Определение № 452 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 769/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 114/05.01.2023 г. на Т. А. Е., чрез адв. З. Д., срещу въззивно определение № 1424/13.12.2022 г. по възз. ч. гр. д. № 761/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено определение от 17.10.2022 г. по гр. д. № 265/2022 г. на Районен съд – Стара Загора. С последното е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото решение № 491 от 03.06.2022 г. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва формулиран конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по жалбата – В. И. Р., чрез адв. И. Р., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: Въззивният съд е посочил, че производството пред РС – Стара Загора е образувано по предявен иск от В. Р. срещу Т. Е. за заплащане на сумата 5 828,20 евро. Отговор на исковата молба е подаден лично от ответника, а в проведеното по делото открито съдебно заседание той се е явил с адвокат З. Д., която видно от представения договор за правна помощ и съдействие е била упълномощена да го представлява в производството. Съобщението за постановеното по делото решение № 491/ 03.06.2022 г. и препис от него са връчени на Т. Е. на 21.06.2022 г., чрез адв. З. Д., на посочения адрес на кантората й в [населено място], [улица], където са приети от неин колега - адвокат. С молба от 21.07.2022 г. адв. З. Д. е поискала препис от решението да й се връчи на друг адрес – в [населено място], [улица] (за първи път посочен като адрес за кореспонденция), тъй като колегата й, получил съобщението в кантората в [населено място], не й го бил предал поради ползване на отпуск през летния период. С разпореждане от 22.07.2022 г. съдът е оставил искането без уважение, за което страната е уведомена чрез адв.Д. на 03.08.2022 г. На 10.08.2022 г. жалбоподателят, представляван от адв. З. Д., е подал молба за възстановяване на срока за обжалване на решението, към която липсва приложена въззивна жалба. При тези данни въззивният съд е приел, че съгласно чл. 39, ал. 1 и чл. 51, ал.1 ГПК, съдебното решение е редовно връчено на ответника Т. Е., чрез пълномощника му - адвокат З. Д., на адреса на кантората й, където е прието от неин колега – адвокат. До изтичане на срока за обжалване на решението получилият съобщението адвокат не е уведомил съда, че не може да се свърже с адв. Д. и да й предаде книжата. Недоказани са твърденията в молбата за наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК (ползван отпуск), които страната да не е могла да преодолее при полагане на дължимата грижа. В допълнение е посочено още, че искането за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение е неоснователно и поради неспазване на изискването по чл. 65, ал. 2 ГПК - с молбата си страната не е подала въззивна жалба срещу решението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице условия за селектиране на частната касационна жалба. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са налице специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за селектиране на жалбата. Изложението преповтаря оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и твърденията на страната, че първоинстанционното решение не е връчено редовно, тъй като препис от него е следвало да бъде изпратен на адреса на ответника, а не на адреса на упълномощения адвокат. Съгласно приетото разрешение по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид, а бланкетното позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, не може да обоснове селектирането на жалбата. Следва да се посочи, че практиката на ВКС по приложението на нормите на чл. 39, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ГПК е константна. Приема се, че когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Връчването на адвокат, съгласно чл. 51, ал. 1 ГПК (според действалата тогава и сега редакция на нормата), става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчване може да се извърши и на всяко лице, което работи в кантората или сътрудничи на адвоката (чл. 51, ал.1, изр.2 ГПК), като длъжностното лице удостоверява името и качеството на получателя. Съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, връчването на представител е равнозначно на лично връчване - фингира се, че съобщението е получено от самата страна. Ако страната е посочила съдебен адресат или има представител по делото, съдът няма задължение да изпраща съобщения лично на нея (вж. - определение № 277/24.06.2016 г. по ч. т. д. № 1354/2016 г., І т. о., определение № 485/30.06.2021 г. по ч. гр. д. № 2427/2021 г., IV г. о. на ВКС и др.). Освен това, по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК „особени непредвидени обстоятелства“ са само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (напр. природни бедствия, социални катаклизми, внезапно тежко заболяване, смърт и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени др.). Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК. В случая въззивният съд е приел, че жалбоподателят е бил редовно уведомен за постановеното решение чрез процесуалния си представител, а твърденията в молбата за възстановяване на срока за обжалване не установяват наличие на особени непредвидени обстоятелства, които страната да не е могла да преодолее при полагане на дължимата грижа. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение