Определение № 2468 от 17.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 19/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 10655 от 28.09.2022 г., подадена от Х. С. Л., приподписана от адвокат Н. Б. от АК - Б. срещу въззивно Решение № 484 от 10.08.2022 г. по в.гр.д.№ 268/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград. Ответникът по касация Ж. М. А. е депозирал отговор на касационната жалба и становище относно изложението на касационните основания адвокат К. Д. от АК – Б.. Счита, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира присъждането на разноски съгласно списък. Ответниците по касация К. А. Л., Д. К. Л. и А. К. Л. не са заявили становище по касационната жалба. По искането за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдено Решение № 906009 от 08.01.2022 г. по гр.д.№ 637/2013 г. на Районен съд - Благоевград, с което са изнесени на публична продан допуснати до делба недвижими имоти. Въззивният съд е приел, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, както и е споделил правните изводи, които са преценени като обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите, изложени от районния съд. Съгласно влезлите в сила първоинстанционно Решение № 1726 от 28.02.2014 г. по гр.д.№ 637/2013 г. на Районен съд - Благоевград и въззивно Решение № 48 от 07.01.2015 г. по в.гр.д.№ 738/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград е допуснато извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти: първи етаж от жилищна сграда, представляващ съгласно действащата кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г., Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, с предназначение - жилище, апартамент, с площ по документи - 80 кв.м., ведно с мазе, с припадащи се на този етаж 38,75 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при квоти: за всеки от ищците К. А. Л., Д. К. Л. и А. К. Л. - по 1/12 ид.ч.; за ответника Х. С. Л. - 1/4 ид.ч. и за ответника Ж. М. А. - 1/2 ид.ч.; втори етаж от същата жилищна сграда, с идентификатор № *****, с предназначение - жилище, апартамент, с площ по документи - 80 кв.м., ведно с таванско помещение, ведно с припадащите се на този етаж 61,25 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, при квоти: за всеки от ищците К. А. Л., Д. К. Л. и А. К. Л. - по 1/6 ид.ч., а за ответника Х. С. Л. - 1/2 ид.ч.; селскостопанска сграда с идентификатор **** при квоти: за Ж. М. А. - 1/2 ид.ч., за ищците К. А. Л., Д. К. Л. и А. К. Л. - общо 1/4 ид.ч. и Х. С. Л. – 1/ 4 ид.ч., като всички сгради се намират в допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: [населено място], [улица](бивша „Б.”) № 9, с площ на поземления имот съгласно скица - 430 кв.м., при квоти за цялото дворно място: за ответника Ж. М. А. - 1/2 ид.ч., за ищците К. А. Л., Д. К. Л. и А. К. Л. - общо 1/4 ид.ч. и за ответника Х. С. Л. – 1/4 ид.ч. В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 10.06.2015 г., е приета за съвместно разглеждане претенция на ответника Ж. А. за възлагане на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, а впоследствие - в хода на устните състезания, пълномощникът на този ответник е направил искане за изнасяне на делбените имоти на публична продан. Ищците са направили искане за изнасяне на делбените имоти на публична продан. Ответникът Х. Л. е поддържал искане за извършване на фактическа реална делба. В приетото заключение на назначената съдебно-техническа и оценителна експертиза е посочено, че първият жилищен етаж и мазето на сградата са строени през 1929 г. Конструкцията е масивна, като външните и вътрешните стени са носещи. Подът на жилищния етаж е от дървен гредоред, таванът е от стоманобетонова плоча. В етажа има изграден само един санитарен възел. Застроената жилищна площ е 67,65 кв.м., без площта на стълбищната клетка, калканната стена и обособената ниша. Една четвърт от жилищната площ се равнява на 16,91 кв.м., която площ е недостатъчна за обособяване на жилищно помещение с кухненски бокс, място за хранене, място за спане и отделен санитарен възел, съобразно изискванията на действащата нормативна уредба, съгласно която за всеки от дяловете трябва да бъде осигурен отделен санитарен възел. Вторият етаж от жилищната сграда е строен през 1949 г. Конструкцията е масивна, с носещи външни и вътрешни тухлени зидове. Подът и таванът са от стоманобетонова плоча. Изградени са два санитарни възела, от които единият попада върху жилищно помещение от първия етаж, което е недопустимо. Вътрешните преградни стени са носещи и промяната на функционалната схема би довела до нарушаване на конструктивната носимоспособност на сградата. Една шеста от жилищната площ на етажа се равнява на 13,26 кв.м., което е крайно недостатъчно за обособяване на жилищно помещение с кухненски бокс, място за хранене, място за спане и самостоятелен санитарен възел. Осигуряването на самостоятелен санитарен възел за всеки дял е невъзможно, тъй като част от тях ще попаднат върху жилищни помещения от първия жилищен етаж. При анализиране на възможността за поделяемост на допуснатите до делба първи и втори етаж от двуетажната жилищна сграда с оглед площта им, строителните и техническите правила и норми, броя на съделителите, на реални дялове, при които всеки от тях да получи дял в натура, вещото лице е дало заключение, че площите са недостатъчни за обособяване на самостоятелни дялове, съответстващи на една четвърт и на една шеста от жилищната площ на етажите и да отговарят на минималните изисквания за жилище по изискванията на действащата нормативна уредба. Носещата конструкция на сградата е осигурена за съществуващите функционални схеми. Не могат да се осигурят необходимия брой санитарни възли, отговарящи на нормативната уредба. Нарушават се противопожарните изисквания, тъй като не може да се осигури входно предверие за сградата с широчина не по-малка от 1,80 м. и няма как да се осигури широчина на стълбищното рамо от 1,20 м. При тези факти е формиран извод за невъзможност да се обособят дялове съобразно броя и правата на съделителите, което от своя страна налага изнасянето на допуснатите до делба имоти на публична продан. Въззивният съд е намерил за неоснователни направените с жалбата на Х. С. Л. оплаквания срещу правилността на решението на районния съд. Неоснователно е оплакването, че първоинстанционния съд неправилно бил изложил доводи относно поземления имот с идентификатор ***, тъй като извършването на делбата на дворното място е съобразено с решението по в.гр.д.№ 738/14 г. на ОС - Благоевград. „Реална делба” на двете жилища не е възможна, поради което и съгласно чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва следователно, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делбата на неподеляем недвижим имот. В случая, от заключението на приетата съдебно-техническа и оценителна експертиза e установено, че всеки от допуснатите до делба недвижими имоти са неподеляеми, поради което и извода на районния съд, че същите следва да се изнесат на публична продан е законосъобразен. Като неоснователно е преценено и оплакването за допуснато от районния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят не е внесъл определения депозит за назначаване на тричленна експертиза, поради което правилно районният съд е пристъпил към постановяването на решение, без изслушването на такава. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допускано. Жалбоподателят не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Съобразно в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. В такава ситуация ВКС не пристъпва към обсъждане дали са налице допълнителните основания за допускане на обжалването, в случая – противоречие с практика на ВКС и критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В резултат от служебната проверка за наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. То не е и очевидно неправилно. Съгласно чл. 281, т. 3 ГПК решението е неправилно при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. Доводът, че въззивното решение е очевидно неправилно поради постановяване на първоинстанционния акт, без да е изслушано заключение на тричленна СТЕ, не обосновава приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК. Данните по делото са, че изслушването на такова заключение е било допуснато, а пречка за събирането му е именно процесуалното поведение на касатора, който не е внесъл определения от съда депозит. В този смисъл не се констатира да е допуснато процесуално нарушение, още по-малко такова в изискваната съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК квалифицирана степен. Доводът, че при преценката за приложимия способ за извършване на делбата не е следвало да се зачитат правата на съделителите К. А. Л., Д. К. Л. и А. К. Л., не държи сметка за тълкуването, направено с т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик (съделител) в хода на делбеното производство, производството продължава с участието на първоначалните страни. Изключването на посочените съделители от участие в производството чрез заместването им от приобретателя на техните права е било допустимо, но само със съгласието на всички съделители. Данните по делото са, че единствено поради несъгласието на касатора да се приложи допустимият способ за заместване на разпоредилите се с дяловете си съделители делбеното производство е продължило с тяхно участие. В тази хипотеза, при отсъствието на заявено искане от страна на тези лица за групиране на правата им в общ дял, за съда не е съществувало основание да извършва преценка за поделяемостта на допуснатите до делба имоти по други критерии, освен техническата възможност за обособяване на реален дял за всеки от участниците в процеса поотделно. Доказано е, че такава техническа възможност не съществува, което налага извод за неподеляемост на делбените имоти по смисъла на чл. 348 ГПК с произтичащото от това изнасяне на публична продан. Предвид изхода от настоящото произнасяне, касаторът няма право на разноски, а ответникът по касация Ж. М. А. не е доказал да е направил такива (включително не е представен списък по чл. 80 ГПК). Ето защо с настоящия акт не се присъждат разноски за защитата пред ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия