Определение № 364 от 06.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3543/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. В. и Н. П. Н.,Б., чрез процесуалния им представител адвокат Ю., срещу въззивно решение № 1211/13.03.2019 г., по гр. д. № 997/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие основанията по чл.280,ал.1,т.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Сочат се следните въпроси като решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото :1./Допустимо ли е произнасяне по правопрекратяващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения, направени извън определените в ГПК преклузивни срокове; 2./ Допустимо ли е възлагане доказателствената тежест на ищеца по възражения, направени от ответника извън срока по чл.131 ГПК; 3./При непълен доклад по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд, длъжен ли е въззивният съд да отстрани този пропуск като даде допълнителни указания на страните и допустимо ли е допълването на доклада въззивната инстанция да направи едва с решението си; 4./ Длъжен ли е въззивният съд да отстрани пропуските на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото; 5./В случая продавачите предали ли са владението на ответниците В. и кога; 6./ Добросъвестен владелец ли е лицето, закупило имот от несобственик след като не е въведен във владение. Сочат се решения на ВКС, вкл.ТР/1/2013г., ОСГТК, с твърдение, че обжалваното им противоречи. Касаторът поддържа и обосновава наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето – очевидна неправилност на въззивното решение досежно приетото от въззивния съд осъществено от ответниците владение върху имота. Ответниците по касация- В. Х. В. и П. В. В., [населено място], изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е отменено решение №1513/2018г. по гр.д.№108/2016г. на РС-Благоевград в частта, с която по иска с правно основание чл.108 ЗС е признато по отношение на В. Х. В. и П. В. В., че П. П. В. е собственик на мазе №* с площ 3,26 кв.м./подробно описано/, което е принадлежност към самостоятелен обект в сграда /апартамент №*/ с идентификатор *****. /подробно описан/. Постановено е друго, с което е отхвърлена установителната част на така предявения иск по чл.108 ЗС относно процесното мазе. В частта, с която е отхвърлена осъдителната част на иска по чл.108 ЗС, първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба,обективиран в нот.акт № 65/13.08.2009 г. ищецът П. В. закупил от Б. С., И. С. и И. К. недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****., с предназначение жилище, апартамент №*, находящ се в [населено място], с площ 50.80 кв.м. /подробно описан/, ведно с мазе № * с площ 3.26 кв.м. В т.5 от договора е отразено, че владението на купувача върху продадения недвижим имот ще се предаде от продавачите при пълното изплащане на продажната цена. С договор за покупко-продажба по нот.акт №160/22.06.2010 г., Б. С., И. С. и И. К. продали на ответника В. В. недвижим имот: самостоятелен обект в същата сграда, с идентификатор *****, с предназначение жилище, апартамент №*, с площ 54.90 кв.м./подробно описан/, ведно с мазе № *, с площ от 3.26 кв.м. В т.3 от договора е посочено, че владението на продадения имот ще се предаде от продавачите на купувачите след пълното изплащане на остатъка от дължимата за покупко-продажбата сума, а крайната дата е 15.08.2010 г. С декларация, без дата В. В. е декларирал, че е предал цялата дължима сума на продавачите. Сградата, в която се намират процесното мазе и самостоятелните апартаменти на страните по делото е с идентификатор ***. С договор по нот.акт №47/08.04.2013г. П. В. учредил възмездно и безсрочно на дядо си П. С. вещно право на ползване върху собствения си недвижим имот – апартамент №*. Позвателят се е съгласил да прекрати образуваното изп.производство против учредителя. С договор по нот.акт№7/ 25.01.2016 г. В. дарил на сестра си Н. Н. същия недвижим имот.Поради изричното противопоставяне на ответниците процесът се е развил между първоначалните страни, а приобретателката е конституирана като трето лице помагач. С нотариално заверена декларация-съгласие от 21.10.2015 г. П. С., в качеството си на ползвател на апартамент № *, посочил, че ползва мазе с площ 1.50 кв.м. Със споразумение от 10.06.2016 г. /след завеждане на иска/ П. С. предоставил на ответниците В. безвъзмездно възможността да си послужат с мазе № *, като го използват за складиране на вещи. Според съдебно- техническа експертиза по одобрените архитектурни проекти, строителни книжа и документи на сградата, в която се намират самостоятелните обекти, са предвидени 14 мазета, съответно на 14 броя апартаменти, но липсва протокол за разпределението им към самостоятелните обекти. Ползваното от В. зимнично помещение- мазе № 2, с площ 3.26 кв.м., е идентично със зимничното помещение, отразено като принадлежност към закупения както от В., така и от В. имоти. В сградата на кота – 2.75 м. има още едно мазе със същата площ – 3.26 кв.м. – обозначено с № 3.Ползвателят П. С. не ползва нито едно от проектираните 14 мазета, а преградена ниша в коридора, която не е отразена в строителните книжа. Въззивният съд е обсъдил гласните доказателства относно ползването на процесното мазе. От правна страна е приел, че договорът за покупко-продажба, въз основа на който ищецът е придобил собствеността на апартамента ведно с мазе № * с площ 3,26 кв.м., е сключен темпорално преди договора за покупко-продажба, въз основа на който ответниците са придобили самостоятелен обект в сградата, ведно със същото мазе № * с площ 3,26 кв.м. Към момента на сключване на втория договор прехвърлителите вече не са били собственици на мазе № *, т.к. са се разпоредили с него по-рано и не са могли да прехвърлят валидно правото на собственост върху същото на приобретателите по договора от 22.06.2010 г. От анализа на доказателствата обаче следва, че веднага след покупко-продажбата на 22.06.2010 г. продавачите са предали на купувачите В. ключовете от апартамента и от мазе № * и те са установили владение върху тях. Продавачите не са предавали владение по отношение на процесното мазе на ищеца, нито при сключване на договора за покупко-продажба, нито след това. В нот.акт №65/2009 г. е посочено, че владението на продадения имот ще бъде предадено след пълното изплащане на продажната цена на недвижимия имот, за което ще се състави двустранен протокол. Доказателства за това не са ангажирани от страна на ищеца. Подобна уговорка е имало и в договора с ответниците, а срокът за крайното плащане е 15.08.2010 г. С оглед обясненията на един от продавачите и изходящата от В. декларация следва да се приеме, че към към 15.08.2010 г. продавачите са предали ключовете от апартамента и мазе № * на този купувач. Владението е продължило явно, трайно и несмущавано до предявяването на исковата молба. Не е установено това владение да е прекъсвано или смущавано. Не са събрани доказателства самият В. лично да е установявал свое владение върху мазе № * /да е бил въвеждан във владение след изплащане цената на закупената вещ или да са му давани ключове от продавачите/, вкл. и чрез лицето, в чиято полза е учредил вещно право на ползване върху жилището си и прилежащото мазе. Ползвателят никога не е ползвал мазе № *. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Фактическата власт се придобива на правно основание, целящо прехвърляне правото на собственост към владелеца, макар вещноправният ефект да не настъпва, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на сделката. Това правно основание се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик.Приобретателите В. не са знаели, че праводателите им не са били собственици на мазе № *, но въз основа на предаденото им владение по отношение на процесното мазе са установили добросъвестно владение. Същото е продължило за период от повече от пет години и в тяхна полза е изтекъл установения от чл.79, ал.2 ЗС срок, годен да ги легитимира за собственици на процесното мазе на оригинерно основание.При това положение искът е неоснователен. Въззивният съд е обсъдил и доводите, че ответниците осъществяват държане по отношение на процесното мазе на основание договор за заем за послужване, каквото е съдържанието на представеното с отговора на исковата молба споразумение, сключено между ответниците по иска и ползвателя П. С.. Според разпоредбата на чл.56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото вещта да се ползва, според нейното предназначение, както и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. Ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. от чл.60 ЗС/, както и под формата на заем за послужване, и съответно да упражнява правото си чрез другиго.Като ползвател на имота С. е могъл да предостави за ползване имота си, или част от него, на други лица. Но след като нито той, нито праводателят му са ползвали мазе № 2, то същият не би могъл да предостави ползване върху него, вкл. като заем за послужване. Представеното споразумение от 10.06.2016 г. е частен диспозитивен документ, подписан от страните по него, и по арг. от чл.180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицата, сочени за негови издатели. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая обжалването следва да се допусне поради съмнения за очевидна неправилност на решението, с оглед преценката на правилността на изводите на въззивния съд по приложимостта на разпоредбата на чл. 69 ЗС и наличието на намерение за своене /аnimus/ при констатираното споразумение /за послужване/ между ползвателя на апартамента, към който принадлежи процесното избено помещение, и ответниците в качеството им на владелци на същото във връзка и с правата на ползвателя по чл. 56 и сл. ЗС. По поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване в хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, а те следва да бъдат обсъдени при разглеждането на спора по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.