Определение № 815 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1515/2024 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Дженерали Застраховане“ АД срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, както и по частна касационна жалба на ищцата А. М. срещу същото решение в частта му с характер на въззивно определение по чл. 248 ГПК.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

I. По касационната жалба на ответника.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 405, ал. 1 вр. чл. 386, ал. 2 КЗ за незаплатената част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско“ в резултат на кражба на застрахования автомобил.

За да постанови решението си, въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника, че застрахователното обезщетение с оглед безспорното неизпълнение на задължение на застрахования по т. 66.11 от Общите условия - оставено в застрахования автомобил свидетелство за регистрация, част II. Изводът е мотивиран със съображението, че това неизпълнение не е в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

• налице ли са основания за намаляването на застрахователното обезщетение при настъпването на застрахователно събитие - кражба на МПС, когато с конкретно свое поведение застрахованият е нарушил договореностите по сключена застраховка „Каско на МПС“, създал е предпоставки за настъпването на застрахователното събитие и е затруднил възможността за ограничаването на вредите, и

• следва ли въззивният съд да назначи съдебна експертиза за определянето на размера, с който да намали застрахователното обезщетение, в случай, че не притежава специализирани познания, за което, когато са налице предпоставките за това, съгласно чл. 395, ал. 4 вр. ал. 1 КЗ и при направени възражения в тази насока.

Вторият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. да е обусловил правните изводи на въззивния съд от значение за изхода по конкретното дело. Същият е относим към начина на определяне на определяне на размера на обезщетението при установена причинна връзка между неизпълнението и събитието, респ. вредите от него, т. е. при възникнало право на застрахователя да намали обезщетението. В разглеждания случай правните изводи на съда и изходът на спора се основават на липсата на право на намаляване поради отсъствието на причинна връзка, без да са в зависимост от допускането, респ. недопускането, на експертиза с посочената задача.

Първият въпрос също не удовлетворява общото изискване, понеже не съответства на изложените от въззивния съд съображения. С дадената формулировка въпросът се отнася до случая, в който с неизпълнението застрахованият е създал предпоставки за настъпване на застрахователното събитие и е затруднил възможността за ограничаване на вредите, докато мотивите на въззивния съд се основават на липсата на такава причинност.

Независимо от това, дори и въпросът да бъде приет за свеждащ се до правното значение на причинната връзка и необходимостта от доказването ѝ, не са налице специалните предпоставки по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се обосновава с посочената от жалбоподателя практика (т. д. № 802/2011 г., т. д. № 1029/2011 г. и т. д. № 2230/2013 г., всички на II т. о. на ВКС), доколкото същата е формирана при действието на отменения КЗ, а не по приложимия в случая чл. 395 КЗ. От друга страна, решението съответства на практиката, формирана с решение № 604/22.10.2024 г. по гр. д. № 1679/2023 г. на ВКС, IV г. о., според която различното съдържание на уредбата на същите отношения по чл. 395 от действащия КЗ обуславя извод, че за намаляване на застрахователното обезщетение е необходимо неизпълнението на застрахования да е в причинна връзка със застрахователното събитие и при спор тази причинност трябва да бъде установена от застрахователя.

Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се отбележи, че освен посочването на тази разпоредба не са изложени от страна на жалбоподателя конкретни аргументи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно изискванията, разяснени с т. 4 от ТР № 1/2009 г.: посочване на неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена, или на настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, или на непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика.

II. По частната касационна жалба на ищцата.

Въззивният съд е потвърдил постановеното от първата инстанция определение по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане в полза на упълномощения адвокат на възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА.

Извода за неоснователност на искането за присъждане на възнаграждение съдът е мотивирал с липсата на посочване в представения по делото договор за правна помощ, а и впоследствие, на точното основание за предоставяне на безплатна правна помощ измежду предвидените в чл. 38, ал. 1 ЗА.

Не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Съгласно задължителната практика, установена с т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК, посочването на конкретен правен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, е задължение на жалбоподателя, като не може да се допусне касационно обжалване по въпрос, различен от посочения, освен при нищожност или недопустимост на въззивното решение, за които касационната инстанция следи и служебно.

В разглеждания случай от страна на жалбоподателя правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран, вместо което са развити единствено подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, чиято проверка обаче е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на производството и съобразно направеното искане и представените списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ ответникът следва да заплати на упълномощения от ищцата адвокат възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА в размер на 2425 лв.

С тези мотиви съдът