Определение № 275 от 28.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1892/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МедЛийз“ ЕАД срещу решение №2070 от 04.04.2025г. по в.гр.д. №13529/2024г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение №12053 от 19.06.2024г. по гр.д. № 62489/2022г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу К. В. М. за следните суми: 12 158,11 евро - главница, дължима съгласно договор за кредит № 822 от 13.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.04.2022г. до окончателното изплащане; 2949,45 евро - договорна лихва за периода от 10.09.2020г. до 10.08.2025г.; 819,16 евро - лихва за забава на основание т.3 от договора върху 20 незаплатени до датата на исковата молба вноски / от м. септември 2020г. до м. април 2022г./, за периода от датата на падежа на всяка една от тях до 21.04.2022г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че процесният потребителски кредит е „свързан договор“ по смисъла на чл.27 от ЗПК, без да е наведено своевременно възражение за това с отговора на исковата молба. Счита, че по този начин съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало недопустимо е основал решението си върху незаявени от страните факти. Изтъква, че съдът неправилно е направил извода, че новационният договор за кредит №822/13.07.2020г. е свързан договор по смисъла на чл.27 от ЗПК. Твърди, че не е било обсъдено обстоятелството, че ответникът не е оспорил твърдението на „МедЛийз“ АД за извършени частични погасявания по трите договора за кредит(№317, №352 и №487), което е индиция, че същият е получил услугите от „НутриГен“ ЕООД, нито е представил доказателства за направен отказ от трите договора за кредит. Навежда доводи, че уговорената между страните клауза, изключваща отговорността на ищеца при неизпълнение на услугата от търговския партньор „Т. Корпорейшън“ ЕООД, не противоречи на закона и добрите нрави, както и че не са налице и основанията по чл.143 от ЗЗП. Твърди, че подписвайки договор за рефинансиране №822 от 13.07.2020г., с който са новирани трите необслужвани договора за кредит, ответникът конклудентно е потвърдил получаването на услуги от третото лице. Касаторът счита, че в резултат на новацията трите договора за кредит, както и произтичащите от тях акцесорни права и задължения са погасени, което прави и възраженията свързани с тях неоснователни. Твърди, че със сключването на Договора за рефинансиране №822 от 13.07.2020г. е възникнало ново задължение, различно по основание, което не е обвързано с ползване на конкретна услуга и не попада в хипотезата на чл.27 от ЗПК. Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. В раздел І от изложението касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Съществува ли обективната новация при изразена обективирана воля за поемане от длъжника на нов дълг, с нов предмет, в замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор за услуга и новиращият договор, който не представлява договор за услуга, следва ли да се приеме за свързан договор за кредит по смисъла на чл.27 от ЗПК? 2. Има ли ясно изразена и недвусмислена воля за подновяване на задължението по смисъла на чл.107 от ЗЗД, когато договорът е с изцяло нов предмет и основание, с оглед преструктуриране на договори за услуги по чл.27 от ЗПК? 3. Налице ли е нов елемент в състава на облигационното отношение при обективната новация по чл.107 от ЗЗД, когато разликата между старото и новото задължение засяга някои от съществените му елементи и да води до поемане на нов дълг между длъжника и кредитора, с нов предмет и основание, в замяна на старото задължение, при изрично и недвусмислено изразено в договора новационно намерение? 4. За да е налице обективна новация, новото задължение трябва ли да се различава от старото по предмета си – в случая размер на кредита, размер на месечна вноска, предмет на договора (различен от финансиране на услуги), брой месечни вноски, ГПР, ЛП и т.н.? В раздел ІІ от изложението са формулирани следните въпроси: 1. Новирането на задължения по свързани договори за кредит, с нов договор за кредит, с различен предмет, главница, вноски и пр., следва ли да се приеме за свързан договор по смисъла на ГПК? 2.Извършвани погасявания на вноски по договори за кредит за услуги, които впоследствие са новирани и обединени, представлява ли признание за получаването на услугите от кредитополучателя и прави ли валидни новираните задължения? 3.Представлява ли новиращ договор за кредит, свързан договор по смисъла на чл.27 от ЗПК, когато се новират договори за услуги, но по същество новиращият договор не съдържа предмет „финансиране на услуга”? 4.Липсата на отказ от страна на кредитополучателя по договора за кредит на услуга представлява ли признание от страна на кредитополучател, че е получил услугата? 5.Новиращият договор, който по своя предмет не представлява договор за услуга, следва ли да се приеме за такъв по смисъла на чл.27 от ЗПК, когато с него са новирани договори за кредит на услуги? 6.Липсата на предоставена услуга по свързан договор за кредит следва ли да влече отпадане на задължението за кредитополучателя при новиране на същите договори, при положение, че новиращият договор по своя предмет не е такъв по чл.27 от ЗПК и кредитополучателят изрично е изразил своята воля за това? 7. Действителен ли е новационният договор, при ясна воля за подновяване на съществуващи просрочени предшестващи валидни задължения, погасявани от кредитополучателя? 8. Предполага ли се наличието на предоставена услуга по договор за кредит при извършени плащания от страна на кредитополучателя, респективно, че са налице задължения, които могат да бъдат новирани? 9. Тъй като с договора за новация се прекратяват старите правоотношения, прекратяват ли се и възраженията на ответника (длъжника), които той е имал във връзка с тези стари правоотношения? 10. Неравноправни ли са по смисъла на чл.143 от ЗЗП клаузи, които са уговорени индивидуално между кредитор и кредитополучател? Твърди, че въпросът по раздел І, т.1 е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №110 от 17.07.2015г. по т.д. №1568/2014г. на ВКС, I т.о., решение №210 от 22.12.2014г. по т.д. №4090/2013г. на ВКС, І т.о., решение №175 от 25.09.2016г. по т.д. №2602/2014г. на ВКС, ІІ т.о.; въпросът по т.2 – в противоречие с практиката, формирана с решение №130 от 24.03.2009г. по т.д. №650/2008г. на ВКС, ІІ т.о., а въпросът по т.3 е решен в противоречие с решение №138 от 22.08.2013г. по т.д. № 27/2012г. на ВКС, ІІ т.о. По въпроса по т.4 касаторът се позовава на отклонение от разрешението, дадено с решение №789 от 22.04.2002г. по гр.д. № 2292/2001г. на ВКС, V г.о. По отношение на въпросите от раздел ІІ на изложението сочи наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по касация К. В. М. не изразява становище по касационната жалба. Третото лице помагач на ответника „Т. Корпорейшън“ ЕООД (с предишно наименование „НутриГен“ ЕООД), [населено място], не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №822/13.07.2020г., съгласно който ищецът се е задължил да предостави на ответника заем в размер на 12 158,11 евро за срок от 60 месеца, при лихвен процент от 8,90% и ГПР – 9,27%, като целта на договора е погасяване на задължения към ищеца, възникнали по други три договора за кредит - непогасено задължение в размер на 1 571,26 евро по договор за кредит №317/21.02.2019г., сключен между К. В. М. и „МедЛийз“ АД, непогасено задължение в размер на 3 436,55 евро по договор за кредит №352/23.04.2019г,. сключен между К. В. М. и „МедЛийз“ АД и непогасено задължение в размер на 7 150,30 евро по договор за кредит № 487/03.09.2019г., сключен между Д. В. М. и „МедЛийз“ АД. Въззивният съд е приел, че процесните договори за кредит не попадат в изключенията на чл.4 от ЗПК, поради което следва да се приложат предвидените в този закон правила. Констатирал е, че задълженията на ищеца по горепосочените три договора за кредит от 2019г. са били да предостави на К. В. М. заемна сума за извършване на услуги, свързани с генетични изследвания, като сумата е трябвало да бъде изплатена на дружеството, извършващо тези услуги, а именно „Т. Корпорейшън“ ЕООД(с предишно наименование „НутриГен“ ЕООД). С оглед дефиницията на свързан договор за кредит, дадена в т.11 от ДРЗПК, въззивният съд е определил договорите за кредит №317/21.02.2019г., №352/23.04.2019г. и №487/03.09.2019г. и договорите за услуги, за заплащането на които са сключени договорите за кредит, като свързани договори по смисъла на ЗПК, тъй като във всеки от договорите за кредит е посочена конкретната услуга, предоставянето на която ще се финансира чрез потребителските кредити. Решаващият съд е приел за недоказано услугите, финансирани със сключените договори за кредит, да са предоставени на потребителя от страна на третото лице помагач „Т. Корпорейшън“ ЕООД. Позовал се е на чл.27, ал.2, изр.1 от ЗПК, видно от който при предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката или предоставяне на услугата. С оглед на гореизложеното, Софийски градски съд е приел, че за потребителите К. В. М. и Д. В. М. не са възникнали задължения да връщат сумите по договори за кредит №317/21.02.2019г., №352/23.04.2019г. и № 487/03.09.2019г., поради което не са налице и задължения, които да бъдат новирани с процесния договор за кредит №822/13.07.2020г. Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият въпрос по раздел І и въпросът по т.5 от раздел ІІ от изложението нямат характера на обуславящи за изхода на производството. Въззивният съд не е приложил към договора за новация правилата на разпоредбата на чл.27 от ЗПК, съдържащ регламентация на договорите за продажба и услуги, финансирани от потребителски кредит. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение и трябва да засяга някои от съществените му елементи, съответно за да е валиден договорът за новация не е необходимо да притежава съществените характеристики на договора, от който произтича новираното задължение. Въпросите по т.2, т.3 и т.4 от раздел първи от изложението са свързани с предмета на делото, доколкото касаят критериите за наличие на обективна новация. Същите обаче не са обуславящи за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е отрекъл, че договорът за потребителски кредит №822/13.07.2020г. има по съдържание характеристиките на договор за новация и че поетото с него задължение е различно от задълженията по предходните договори за кредит. Изводът за липсата на осъществена новация съдът е основал на преценката си, че не са налице валидно възникнали задължения по първите три договора за кредит, които да бъдат новирани. Поради това и съдът не е допуснал отклонение от цитираната от касатора практика, която не съдържа разрешението, че договор за новация може да се сключи и по отношение на невъзникнали задължения. Съгласно постоянната практика на ВКС предпоставките, които характеризират обективната новация, са: съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и новосъздаденото задължение; намерение за новиране; способност на страните да новират. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение и трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото. Обективната новация изисква ясна воля за поемане от длъжника на нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор, и е налице, когато волята на страните е обективирана в договора - същата не може да се предполага, като договорът, чрез който се твърди, че се новира задължението, подлежи на тълкуване по правилата на чл.20 от 33Д с оглед на разкриване на действителната обща воля на страните за погасяване на стария дълг и за заместването му с нов. Във всички цитирани от касатора решения на ВКС е извършена преценка от съда дали е осъществена замяна на валидно съществуващо задължение с ново. Приемайки като задължителна предпоставка на обективната новация съществуването на валидно възникнало задължение, което да бъде погасено, въззивният съд не е допуснал отклонение от практиката на ВКС. Въпросите по т.1 и т.3 от раздел ІІ от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съответстват на мотивите на въззивния съд, който е определил като свързани договорите за кредит №317/21.02.2019г., №352/23.04.2019г. и №487/03.09.2019г., и договорите за услуги. Въззивният съд не е изразил становище, че договорът за новация задължително има характеристика на свързан договор по смисъла на т.11 от ДРЗПК, ако с него са новирани /заменени/ поетите със свързаните договори за кредит задължения. От значение за извода за неоснователност на иска е становището на съда, че липсват валидно възникнали задължения по договорите за кредит, които да бъдат новирани – заменени с ново задължение. Въпросите по т.2, т.4 и т.8 от раздел ІІ от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК нямат характеристиката на правни, доколкото не предполагат тълкуване на приложима към спора материалноправна или процесуалноправна норма. С поставените въпроси касационният жалбоподател по същество оспорва законосъобразността на решаващите изводи на въззивния съд, че услугите, финансирани с договорите за кредит №317/21.02.2019г., №352/23.04.2019г. и №487/03.09.2019г, не са били предоставени от третото лице помагач „Т. Корпорейшън“ ЕООД. Съгласно разясненията по т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. правният въпрос трябва да е значим за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изразеното чрез поставения въпрос по т.6 от раздел ІІ от изложението несъгласие с правните изводи на съда по своята същност представлява оплакване за нарушение на материалния закон. Въпросът изисква директен отговор относно правилността на обжалвания акт по отношение на извода, че когато при договор за кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на потребителя се считат невъзникнали по силата на чл.27 ал.2 от ЗПК, те не могат да бъдат новирани. Такъв отговор се дължи по съществото на спора във фазата на касационното производство по чл.290 от ГПК. Материалноправният въпрос по т.7 от раздел ІІ от изложението също не отговаря на общото изискване по чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като при формулирането му са въведени невъзприети от въззивния съд твърдения, а именно, че съществуват предшестващи валидни просрочени задължения на кредитополучателите по договорите за кредит №317/21.02.2019г., №352/23.04.2019г. и №487/03.09.2019г. Не съответства на мотивите на въззивния съд и въпросът по т.9, който е поставен общо и не кореспондира с преценката на въззивния съд, че не е осъществена новация. Отговорът на въпроса би бил от значение само при извод за осъществяване на всички предпоставки от фактическия състав на обективната новация и въведени от длъжника възражения, основани на прекратените правоотношения. Поради изложеното въпросът не отговаря на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване. Въпросът по т.10 от раздел ІІ от изложението също не може да обуслови допускането на касационен контрол, тъй като не е обсъждан от въззивния съд. Изводът за неоснователност на исковете не се дължи на преценка за наличие на неравноправни клаузи в трите договора за кредит от 2019г. или в договора за потребителски кредит №822/13.07.2020г., а на позоваването на изричната разпоредба на чл.27 от ЗПК, съгласно която при предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на потребителя възникват от момента на доставянето на стоката или предоставянето на услугата. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено такова искане. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд