда. Първият въпрос е изцяло теоретично и хипотетично зададен и не е разгледан в обжалваното решение. Вторият въпрос е неотносим, защото съдът е приел, че адвокатът е изпълнил точно възложения му мандат. Производството по делото е прекратено по вина на възложителя и по-нататъшни действия по процесуално представителство не са осъществявани по делото. Затова е счел, че адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а не в по-малък размер, каквото е настояването на касатора. В обобщение, липсва общо основание за допускане по повдигнатите въпроси, което прави безпредметно обсъждането на поддържаното от касатора специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че касаторът не е аргументирал наличието на допълнителнителния селективен критерий. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно цитираното тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационна проверка на решението. При този изход на спора на Г. Б. М. следва да се присъдят направените за касационното производство разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение