Определение № 2848 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 498/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Н., М. С. Н., С. Н. М. и Д. Н. М.- Дакак против решение № 2547 от 26.09.2022 г. по в.гр.д.№ 7614 от 2021 г. на Софийския градски съд, IV Б състав, с което е отменено решение № 20077496 от 25.03.2021 г. по гр.д.№ 54076 от 2019 г. на Софийския районен съд, 173 състав и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от „Ерде Консулт“ Е. срещу касаторите отрицателен установителен иск за собственост върху следния недвижим имот: имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-77 от 21.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 542 кв.м., попадащ в границите на собствения на ищеца „Ерде Консулт“ Е. имот с площ от 4 203 кв.м., представляващ УПИ X. в кв. .... по плана на [населено място] с отреждане за „бензиностанция и КОО“.

В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е решение по съществото на предявен отрицателен установителен иск за собственост, ако ищецът не е доказал фактите, от които произтича правото на собственост, което той сочи, като единствено обосноваващи неговия правен интерес от предявения отрицателен иск ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Има ли обективен идентитет в предмета на решение, с което търговско дружество, черпещо правото си на собственост върху имот от транслативна сделка, е съдебно отстранено от апортирания имот, като е признато правото на действителния собственик, и последващо решение по отрицателен установителен иск от евинцирания приобретател срещу действителния собственик, признат с решението по положителния установителен иск ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.2Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС и решение № 60136 от 27.10.2021 г. по гр.д.№ 1390 от 2021 г. на ВКС, ГК, второ г.о.

3. Съставлява ли нарушение на правилото „Ne bis in idem“, нарушение на чл.299, ал.1 ГПК и на чл.1 от първия допълнителен протокол към ЕКЗПЧОС, установяващ правото на мирно ползване на собствеността ? По този въпрос се сочат основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

4. Може ли признато със сила на пресъдено нещо право на собственост да бъде отречено в последващо решение със същия предмет и между същите страни, освен ако признатото право е погасено след формирането на силата на пресъдено нещо ? По този въпрос се сочат основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

5. Ако отричано право на собственост се твърди да произхожда от едно основание, но съдът приеме, че това основание не се е осъществило в действителност, длъжен ли е съдът да разгледа и се произнесе осъществили ли са се другите основания, от които се твърди да произхожда същото право на собственост ? По този въпрос се сочи противоречие с прието в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.

В писмен отговор от 16.12.2022 г. ответникът по касационната жалба „Ерде Консулт“ О. оспорва жалбата. Моли решението на Софийския градски съд да не бъде допускано до касационно разглеждане. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Пълномощникът на третото лице- помагач на страната на ищеца „ЕЙ СИ АР“ Е. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел на първо място, че искът е допустим. Счел е, че ищецът „Ерде Консулт“ О. има правен интерес от предявяване на този иск, тъй като е доказал, че е придобил процесния имот като апортна вноска, направена при учредяването му от „ЕЙ СИ АР“ Е., което от своя страна го е придобило от Столична община. Освен това е приел, че не е налице пречка по чл.299, ал.1 ГПК за завеждане на този иск, тъй като макар страните по настоящото дело и по гр.д.№ 48876 от 2015 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 90 състав да са идентични, исковете по двете дела са различни- искът по настоящото дело е за установяване, респ.отричане правото на собственост на ответниците върху имота, а искът по гр.д.№ 48876 от 2015 г. е за установяване правото на собственост на ищеца върху същия имот и то само на основание придобивна давност, изтекла до 02.12.2010 г.

По отношение на правата на ответниците въззивният съд е приел за безспорно установено, че от 1970 г. процесният имот е бил собственост на наследодателя на ответниците С. Н. М.. На 16.01.1978 г. била издадена заповед № А-144 на Председателя на ИК на СГНС за отчуждаване на имота на основание чл.95 З., с отреждане „за озеленяване“, въз основа на която заповед имотът бил отнет от собственика му. Тъй като обаче тази заповед била прогласена за нищожна с влязло в сила решение от 20.06.2005 г. по адм.д.№ 2297 от 2004 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, 3Г състав, въззивният съд е приел, че процесният имот никога не е бил валидно отчуждаван, поради което не подлежи на реституция по административния ред, предвиден в Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, но следва да се прецени дали не подлежи на реституция на основание чл.2, ал.2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е достигнал до извод, че не са били налице предпоставките за реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като бившият собственик е бил обезщетен за отчужденият му имот и към датата на влизане в сила на тази разпоредба имотът не е съществувал реално до размера, в който е бил отчужден: към датата на отнемането му от собственика имотът е бил незастроен, а към датата на влизане в сила на разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ върху имота е било осъществено благоустройственото мероприятие, за което е била издадена заповедта за отчуждаване от 1978 г. /озеленяване/- част от него с площ от 300 кв.м. бил залесен, а върху останалата част е била изградена асфалтова алея. Поради това съдът е приел, че ответниците не са собственици на процесния имот на основание реституция.

По отношение на това дали ответниците са собственици на основание придобивна давност в периода от 2003 г. до предявяване на иска, въззивният съд е приел, че ответниците не са заявили в срока по чл.131 ГПК възражение за придобиване на имота по давност. Такова възражение те били направили едва в писмената си защита пред първоинстанционния съд. Наведените от тях в срока за отговор твърдения касаели факти за държане на имота и били изложени само с оглед оспорване на твърденията на ищеца, че той е придобил имота по давност.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма съмнение, че решението е допустимо. Напълно в съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът „Ерди Консулт“ Е. е доказал правния си интерес от завеждане на иска: заявил е и е доказал права на собственост върху процесния имот на основание направена при учредяването на дружеството апортна вноска от „ЕЙ СИ АР“ О., което от своя страна е придобило имота от Столична община. Доколко изводът на съда за доказване на горното обстоятелство е правилен е въпрос, касаещ правилността, а не допустимостта на постановеното решение.

Няма съмнение и че решението не е недопустимо на основание чл.299, ал.1 ГПК- твърдение на касаторите във връзка в втория, третия и четвъртия поставени от тях въпроси, които обобщено се свеждат до следното: Допустимо ли е решение по предявен отрицателен установителен иск за собственост, при наличие на влязло в сила решение за отхвърляне на положителен установителен иск за собственост, предявен от ищеца по отрицателния установителен иск срещу ответниците по този иск ? Влязлото в сила решение по предходното водено между страните дело /гр.д.№ 48876 от 2015 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 90 състав/ не е пречка за завеждане на настоящото дело, тъй като двете дела имат различен предмет: предмет на настоящото дело е правото на собственост на ответниците върху процесния имот, а предмет на предходното дело е било правото на собственост на ищцовото дружество върху имота и то само на основание придобивна давност, изтекла до 02.12.2010 г. С отричането на правото на собственост на ищцовото дружество върху имота /и то само на горепосоченото основание/ с влязлото в сила решение по предходното дело не е решен спорът дали същият имот е собственост на ответниците. Отричането на правото на собственост на ищцовото дружество върху имота по предходното дело би било пречка за завеждане на настоящото дело /би било основание да се приеме, че ищецът няма правен интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск/ само ако по предходното дело и по настоящото ищецът бе твърдял, че е собственик на имота на едно и също основание. В конкретния случай обаче това не е така- по предходното дело ищецът е твърдял, че е собственик на основание придобивна давност, изтекла до 02.12.2010 г. /поради което само по това основание е формирана силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 48876 от 2015 г. на Софийския районен съд/, докато по настоящото дело ищецът е твърдял, че е собственик на имота на основание апортна вноска в дружеството и евентуално на основание придобивна давност от 03.12.2010 г. до 03.12.2015 г.

Касационното обжалване на решението на Софийския градски съд обаче следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по петия поставен от касаторите въпрос: Ако отричано право на собственост се твърди да произхожда от едно основание, но съдът приеме, че това основание не се е осъществило в действителност, длъжен ли е съдът да разгледа и се произнесе осъществили ли са се другите основания, от които се твърди да произхожда същото право на собственост ? Този въпрос следва да се преформулира по следния начин: Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички заявени от ответника по отрицателния установителен иск основания за придобиване на правото на собственост ? Този въпрос е относим към конкретното дело, тъй като в обжалваното решение съдът не се е произнесъл по заявеното още в отговора на исковата молба на ответниците основание за придобиване на собствеността върху процесния имот - придобивна давност от 1992 г. до настоящия момент. Приетото от съда по този въпрос противоречи на практиката на ВКС /например т.1 от Тълкувателно дело № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г на ОСГТК на ВКС, т.2Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 243 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 481 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 194 от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 4488 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./, според която силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск за собственост има много по-широки обективни предели от силата на пресъдено нещо на решението по положителен установителен иск /обхваща не само заявените, но и всички основания за придобиване на правото на собственост на ответника/, поради което ответникът по такъв иск следва да изчерпи всички основания, на които твърди, че е станал собственик на процесния имот, а съдът е длъжен да се произнесе по всички заявени от този ответник основания за придобиване на собствеността.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение