Определение № 156 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 50/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. З. Н.,чрез пълномощника й адв.Н.Т.,против въззивно решение № 1209 от 15.06.2012 г. по гр.д.№ 370/2012 г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е обезсилено като процесуално недопустимо решение № 4641 от 24.11.2011 год.постановено по гр.д.№ 8995/07 год., по описа на Варненски районен съд ,с което е прието за установено на основание чл. 97 ал. 1 от ГПК/отм/ по отношение на касатора – Д. Н., че ответниците П. Т. Д.,В. Т. С.,Д. С. К. и Н. В. К.,не са собственици на ПИ № ....,с площ от 1618 кв.м. по ПНИ на СО”А.” [населено място], при граници: имот № ..,... и път и е прекратено производството по него.Подадена е и частна касационна жалба срещу определение № 2512 от 31.08.2012 год.постановено по делото,с което е допълнено решението в частта за разноските,като Д. Н. е осъдена да заплати на П. Т. Д. и В. Т. С. направените разноски - за първа инстанция в размер на 962 лв. и 81,59 лв.за въззивната инстанция,представляващи държавна такса по въззивната жалба. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК,тъй като в обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос,касаещ допустимостта на отрицателния установителен иск и по конкретно от кой момент решенията на органите за реституция на поземлената собственост имат конститутивно действие и следва ли да бъдат придружени със скица на възстановената собственост,за да се приеме,че реституцията е завършила,както и по въпроса относно допустимостта и вида на избраната защита в исковото производство. Ответникът по касация - П. Т. Д.,В. Т. С.,Д. С. К. и Н. В. К. в представения писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението,с оглед липсата на основанията по чл.280 ал.1 ГПК.Претендира разноски. Ответниците П. Т. Д.,В. Т. С. и Н. В. К. не взимат становище по основателността и допустимостта на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадени на 26.06.2012 год.,т.е.след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото - от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото/ л.26/ е приложено удостоверение за данъчна оценка на имота – 16 305,60 лева. Искът е предявен на 07.11.2007 г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) - чл. 55 ал. 1, б. "б". Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота,т.е. 4076,40 лв. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В зависимост от изхода на спора касаторът дължи на ответника Д. К. направените разноски в настоящото производство в размер на 300/триста /лв. Частната жалба е допустима,като подадена от процесуално легитимирана страна, против определение,чието обжалване изрично е предвидено в закона.Разгледана по същество е неоснователна. С молба от 13.07.2012 г., процесуалният представител на ответниците по делото П. Т. Д. и В. Т., след постановяване на въззивното решение, е поискал присъждане на направените от тях разноски пред двете инстанции.Ищцата/частен жалбоподател/ не е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Съгласно чл. 78 ал. 4 ГПК, когато делото се прекратява ответникът има право на направените от него разноски. В случаите, когато прекратяването се извършва от въззивната инстанция (каквато е настоящата хипотеза) присъждането на всички разноски, включително и тези пред първоинстанционния съд, следва да се извърши от второинстанционния такъв, ако то е поискано самостоятелно от него. В конкретния случай, ответниците след постановяване на въззивното решение,с което е обезсилено като процесуално недопустимо първоинстанционното решение и производството по делото е прекратено, са поискали присъждане на всички направени от тях разноски пред двете инстанции,съобразно доказателствата за това. С оглед на гореизложеното, въззивният съд правилно е присъдил на ответниците направените от тях разноски пред двете съдебни инстанции,поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,