Определение № 321 от 27.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3289/2017 г.

Делото е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Л. Д. Д., чрез адв. М. Е., адв. К. Б. и адв. С. С., за отмяна на определение № 446/27.06.2012 г., постановено по частно гр.д. № 204/2012 г. от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение. В молбата се поддържа, че са налице условията по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК – решение на ЕКПЧ от 08.12.2016 г. по жалби №№ 7949/2011 г. и 45522/2013 г. – Л.Д. и П.К. срещу България. В. М. К., лично и като законен представител на К. В. К., чрез адв. Я. С., изразява становище за недопустимост на молбата – подадена по отношение на съдебен акт, спрямо който производството по чл. 303 ГПК е неприложимо, както е изяснено в т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Е. К. С., на която препис от молбата е връчен лично в съдебната палата на 04.09.2018 г., не е изразила становище по молбата. В производството по чл. 307, ал. 1 ГПК съдът взе предвид следното: Л. Д. е предявил иск против И. К. С., К. В. К. и В. М. К. за установяване в отношенията между тях, че детето К. В. К. не е заченато и не произхожда от В. М. К., както и, че е биологичният баща на детето е Л. Д.. Сезираният Софийски градски съд, с разпореждане № 25704/15.07.2011 г. е върнал исковата молба като недопустима – поради неотстранени нередовности, както и поради това, че Л. Д. не е в кръга на изрично посочените в чл. 63 и чл. 69 СК лица, които могат да оспорват произхода на детето, както и да претендират, че са негов биологичен баща. Въззивният Софийски апелативен съд намерил, че ищецът е отстранил всички нередовности на исковата молба, поради което не е налице основанието по чл. 129, ал. 3 ГПК. Потвърдил разпореждането на СГС по съображения, че ищецът е трето лице, което не може да оспорва произход. Подадената частна касационна жалба не е допусната до касационно обжалване, тъй като не е осъществена поддържаната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.). Молбата за отмяна е подадена от легитимирана страна и в срок. Настоящият състав намира, че е и срещу акт, подлежащ в случая на отмяна. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. С ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 6, е постановено, че не подлежат на отмяна определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определенията, с които се прекратява производството поради отказ от иска. Съображенията за това разрешение в тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС са, че с влизането в сила на такъв съдебен акт не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. Последният отново може да заяви с иск същото спорно право. Повторното предявяване на иска е нов юридически факт, с осъществяването на който се поражда процесуално правоотношение, което не е идентично със старото. С провеждане на проверката за допустимост на производството съдът не повтаря предходната проверка за процесуална допустимост, в резултат на която е било постановено предходното определение за прекратяване на съдебното производство, а отново реализира служебно контрола за липсата на положителни или наличието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на производството. В настоящият случай е постановено определение за прекратяване на производството поради неговата недопустимост. Исковете, подадени от ищеца, сега молител, обаче следва да се предявят в посочени от закона преклузивни срокове, които са изтекли към датата на подаване на молбата за отмяна и към датата на възникване на основанието, на което се основава тя. Казаното значи, че единствено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК молителят може да реализира правата си, ако при разглеждане на молбата по същество, съдебният състав намери, че тя е основателна. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК се въвежда специфичен, допълнителен критерий за допустимост на производството по отмяна – разглеждането на делото да е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението, установени с окончателно решение от Европейския съд по правата на човека. От това следва, че в случая определението, чиято отмяна се иска попада в обхвата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, молбата за отмяна е допустима и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. МОТИВИРАН от горното съдът